Решение № 570 от 14.10.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Разград, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, 1 И. ТОДОРОВА, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20263330101815 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен пред СРС иск от Я. Н. П. срещу "Водоснабдяване-Дунав" ЕООД, с твърдения, че вземането по изпълнителен лист от 26.10.2016г., издаден по влязла в сила Заповед за изпълнение на 26.10.2016г. по ч.г.д. № 1837/2016г., на РС- Разград, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20239120400917 на ЧСИ- Г.С., рег.№ 912, е погасено по давност.

Сочи, че било проведено съдебно производство, което е завършило с влизане в сила на Заповед за изпълнение на 26.10.2016г и е издаден горепосочения изпълнителен лист, по който от ищеца се изисква посочената сума. След като е издаден изпълнителният лист, на 26.10.2016г. е образувано, изпълнително дело № 20239120400917 на ЧСИ Г.С. рег.№ 912. На 07.12.2023г. е издадено съобщение за образувано изпълнително дело. Няма удържани суми по изпълнителното дело от претендираните за недължими.

Твърди, че не са извършвани действия от страна на взискателя, прекъсващи давността за период повече от три години, респективно пет години от последното действие, прекъсващо давността, а именно влизане в сила на решението. Намира, че давността е тригодишна, защото е нямало влязло в сила решение на съда, което според закона е условие за петгодишна давност. Процесиите вземания не са установени със съдебно решение, а са предмет на заповедно производство. В рамките на заповедното производство не се провежда съдебно дирене, при което страните имат възможност да навеждат твърдения и да ангажират доказателства, въз основа на които да се постанови решение. Така влязлата в сила заповед, поради обстоятелството, че длъжникът не е подал възражение, не може да бъде приравнена с влязло в сила решение и няма приложение, чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Така счита, че давността е изтекла на 26.10.2019г.

В условията на евентуалност, намира че и петгодишната давност е изтекла на 26.10.2019г.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. Намира, че когато молбата от взискателя не отговаря на изискванията на закона, а именно да съдържа конкретно посочено имущество, което трябва да бъде запорирано или евентуално установено, то не се прекъсва давността, както и при действия срещу несеквестируемо имущество на длъжника. Сочи, че давността не се прекъсва от 1 насрочването на опис и оценка на движими вещи без фактически да са били осъществени.

Наложен запор на трудово възнаграждение, който не е довел до осребряване на имущество на длъжника, също не намира за валидни правни действия.

Твърди, че не са извършвани никакви изпълнителни действия прекъсващи давността за период по-дълъг от три, респективно пет години.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор - счита иска за недопустим, неоснователен и недоказан. С оглед направено възражение за неподсъдност, делото е изпратено по компетентност на РС - Разград.

Обосновава недопустимост на производството поради разминаване във фамилията на ищеца И. и фамилията по изпълнителен титул на длъжника, като намира че следва да се удостовери идентичност на имената.

Намира, че съдът следва да преразгледа Определение № 4951/04.02.2026 г., с което ищцата е освободена от заплащане на дължима държавна такса и разноски, тъй като на вниманието на съда са декларирани различни обстоятелства. Сочи, че не е заявила притежаван от нея недвижим имот с площ 1137 кв. м. в местност „Стражески лозя“ град Разград. Обръща внимание, че е заплатила адвокатско възнаграждение, както по настоящето дело, така и по образувано отново между същите страни ГД 20261110101160 по описа на Софийски районен съд.

По същество излага следното: поради системно неизпълнение на свое задължение за заплащане на ползвани В и К услуги на водоснабден имот находящ се в град Разград, *** от страна на Я. Н. И., ищцовото дружество е образувало редица дела по описа на Районен съд Разград: ЧГД 1837/2016 г., ГД 1400/2017 г., ЧГД 852/2018 г., ЧГД 1588/2020 г. - всички с издадени изпълнителни листи и образувани изпълнителни дела.

По отношение на процесния изпълнителен лист от 26.10.2016 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 3020/27.09.2016 г. по ЧГД 1837/2016 г., в сила от 26.10.2016 г., отбелязва, че на 18.11.2016 е образувано ИД 20169120402287 описа на ЧСИ Г.С.. В периода на образуване на ИД 20169120402287 до дата на прекратяване на същото 07.07.2023 г. са постъпили плащания и са извършени изпълнителни действия от страна на ЧСИ, поради което и счита, че дружеството е предприело действия за принудително събиране на дълга. Своевременното образуване на ИД 20169120402287 и постъпвалите по същото периодични плащания, намира, че прекъсват давността, последното - от 01.07.2021 г., когато е извършено плащане от страна на ТРАНС-96 ЕООД. като работодател на ищеца към него момент.

Сочи, че вземането на кредитора по ИД 20169120402287 е присъединено към ИД 20239120400917 по описа на ЧСИ С., като твърди, че в периода от образуване на ИД 20169120402287 до присъединяване по ИД 20239120400917 давността е прекъсвана многократно, като последното такова прекъсване е от 01.07.2023 г., на която дата е постъпило плащане от страна на длъжника Я. Н. И..

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, и съобрази, че в производството по чл. 439 ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, прие за установено от фактическа страна, следното:

След влизането в сила на издадената по частно гр. дело № 1837/2016 г. по описа на РСРазград Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2020/27.09.2016 г. и стабилизирането й като годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404 ГПК, на 26.10.2026 г. е издаден изпълнителен лист.

