Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 19.05.2021, Районен съд - Кула

Съд
Районен съд - Кула
Дело
Административно наказателно дело 42/2021
Вид
Решение № 11
Подписан
19.05.2021
Състав
Дияна Иванова Дамянова Цанкова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118, ал.4, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 193, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 107, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313-314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313-314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. К. , 19.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дияна И. Дамянова Цанкова при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Дияна И. Дамянова Цанкова Административно наказателно дело № 20211330200042 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от „ В и В КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК ...., представлявано от В.Й.В – управител със седалище и адрес на управление гр. Видин, ж.к. „ ..“ № 22, партер срещу Наказателно постановление № 545734-F576587/03.11.2020г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново в ЦУ на НАП, с което му е наложено административно наказание на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС, а именно: имуществена санкция в размер на 700 лв. за извършено нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.02.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като се твърди, че същото е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Не се оспорва, че е била налице разлика в касовата наличност при извършената проверка, но се твърди, че е налице разминаване в описаните факти и обстоятелства, при които е констатирано нарушението в съставените от АНО 1 документи, без да се посочва в какво се състоят същите. Излагат се и възражения, че при издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, които са самостоятелно основание за отмяна на същото, без отново да са конкретизирани тези нарушения. Също така се излагат възражения, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, но АНО не е сторил това.

В откритото съдебното заседаниe, дружеството жалбоподател, редовно призовано, не се представлява. Депозирано е писмено становище по съществото на делото, с което се поддържа жалбата и се моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление с доводите посочени в жалбата.

Отново се посочва, че не се оспорва констатираната положителна разлика в касовата наличност, но се посочва, че това се дължи на невнимание от страна на работещата в обекта служителка, както и че това е първо нарушение, с което възразява срещу наложената санкция в размер над установения законов минимум, както и че в случая са налице предпоставките за приложение на чл.

28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна– началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр.

Велико Търново в ЦУ на НАП не се явява, а се представлява от юрисконсулт Атанасова – Цветанова, която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. В пледоарията си представя аргументи по същество на искането си към съда за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Оспорва възражението на жалбоподателя, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество обаче, същата е частично основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което намира същата за неосноватилна 2 поради следното:

От фактическа страна се установи следното:

На 13.10.2020г., около 13.43 часа свидетелите И. З. Н. и Т.Л. В. – инспектори по приходите към ЦУ НАП извършили внезапна проверка в търговски обект – строителен маркет „ Баусистем К.“, стопанисван от дружеството жалбоподател, находящ се в гр. К., на ул. „ ...“ № 8.

Извършването на проверката им било възложено от началник сектор при ГД „ Фискален контрол“ гр. Велико Търново с резолюция. При извършване на проверката в обекта се намирал служител на дружеството жалбоподател свидетелката Л. Д. Я. – продавач – консултант. Когато влезли в обекта, свидетелите направили една покупка, за което им бил издаден касов бон.

След приключване на покупката, свидетелите се легитимирали и извършили проверка на касовата наличност на намиращо се в обекта фискално устройство модел „Tremol M20“ с индивидуален номер ZK 131205 и ИН на ФП 50168007, при което свидетелите установили положителна разлика в касовата наличност в размер 83,56лв.. Свидетелката Я. направила опис на паричните средства в касата към момента на проверката. При направеният междинен отчет от фискалното устройство, биле отчетена наличност от 123,74лв., а реално в касата имало 207,30лв. Също така било констатирано, че няма извършени продажби, които да са отразени на странични касови бележки от кочан, каквато възможност има при проблем с фискалното устройство. За установената разлика в касовата наличност свидетелката Я. не дала обяснения пред проверяващите. Извършената проверка била отразена в протокол за извършена проверка в обект/ПИП серия АА № 0005503 от същата дата, който протокол бил представен за запознаване на свидетелката Я., която го подписала. Управителят на дружеството – жалбоподател бил поканен по телефона да дойде в офис на НАП в гр.Монтана за съставяне на акт, във връзка с констатираното в обекта му на 22.10.2020г. На посочената дата, управителят се обадил на свидетелите Н. и В. и ги уведомил, че не може да се яви в офиса на НАП в гр. Монтана, с оглед, на което свидетеля Н. съставил АКТ № F 576587 на 22.10.2020г. срещу дружеството жалбоподател в отсъствие на негов представител, в офиса в гр. Монтана, след което същия ден, свидетелите Н. и В. дошли в гр. Видин, където се срещнали с управителя на дружеството – В.Й.В, като свидетелят Н. му предявил акта за запознаване.

