Решение № 92 от 08.06.2023, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. В. 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. Й. М.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20231300500189 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава 39 раздел І ГПК /Обжалване действията на съдебния изпълнител от взискателя-Чл.435 ал.2 т. ГПК/.

Образувано е по жалба на И. Г. С., взискател по ИД 20208980400466 срещу Постановление на ЧСИ С. Н. за прекратяване на изпълнително дело №20208980400466, получено на 20.03.2023 в 14.07 ч.

Иска се да се отмени издаденото Постановление за прекратяване на ИД 20208980400466 като необосновано, неправилно и противоречащо на закона, правната етика и морал.

Извън правната аргументация изложена в мое Становище от 28.02.2023г., приложено към гореупоменатото изпълнително дело, не можело в една правова държава, аргументирайки се с вътрешното си убеждение, едни честни и принципни съдии да разхождат жалбоподателя буквално по целия Търговски закон и ГПК и да посочват, че не това е начина за събиране на вземанията, а друг, после друг или трети.

Не можело Софийски Апелативен съд по търговско дело 102/2016 г., с определение № 336 от 03.02.2020 г. абсолютно незаконносъобразно и 1 безпринципно, от позицията на последна съдебна инстанция, да отмени частична сметка за разпределение от 23.07. 2019 г., с единствения аргумент, че процедурата трябва да се води пред ЧСИ по реда на ГПК.

Не можело Окръжен съд В. преди пет години да образува гр. дело 364/2018г. с единствената цел да издава обезпечителни заповеди за спиране на изпълнителните действия, да бави процедирането на подадените жалби, тенденциозно да не постановява решение по предявения иск и накрая да си направи отвод по делото, което впоследствие било прекратено поради недопустимост на предявения иск.

Не можело Софийски апелативен съд към днешна дата (03.04.2023г.) вече петнадесет месеца да не се произнася по гр. дело 330/2022 г., по повод гореупоменатото прекратяване на гр. дело 364/2018г. на ОС В.

Не можело Окръжен съд В. въпреки категоричното противопоставяне на кредиторите по делото и наличието на неосребрено имущество, да прекрати производството по несъстоятелност по търговско дело 102/2016 г.

Не можело за повече от три години към настоящият момент, по изпълнително дело

20208980400466, единствените изпълнителни действия по принудително изпълнение да са две постановления за прекратяване на изпълнителното дело.

Иска се да в мотивите , обосноваващи потвърждаването или отменяната на Постановлението за прекратяването на изпълнително дело 20208980400466, изрично да се посочи какво точно да направи жалбоподателя с издадените изпълнителни листове и влязлото в сила решение по чл.135 от ЗЗД по търговско дело 28/2016 г. на ОС В., като се посочи по кой ред и закон да събере вземанията си.

Постъпило е възражение от „Б. П. И.“ ЕООД, гр. С. ЕИК: ., представлявано от управителя В. Ц.,в което се изразяват доводи относно неоснователността на жалбата.

ЧСИ С. Н. е депозирал становище,в което поддържа ,че жалбата е неоснователна.

След като взе предвид събраните по делото доказателства,Съдът прие за установено от фактическа страна следното :

Изпълнително дело №20208980400466 (преобразувано, стар №20169050400085 по описа на ЧСИ П. П., район на действие ОС П., 2 предходен №20157230400129 по описа на ЧСИ М. Н., район на действие ОС В., прехвърлено в кантората за продължаване на изпълнителните действия по молба на взискателя) е образувано на 12.10.2015 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.08.2015 г. от Софийски районен съд на основание Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 18.08.2015 г. на Софийски районен съд по ч.гр.дело №41206/2015 година по описа на същия съд (л.3-4 по делото) за принудително събиране на парично вземане с взискател И. Г. С. с ЕГН ********** от гр.С. (конституиран след сключен договор за цесия с „М.“ ЕООД с ЕИК. придобило вземанията от титуляра на същите по изпълнителен лист В. А. Т. с ЕГН **********) срещу солидарните длъжници „Г. ООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр.С. и „Е. К.

П.“ ЕООД с ЕИК. седалище и адрес на управление гр.В. - в несъстоятелност от 09.11.2016 г. Действията по изпълнението са насочени срещу „Е. К. П.“ ЕООД-в несъстоятелност с ЕИК .. срещу имоти, собственост на трето на изпълнението лице - „Б. П. И.“ ООД с ЕИК . след уважен иск по чл.135 от ЗЗД, а именно: имот с идентификатор ***, находящ се в гр.К., и имот с идентификатор ***, находящ се в гр.К. С постановление на ЧСИ С. Н. от 12.08.2020 г. на основание чл.432, ал.1, т.1 във връзка с чл.397, ал.1, т.3 от ГПК производството по делото е спряно по отношение на горните имоти.

