Решение № 43 от 27.01.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно гражданско дело № 20241800500403 по описа за 2024 година

С Решение № 65 от 15. 03. 2024 г. по гр. д. № 1227/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград е признато за установено по отношение на В. Н. Г. и С. В. В., че М. Н. Г. е собственик на основание наследствено правоприемство от н. Г. В., починал на 16. 11. 2009 г. и от Я. С. В.а, починала на 08. 08. 2016 г. върху ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Ботевград, с адрес на имота: гр. Ботевград, м. „Чеканица“, с площ от 1 346 кв. м. и трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, категория на земята при неполивни условия: 6, номер по предходен план: 105017, при съседи: ***;

***; ***; ***, заедно с ½ ид. ч. от построената в него жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Ботевград, със застроена площ от 53 кв. м., на един етаж, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, и ответниците са осъдени, на основание чл. 108 ЗС, да предадат владението на ищцата М. Н. Г. върху собствените ½ ид. ч. от описаните по-горе недвижими имоти. Със същото решение, на основание чл.

537, ал. 2 от ГПК е отменен констативен нотариален акт № 105, том 1, рег. № 1011, дело № 97 от 13. 05. 2022 г. на нотариус Татяна Филчева, с район на действие РС – гр. Ботевград, за ½ ид. ч. от всеки един от описаните в нотариалния акт недвижими имоти. Присъдени са разноски.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба от В. Н. Г. и С. В. В. срещу горното решение, което жалбоподателите считат за незаконосъобразно и необосновано. Изразяват становище, че при постановяването му районният съд не бил обсъдил събраните по делото доказателства, превратно ги тълкувал 1 и допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърдят, че след 16. 11. 2009 г., когато починал бащата на ищцата и на ответника, тя никога повече не е ходила до процесния имот и не проявявала какъвто и да било интерес към него. Образуваното от ответника гр. д. № 1/2015 г. на БРС било образувано само от негово име, а участие в него взели неговите сестра и майка единствено защото съдът му дал такива указания, което му наложило да търси сестра си в гр. Монтана, където тя живеела и където подписала документи, заявявайки пред трето лице, че не желае да има нищо общо с делото. Оспорват показанията на св. н. И. Н. – син на ищцата, като поддържат, че той не е имал ключ от имота, какъвто не е имала и неговата майка, както и че в периода 2013-2014 г. и 2017-2018 г. той не посещавал имота и показанията му неправилно били кредитирани от съда, тъй като той бил заинтересован от делото. Според тях, единствените обективни и достоверни свидетелски показания, установяващи необезпокоявано владение на Г. повече от 13 години, били тези на съседите на процесния имот, тъй като те имали непосредствени наблюдения от повече от 25 години, вкл. и през периода от 2014г. до 2018г.

Молят съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Н. Г., представлявана от адв. П. П. от САК, с който оспорва последната като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, а изводите на съда изцяло кореспондиращи с доказателствата по делото.

Възпроизвежда установената по делото фактическа обстановка и я анализира.

Намира за недоказано, В. Г. да е обективирал промяната на намерението си преди м. юли 2018г. Оспорва доводите на жалбоподателите във връзка с гр.д.

№ 1/2015г. на БРС. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбопоателите не се явяват. Представляват се от адв. Н., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като отмени атакуваното решение на РС – гр.

Ботевград. Счита, че следва да се кредитират единствено показанията на св. К. и св. А.. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззиваемата страна не се явява. Представлява се от адв. П., която оспорва жалбата и поддържа отговора. Моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Счита, че Г. е зачитал правата на останалите съсобственици и не е променил намерението си спрямо съсобствения имот.

Представя писмени бележки. Претендира разноски. Представя списък по чл.

80 от ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Районният съд е бил сезиран с искове от М. Н. Г. за признаване за установено по отношение на В. Н. Г. и С. В. В., че е собственик на ½ ид. ч. от имоти с идентификатори *** и ***, както и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху ½ ид. ч. от имотите, а също и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 105, том 1, рег. № 1011, дело № 97 от 13. 05. 2022 г. за ½ ид. ч. за всеки един от описаните в 2 нотариалния акт недвижими имоти, за които ответникът В. Н. Г. се легитимира като изключителен собственик.

Постъпили са писмени отговори на исковата молба, с които ответниците оспорват предявените искове. Ответникът В. Г. твърди, че е придобил правото на собственост върху целия имот по давност чрез непрекъснато и необезпокоявано владение в периода от 16.11.2009 г. (когато починал неговия и на сестра му баща) до края на 2022 г. Посочва, че ищцата не взела никакво участие в образуваното пред БРС гр. д. № 1/2015 г., а единствено подписала молбата за образуването му с цел отстраняване на нейни нередовности, и то след уверението, че по този начин няма да бъде ангажирана по никакъв начин финансово. Ответникът твърди, че между него, сестра му и техните родители имало уговорка, че процесният имот ще бъде за него, тъй като ищцата била получила имот от родителите им през 2002 г. срещу задължение за издръжка и гледане.

Ответницата С. В. оспорва предявените искове и изложените в исковата молба твърдения. Заявява, че повече от 15 години познава ответника, от когато тя и нейното семейство са започнали да му помагат в почистването и привеждането му в годен за живеене вид имота в м. „Чеканица“. За последния винаги е знаела, че е собствен единствено на В. Г. и до получаване на исковата молба не е предполагала, че ищцата може да има претенции към него.

