Решение № 807 от 20.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 807 гр. Варна, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20263100500399 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 100664/02.12.2025 г. по описа на ВРС на ищцата Н. К. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, подадена чрез пълномощник адвокат Л. П., ВАК.

Предмет на обжалване е решение № 3755/25.10.2025 г. на Варненски районен съд, постановено по гр. д. № 3859/2024 г. по описа на ВРС, в частта, с която са отхвърлени изцяло предявените от ищцата Н. К. Н. срещу ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК 200299615, седалище в град София, осъдителни искове за сумата от 1250,00 лева (639,11 евро), представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна врата, заден десен калник /панел/, задна дясна вежда, десен праг под врата, деформация на шасито и ходовата част, деформация на задни две гуми, джанти и амортисьори, реглаж на предна и задна ходова част на л. а. *******, собственост на ищцата, в резултат на настъпило на 24.01.2023 г. застрахователно събитие, представляващо покрит риск по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 28.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, съответно за сумата от 19,15 лева (9,79 евро), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1250,00 лева (639,11 евро) за периода от 17.02.2024 г. до 27.03.2024 г., както и в частта, с която са отхвърлени частично иска за присъждане на обезщетение за 1 причинени на ищцата неимуществени вреди за разликата над присъдените 500,00 лева (255,65 евро) до пълния претендиран размер от 1250,00 лева (639,11 евро), ведно със законната лихва от датата на исковата молба (28.03.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението и за разликата над присъденото обезщетение за забава за периода 17.02.2024 - 27.03.2024 год. от 11,49 лева (5,87 евро) до пълния претендиран размер от 19,15 лева (9,79 евро).

Въззивникът излага съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение като постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Сочи, че неправилно съдът приел, че щетата по десния калник на застрахованото МПС не подлежала на подмяна. Твърди, че в нарушение на процесуалния закон решаващият състав не зачел доказателствената сила на протокола за опис на щети, представляващ частен свидетелстващ документ, който по изключение се ползва с доказателствена сила, в случай че удостоверява неизгодни за съставилия го факти. Оспорва извода на съда досежно частичното отхвърляне на иска за неимуществени вреди с аргументи, че при определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд допуснал съществено процесуално нарушение при оценката на събрания доказателствен материал. На следващо място, излага, че съдът не е съобразил дължимостта на застрахователно обезщетение съразмерно с действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие.

Поддържа, че неправилно съдът формирал извод, че заплатеното в извънсъдебното производство обезщетение в размер на 962,90 лева обезщетявало изцяло претърпените от ищцата вреди. Излага, че съгласно изготвените по делото експертизи се установила възстановителна стойност на процесния автомобил, изчислена от експертите по средна стойност при извършване на ремонта в оторизиран сервиз на съответната марка и такъв без официален сертификат от марката. В този смисъл, възприема сумата от 2357,74 лева като действителната средна пазарна стойност на ремонта, поради което предявеният в случая иск за сумата от 2212,90 лева се явявал основателен след изваждане на вече заплатената от застрахователя сума от 962,90 лева. Искането е за отмяна на решението в оспорените му части и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат уважени в цялост.

Претендира разноски.

В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна - ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника си по делото адвокат Б.

М., е подал писмен отговор вх. № 6114/26.01.2026 г., в който обосновава становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, подкрепено с твърдения за недоказаност на исковите претенции. Аргументира позицията си с твърдения за недобросъвестно поведение на увреденото лице след настъпване на ПТП и обстоятелството, че причинените вреди били недоказани в претендирания размер. Сочи, че неправилно вещото лице възприело нуждата от демонтиране на заден десен калник. По отношение на 2 определения в решението размер на претенцията за неимуществени вреди, споделя извода на първоинстанционния съд. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

По предварителните въпроси и допустимостта на въззивното производство, съдът се е произнесъл с определение №1054/26.02.2026 година.

В съдебно заседание въззивникът, представляван по пълномощие от процесуалния си представител адвокат Л. П., поддържа оплакванията и исканията си до въззивния съд. Представя списък по чл. 80 ГПК за претендираните разноски. Доводите на страната са развити в представено преди заседанието становище (писмена защита).

Въззиваемата страна, представлявана от пълномощника си по делото адвокат Б. М., поддържа оспорването на въззивната жалба и аргументира становище за законосъобразност и правилност на обжалваното решение.

Представя списък по чл. 80 ГПК за претендираните разноски.

За да се произнесе по същество на предявените въззивни жалби, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са предявени от ищеца Н. К. Н., ЕГН ********** собственик на ППС, увредено при ПТП, настъпило на 24.01.2023 г. в гр.

Варна, преки искове срещу застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за ПТП водач на другото МПС участник в произшествието л.а. „Тойота Ярис“ с рег.№ В 4185 РМ, ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК 200299615, за заплащане на дължимите му обезщетения за причинените му вреди (имуществени и неимуществени).