С молба с вх.№03751/22.02.2023 г. „Б. П. И.“ ООД с ЕИК .. - трето на изпълнението лице и собственик на гореописаните имоти иска прекратяване на изпълнителното производство, тъй като длъжникът „Е. К. П.“ ЕООД с ЕИК. е заличен като търговец вследствие на прекратено производство по несъстоятелност. Молбата е изпратена за становище на взискателя И. Г. С., който се противопоставя на искането на молбоподателя в свое становище вх.

№04323/01.03.2023 г.

С постановление на ЧСИ С. Н. от 15.03.2023 г. (л.1634 по делото) изпълнителното дело е прекратено поради липса на правен субект, срещу когото да се насочи изпълнението. Страните са уведомени надлежно за прекратяването чрез съобщения връчени съответно на взискателя И. Г. С. на 20.03.2023 г. по имейл (л.1642 по делото) и на третото лице, собственик на процесиите имоти „Б. П. И. ООД на 23.03.2023 г. (обратна разписка л.1643 по делото).

С жалба с вх.№06371/04.04.2023 година взискателят по делото И. Г. С. с ЕГН ********** оспорва законосъобразността на действията , обективирани в постановлението за прекратяване от 15.03.2023 г. като счита, че същото е необосновано,неправилно и противоречащо на закона, правната етика и морал.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира за установено от правна страна следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК (препис от постановлението за прекратяване връчен на 20.03.2023 г. - видно от товарителницата на ЕКОНТ жалбата е изпратена на 03.04.2023 г.) от 3 надлежно легитимирано лице - взискателя по изпълнението и същата попада в хипотезата на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК, поради което се явява допустима, но разгледана по същество неоснователна поради следното:

В жалбата си взискателят И. С. не изтъква никаква аргументация относно порочността на постановения от мен акт за прекратяване на производството по делото. В своето изложение същият изразява негативното си отношение от правораздавателната дейност на съдебните органи като цяло.

От извършена справка в електронната страница на Търговски регистър и регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията е видно, че длъжникът „Е. К. П. ЕООД е ЕИК. е заличен търговец въз основа на Решение №260052/31.08.2022 г. на Окръжен съд-В. по търг.дело №102/2016 г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по несъстоятелност на „Е.

К. П.“ ЕООД е ЕИК .. и е постановено заличаването му от търговския регистър (л.1635 от изпълнително дело 20208980400466 на ЧСИ С. Н.). От момента на заличаването му несъстоятелният длъжник - юридическо лице, престава да съществува като субект на правото без правоприемник и няма правен субект, от когото да се претендира плащане на неудовлетвореното вземане. Когато едната от страните по правоотношението престане да съществува като правен субект, то това правоотношение също престава да съществува, а с това се погасяват и насрещните права и задължения на продължилата да съществува друга страна по същото правоотношение.

Приключването на производството по несъстоятелност с решението по чл.735, ал.1 от Търговски закон, което се явява и краен акт на съда по несъстоятелността, има за последица невъзможност да се осъществи принудително изпълнение спрямо длъжника, тъй като той не съществува като правен субект.

Наред е горното вземанията на взискателя И. Г. С. са предявени и приети в производството по несъстоятелност, като с Определение от 16.03.2017 г. Врачански окръжен съд е одобрил списъка. Следователно с прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на „Е.

.К. П.“ ЕООД вземанията на взискателя, предмет на събиране по делото, са погасени.

Независимо от изложеното по-горе и ако се приеме хипотезата на взискателя, че изпълнителното дело следва да остане висящо (въпреки че субекта, срещу когото следва да се изпълнява по изпълнителен лист, не съществува), то няма на кого да се изпратят призовките за описа на имотите, още по-малко би могло да се предположи, че евентуалното постановление за възлагане на имотите някога ще влезе в сила, тъй като няма на кого да се връчат съобщенията за изготвянето му.

Налице е правна хипотеза,която може да бъде приравнена на Чл.433 ал.1 т.4 ГПК(с влязъл в сила съдебен акт е отменен акта,въз основа на който е издаден изпълнителен лист). Влязлото в сила решение по чл.735, ал.1 от ТЗ по т.д.№ 102/2016 г. за прекратяване на производството по несъстоятелност на „Е. К. П. ЕООД /н./ води до погасяване на неудовлетворените вземания на кредиторите и до загуба на правосубектност за несъстоятелния длъжник. Тези 4 обстоятелства представляват обективни пречки производството по индивидуално принудително изпълнение да продължи след заличаване на длъжника в резултат на приключилото спрямо него производство по несъстоятелност с влязло в законна сила решение по чл.735, ал.1 от ТЗ.

С оглед на горното жалбата на взискателя е неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание Чл.437 ал.4 ГПК Съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Г. С., взискател по изпълнително дело 20208980400466 срещу Постановление на ЧСИ С. Н. от 15.03.2023 г.за прекратяване на изпълнително дело №20208980400466.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5