Ответницата твърди, че през периода от 2010 г. до образуване на настоящото производство не е виждала ищцата да идва или да демонстрира съзнание, че имотът е неин, затова се и съгласила да сключи с ответника Г. договора за прехвърлянето му срещу задължение за издръжка и гледане.

Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото (удостоверения за наследници № 816/19. 07. 2023 г. и № 817/15. 08. 2016 г.), се установява, че ищцата М. Н. Г. и ответникът В. Н. Г. са брат и сестра и са наследници по закон на н. Г. В., починал на 16.11.2009г. и на Я. С. В.а, починала на 08.08.2016г. Установено по делото е и обстоятелството, че тези техни наследодатели са придобили в режим на СИО собствеността върху процесния поземлен имот, ведно с построената в него сграда, по време на брака си чрез възмездна сделка – договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, за което е съставен нотариален акт № 60, том 1, дело № 168/1983 г.

Установява се от влязло в законна сила на 05.09.2017г. Решение № 131 от 20. 05. 2016 г. по гр. д. № 1/2015 г. по описа на БРС, потвърдено с Решение № 248 от 20. 06. 2017 г. по в. гр. д. № 761/2016 г. на СОС, че по предявен по чл.

124, ал. 1 от ГПК иск от ищцата, ответника Г. и тяхната майка, срещу трети лица, първите двама са признати за съсобственици на имота при квоти от по 1/6 ид. ч. за всеки един от тях, които са придобили по наследство от техния баща н. Г. В., а майка им Я. С. В.а - на 4/6 ид. ч., от които 3/6 ид. ч. въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка и 1/6 ид. ч. – по наследство от починалия си съпруг.

От изисканото в заверен препис копие от нотариално дело № 97 от 13.

05. 2022 г. на нотариус Татяна Филчева, с район на действие РС – гр.

Ботевград, се установява, че на 13.05.2022г. ответникът В. Н. Г. е признат за изключителен собственик на целия процесен имот, на основание съдебно решение, наследство и давностно владение, за което му е издаден нотариален акт за собственост № 105, том 1, рег. № 1011, дело № 97 от 13. 05. 2022 г.

Установява се също, че на същата дата ответникът В. Н. Г. е прехвърлил 3 правото на собственост върху процесния имот на ответницата С. В. В. срещу задължение да поеме лично или чрез трето лице издръжката и гледането му, като е запазил за себе си правото на ползване върху имота, за което е съставен нотариален акт № 106, том 1, рег. № 1015, дело 98 от 13. 05. 2022 г.

В производството пред районния съд са събрани гласни доказателства, чрез разпита на две групи свидетели. От показанията на тези, доведени от ищцата (св. н. Н. и св. М. М.), се установява, че последните им впечатления за процесния имот са от лятото на 2018 г., когато отишли там по повод предстоящо приятелско събиране. В имота заварили ответника Г., който ги изгонил и им казал, че нямат право да влизат в имота, тъй като той бил негов.

Св. Н. преди това имал ключ за къщата в имота, който му предоставила неговата майка – ищцата М. Г., тъй като често я ползвал за събирания, но го загубил и му останал само този от вратата на двора. По- късно бил сменен и катинарът на външната порта, след което свидетелят вече нямал достъп до имота. Този свидетел сочи, че ответникът Г. живее постоянно в процесния имот от 2018-2019 г., а преди това (от 2009 г., когато починал дядо му, до 2016 г., когато починала баба му), никой не е живял постоянно в него. В този период от време неговите майка и баба ходели в имота да го почистват, да се грижат за градината, като никой не им е пречилл да влизат там.

От показанията на водените от ответника Г. свидетели – св. М. К. и св. С.

Т. – се установява, че знаят имота отдавна, тъй като св. К. има съседен имот, а св. Т. помагал на ответника да си прави ремонтни дейности по къщата. Св. К. заявява, че докато са били живи бабата и дядото – родители на ищцата и на ответника, те са живеели в имота. Две-три години преди 2016 г., ответникът взел майка си да живее при него, тъй като била болна и не можела сама да се обслужва, като междувременно я карал до имота на разходка. След като тя починала, ответникът ползвал вилата, като започнал да прави подобрения в нея и се установил да живее там постоянно. Според свидетелката, той живее там поне от 10-15 години.

Св. Т. заявява, че познава ответника Г. повече от 15 години и му помагал много за извършването на строително-ремонтни дейности в процесния имот – направили водопровод, преустройство на втория етаж от къщата, а сега предстои да се направи покрив, за което закарали дървен материал. Когато ходел в имота не е виждал друг, освен В. Г., поради което счита, че имотът бил негов. Знае, че има сестра и двама племенника, но никога не ги бил виждал там. Неговите впечатления са, че още преди майка му да почине, В. живеел на вилата, като междувременно се грижел и за майка си, която живеела в апартамента му в гр. Ботевград.

По делото е разпитана като свидетел и М. А., от показанията на която се установява, че нейният имот граничи с процесния, а тя познава родителите на страните от 1984 г., когато са купили вилата и са отишли да живеят там.

Живели в нея до 2005 г., когато бащата се разболял и се наложило да се преместят в къщата в Ботевград. След това никой не живял там и имотът запустял и обрасъл, докато в периода от 2016 – 2017 г. В. Г. не започнал да прави ремонт и започнал да живее там. Прокарал вода, направил ел.инсталация, направил ремонт на стаите – оформил две големи стаи, кухня, сервизни помещения, почистил и двора, направил ограда и започнал да отглежда животни. Заявява, че освен В. друг не е идвал в имота. Дори докато бабата и дядото били живи, тяхната дъщеря не идвала да работи в имота.