Претенциите си ищецът обосновава с твърденията, че застрахователят на виновния за ПТП водач дължи обезщетяването в пълен размер на причинените му в резултат на това пътно произшествие вреди. И тъй като след отправената му покана и извършени огледи застрахователят е заплатил доброволно само сумата от 962,90 лева, която не е адекватен паричен еквивалент на реалния размер на имуществените вреди към датата на настъпване на събитието, остатъкът до пълния дължим размер на обезщетението се претендира по съдебен ред. Искът е предявен за сумата 1 250 лева, като същата се претендира ведно със законната лихва, считано от 17.02.2024 г. до окончателното й плащане, като за периода до 27.03.2024 г. същото е заявено в размер на 19,15 лева. Неимуществените си вреди ищецът остойностява на сумата от 1 250 лева, като същата се претендира ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода 17.02.2024 г. - 27.03.2024 г. посочено в конкретен размер на 19,15 лева.

Заплащането на обезщетение за тези вреди е било оказано от застрахователя.

Така предявените искове се квалифицират правно по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.429, ал.1, т.1 КЗ и чл.45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 3 от КЗ и чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Част от основните факти, на които са основани предявените главни искове - че на 24.01.2024 г. в град Варна, при Т-образно кръстовище на бул.

„Осми Приморски полк“, управлявайки собствения си л.а. „Мини Купър“, с peг. № В8589BХ, по път с предимство при Т-образно кръстовище на бул.

„Осми Приморски полк“, ищцата е била блъсната от друго МПС, навлизащо в кръстовището от път без предимство - л.а. „Тойота Ярис“ с рег.№ В4185РМ, управляван от водача К. К.; в резултат на това на собствения на ищцата лек автомобил били причинени увреди в задна дясна част; към датата на събитието водачът на л.а. *********, Костадин К. е бил обхванат от застрахователната закрила на сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/20/123000752309, не са спорни между страните. Не се спори и че собственикът на пострадалия л.а. „Мини Купър“ е отправил искане до застрахователя за плащане на обезщетение за причинените му щети.

Първоначално застрахователят определил и изплатил обезщетение в размер на 502,08 лева, а след възражение от пострадалия изплатил допълнително още 460,82 лева. По претенция за неимуществени вреди отказал да изплати обезщетение.

По същество правният спор, поддържан и с подадената въззивна жалба, се свежда до справедливия размер на дължимите обезщетения за обезвреда на причинените на ищцата вреди (имуществени и неимуществени).

По отношение на имуществените вреди.

Безспорно е, с оглед приложимите норми на КЗ (чл.493, ал.1, т.1, вр. чл.499, ал.2 КЗ), че дължимото в настоящия случай обезщетение следва да се определи по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка в първоинстанционното производство е изслушани две автотехнически експертизи. Заключението на първоначалната експертиза установява, че възстановителната стойност на увредения автомобил е в размер на 1 182,50 лева, включваща цените за ремонт и възстановяване, отговарящи на среден ценови диапазон към датата на извършване на ПТП. По цени според Наредба 24 от 08.03.2006г. на комисията за финансов надзор, левовата равностойност на нанесената щета е около 758,60 лева. Според вещото лице доц. д-р инж. Р. Д. част от вредите (по вид или обем) не отговарят на механизма на ПТП, като се има предвид ниската скорост, с която са се движели двата автомобила, ъгъла и зоната на контакт (л.а. „Тойота Ярис“ се е допрял до л.а. „Мини Купър“ с лявата си предна част под ъгъл по-малък от 90°), описаните в съставения между водачите двустранен констативен протокол за ПТП щети по двата автомобила: охлузена лява страна на предна броня – за л.а. „Тойота Ярис“; щети по дясна врата, щети по заден десен калник, праг, вежда и задна броня – за л.а. „Мини Купър“. Сочи се от вещото лице, че деформациите по л.а. „Мини Купър“ по своята същност представляват основно протъркване на боята и фолиото в зоната на заден 4 десен калник панел, протъркване на пластмасови декоративни елементи декоративен елемент над задна дясна вежда и десен праг, протъркване и в долен десен край на дясна врата, в близост до заден десен калник панел. Не са установени следи и деформации от удар по задно дясно колело, включително и при извършения от вещото лице при изготвяне на допълнителното заключение оглед на автомобила, поради което не може обосновано да се приеме, че в резултат на това ПТП са получени и деформации по ходовата част. Не може със сигурност да се приеме като резултат от сблъсъка при процесното ПТП и виждащия се в представените на вещото лице снимки от първоначален оглед на автомобила разкъсан участък от заден десен калник, доколкото същия не съответства на механизма на настъпване на деформациите, липсва и установен твърд предмет в предната част на л.а.

„Тойота Ярис“, от съприкосновението с който да се получи такова разкъсване.

По експертното мнение на вещото лице в случая не е необходима подмяна на увредени части. Към момента на извършване на огледа (02.05.2025г.) автомобилът е отремонтиран и възстановен изцяло от щетите от настъпилото ПТП. Ищецът не е посочил и представил данни за начина на извършване на ремонта (в т.ч. и използван сервиз) и заплатената стойност.

В допълнителното заключение вещото лице определя стойностите за възстановяване на деформациите по автомобила в зависимост от вида на сервизния център като сочи средни цени за ремонт в оторизирани сервизи от 90 лв. с ДДС, съотв. 41 лв. с ДДС – в неоторизирани сервизи. Разходите за ремонт в неоторизиран сервиз се остойностяват на 1 101,10 лева, съотв. в оторизиран сервиз на 2 105,60 лева.