Решение № 15019 от 14.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15019 гр. София, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110116797 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.235 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена искова молба, уточнена с молба от 02.06.2022 г. от „...........” ЕАД срещу С. Н. К. ЕГН **********, П. Н. К. ЕГН **********, И. Н. К. ЕГН ********** и Н. Н. К. ЕГН **********, в качеството им на наследници на Н. Д. К., ЕГН **********, с предявени искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца разделно при квоти от по 1/4 сумите както следва: сумата от 1722,71 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.05.2018 г. –30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр.............. ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 300,93 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г., такса за услуга дялово разпределение в размер на 20,16 лв. главница за периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г., както и мораторна лихва за забава върху главницата за такса дялово разпределение в размер на 4,41 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, като съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, а същите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, което е следвало да сторят в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, респ. в 30 – дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на дружеството.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответника Н. Н. К. не е депозирал отговор на исковата молба.

В срока по чл.131 ГПК ответницата И. Н. К. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като поддържа, че със заявление вх.№ 1

152363/21.07.2022 г. по чл.52 ЗН, подадено до СРС, е заявила отказ от наследството на покойния й баща Н. К., който отказ бил вписан в особената книга на СРС под № 1435/22.07.2022 г. Поддържа, че не е налице пасивна процесуална легитимация по отношение на ответницата, като моли производството по отношение на нея да бъде прекратено. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

Ответникът П. Н. К. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, като поддържа, че не оспорва вземанията на ищеца, които не са погасени по давност. Моли да не се назначават съдебно техническа и съдебно – счетоводна експертиза, тъй като не оспорва вземанията по размер. Моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Ответницата С. Н. К. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК чрез адв. Д. М. от САК – особен представител на С. Н. К.. Оспорват се исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа се, че ответницата е съсобственик в имота, но не е ползвател на същия, като била регистрирана на друг адрес. Оспорва да е налице облигационно отношение между страните. Оспорва в имота да е била доставена ТЕ на посочената стойност. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице- помагач на страната на ищеца-„...........“ ЕООД, заявява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже: по иска за главницата - че спорното право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, че ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия при посочените квоти, реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, че ответниците са поели задължение да му заплащат възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия, договорения размер на възнаграждението и по иска за законната лихва за забава – в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Ответниците следва да докажат, че са заплатили процесните суми, както и възраженията си.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т.

42 (отм.) ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.

(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна 2 и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./;, видно от който Н. Д. К. и съпругата му .............

К. са придобили на 09.03.1993 г. правото на собственост по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент №31, находящ се в гр................... Представено е удостоверение от ................“ /л.103/, видно от което на 19.05.1998 г. наследодателят на ответниците е декларирал право на собственост по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент №31, находящ се в гр................... Представено е удостоверение за наследници изх.№ 1391/20.05.2022 г. на СО-р-н Сердика, от което се установява, че Н. Д. К., ЕГН ********** е починал на 14.05.2018 г. като вдовец и е оставил за свои наследници по закон ответниците С. Н. К. ЕГН **********-дъщеря, П.

Н. К. ЕГН **********-син, И. Н. К. ЕГН **********-дъщеря и Н. Н. К. ЕГН **********-внук.

От страна на ответницата И. Н. К. е представен отказ от наследство. Отказът от наследство рефлектира директно върху материалноправната и процесуалноправна 3 легитимация на ответника. С вписване на валидно направен отказ от наследство настъпват правни последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството – в този смисъл разрешенията, дадени с т. 1 ТРОСГК на ВС на НРБ № 148/86 г. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател, се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството. С удостоверяване на факта на отказа от наследство вече не е налице надлежна страна нито в материалноправен, нито в процесуалноправен смисъл /така и решение № 145 от 23.11.2011 г. по т. д. № 1018/2010 г. на ВКС, I ТО/. С оглед изложеното, производството следва да се прекрати по отношение на ответницата И. Н. К., с оглед представения по делото вписан отказ от наследството на Н. Д. К., чието оспорване не беше доказано от ищцовото дружество.

Следователно съдът приема за доказано, че ответниците С. Н. К., П. Н. К. и Н. Н.

К. в качеството си на наследници по закон на Н. Д. К. и при съобразяване на диспозитивното начало отговарят при равни квоти от по от по ¼ ид.ч. по договора за продажба на топлинна енергия по силата на закона и без да е необходимо тяхното изрично волеизявление, съответно – на основание чл.150, ал.2 ЗЕ са обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Разпоредбата на чл. 150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответниците не твърдят и не установяват да са упражнили това право срещу Общите условия на "..........." ЕАД от 2016 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същите са ги приели.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно посоченото от вещото лице, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. „общ топломер“, монтиран в абонатната станция. Сградата се топлозахранва от една абонатна станции.