Управителят на дружеството жалбоподател собственоръчно отбелязал в акта, 3 че има възражения, но не ги е посочил. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от управителя на дружеството жалбоподател. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него, надлежно удостоверено с разписка, явяваща се неразделна част от акта.Свидетелите Н. и Иванова го уведомили, че има право на писмено възражение в законоустановения тридневен срок, но по делото не са налице данни, че са били представени пред контролните органи такива от представляващия дружеството относно съставения против него акт. Констатираното при проверката и отразено в акта е квалифицирано от актосъставителя като нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на дружеството за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. В издаденото НП описанието на нарушението е идентично с това от съставения АУАН, както и посочените като нарушени правни норми. Издаденото НП е връчено на дружеството на 24.02.2021г. чрез неговия управител.

Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, а именно: свидетелските показания на разпитаните от съда свидетели И. З. Н., Т.Л. В. и частично свидетелските показания на свидетелката Л. Д. Я., ПИП серия АА № 0005503 от 13.10.2020г., опис на паричните средства в касата към момента на проверката, дневен отчет от посоченото фискално устройство в проверявания обект, посочения АУАН и атакуваното наказателно постановление.

Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели Н. и В., които са очевидци и лично са констатирали посоченото нарушение. Показанията на свидетелите са непротиворечиви, конкретни и логични, които пресъздадоха възприятията си за случая с необходимата конкретика, още повече, че по делото не са установени обстоятелства, от които да следва, че свидетелите са заинтересовани от изхода на административното производство, поради което съдът ги кредитира изцяло. Същите потвърждават изложеното в акта. Тези изявления представляват годни доказателства относно релевантните за делото обстоятелства.Съдът кредитира и показанията на свидетелката Я., но не в цялост. Съдът не кредитира свидетелските показания на свидетелката само в 4 частта, в която същата свидетелства, че констатираната при проверката положителна разлика от 83,56 лв. представлява сума пари, която и е била дадена от нейна позната за закупуване на стока от магазина – въглища, която не представлявала цялата сума необходима за покупката, а в последствие нейната позната щяла да и додаде остатъка, с оглед на което свидетелката Я. ги поставила в касата, без да отрази това във фискалното устройство. Съдът не кредитира тези показания, тъй като на първо място не е житейски логично да и бъде предоставена не цяла сума, а сума от 83,56 лв., а не например 83 или 84 лв.На следващо място, тези показания не се подкрепят от нито едно от останалите събрани по делото доказателства. Също така, следва да се отбележи, че при извършената проверка, на която е присъствала свидетелката Я. и на която е била предоставена възможност да даде обяснение за констатираната разлика, същата не го е сторила. И на последно място, но не и по важност, следва да се отбележи, че свидетелката като работеща в дружеството жалбоподател и работеща в обекта в деня на проверката с провереното фискално устройство, може да се приема и за заинтересована.

Доколкото от доказателствената съвкупност по делото се установяват всички правно-релевантни факти, този съдебен състав приема за безспорно установена посочената в акта и в НП фактическа обстановка. АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.По делото не бяха събрани каквито и да било доказателства в обратната насока.

Ангажираните от дружеството жалбоподател писмени доказателства – Заповед № 1/02.01.2019г. на управителя на дружеството жалбоподател, с която се определя обедната почивка в търговските обекти и отчет от контролната лента на процесното фискално устройство за процесната дата по никакъв начин не водят до разколебаване на установената фактическа обстановка, с оглед на което съдът не намира за необходимо да ги обсъжда.

Съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл.

5

13, чл. 107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им, като в конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново в ЦУ на НАП , видно от Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, който безспорно е орган по приходите, който по силата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДДС. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.