Въз основа на посочения изпълнителен лист по молба на "Водоснабдяване-Дунав" ЕООД на 18.11.2016 г. е образувано изпълнително дело 20169120402287 по описа на ЧСИ Г.С. с рег. № 912, район на действие ОС-Разград, като с молбата за образуване взискателят е поискал принудително събиране на присъдените им вземания чрез налагане запори върху вземания на длъжника за трудови възнаграждения, вземания по банкови сметки, наеми, ренти; запор, опис и продажба на движими вещи; възбрана, опис и публична продан на недвижими имоти на длъжника. Съгласно молбата, със съобщения от 25.11.2016 г., ЧСИ е наложил запор на общо 20 /двадесет/ банкови сметки на Я. Н. И. и възбрана на собствени на длъжника идеални части от два имота. Запорно съобщение от същата дата е изпратено до установения по справка работодател на длъжника АСВ ЕООД, като същото се е върнало в цялост, с 2 отбелязване, че е „непотърсена“. Съобщение за образувано изпълнително дело и предприети действия за принудително изпълнение е връчено на Я. Н. И. лично на 08.12.2016 г.

На 29.12.2016 г. до работодателя АСВ ЕООД повторно е изпратено съобщение за наложен запор на трудовото възнаграждение на Я. Н. И., в резултат на което в периода от 10.01.2017 г. до 21.04.2017 г. работодателят за погасяване на задължения по делото ежемесечно превежда суми в размер на 80 лв. Със съобщение от 11.05.2017 г. съдебният изпълнител е уведомен, че трудовите правоотношения между дружеството и длъжника са прекратени.

На 20.11.2018 г. "Водоснабдяване-Дунав" ЕООД е депозирало молба за проучване имуществото на длъжника и предприемане на изпълнителни действия. В резултат е наложен запор на трудово възнаграждение в Транс 96 ЕООД, откъдето е получен отговор, че възнаграждението е под МРЗ, но след декларирано от работника съгласие ще бъдат превеждани по 20 лв. месечно за погасяване на задължения по изпълнително дело 20169120402287. Преводи на суми в посочения размер са осъществявани в периода от 06.03.2019 г. до 01.06.2021 г.

На 07.07.2023 г. съдебният изпълнител, преценявайки настъпила перемция с постановление е прекратил изпълнително дело 20169120402287 на основание чл. 433, ал.11 т.8 ГПК.

С молба от 21.09.2023 г. взискателят е поискал от ЧСИ Г.С. с рег. № 912 да му бъде върнат в оригинал изпълнителен лист по частно гр. дело № 1837/2016 г. по описа на РС-Разград, след отбелязване на извършените по него плащания.

За принудително събиране на непогасената част от вземанията по същия изпълнителен лист, както и по изпълнителни листи от 31.07.2017 г. по ЧГД 1400/2017 г., от 19.06.2018 г. по ЧГД 852/2018 г., от 12.01.2021 г. по ЧГД 1588/2020 г. всички по описа на РС-Разград по възлагане на "Водоснабдяване-Дунав" ЕООД на 18.11.2016 г. е образувано изпълнително дело 20239120400917 по описа на ЧСИ Г.С. с рег. № 912, район на действие ОС-Разград, като с молбата за образуване взискателят е поискал принудително събиране на присъдените им вземания чрез налагане запори върху вземания на длъжника за трудови възнаграждения, вземания по банкови сметки, наеми, ренти; запор, опис и продажба на движими вещи; възбрана, опис и публична продан на недвижими имоти на длъжника По така образуваното изпълнително дело с писма от 01.11.2023 г. са наложени запор на установените банкови сметки на длъжника и възбрана на имот, като е уведомен за същите както и за образуваното изпълнително дело със съобщение връчено му на 07.12.2023 г. Не се установяват постъпили по наложените запори суми. На 14.01.2025 г. взискателят е депозирал молба за проучване и изпълнителни действия, съгласно която е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника в ТАБАК ЕНД ДРИНКС ЕООД – отговор от 05.03.2025 г., че възнаграждението е под МРЗ.

Към настоящия момент изпълнително дело 20239120400917 по описа на ЧСИ Г.С. с рег. № 912, район на действие ОС-Разград е висящо.

Така изложената фактическа последователност на действията обосновава извод за допустимост, но неоснователност на предявения иск по следните съображения:

Доколкото ищецът се явява длъжник в изпълнителния процес има правото да оспори едно признато по съдебен ред вземане, въз основа на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, какъвто факт е твърдЯ.та настъпила погасителна давност. За него съществува правен интерес от предявяването на иск, тъй като съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага съдебно, не настъпва по право, а длъжникът следва да се позове на нея, заедно с това не е от компетентността на съдебния изпълнител да установи, че давността за задължението е изтекла. Същевременно правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на изпълняемо вземане и съответно материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Поради тези съображения длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, като доказването им е от значение за основателността на претенцията, а не за допустимостта му.

Съдът не споделя доводите на ищеца, че по отношение на процесните вземания е приложима тригодишната давност, защото е нямало влязло в сила решение на съда, което според закона е условие за петгодишна давност.

3

При осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК /като в хипотезата на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът служебно издава изпълнителен лист/. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора /така Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК/.