Определение № 79 от 13.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 79 гр. Пазарджик, 12.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20245200500021 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена жалба от Х. Л. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

Пазарджик, ***, вх. В, ет. 5, ап. 15, чрез адв. П. М., срещу Постановление от 27.11.2023г., постановено по изп.дело № 1853/2016г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. № 889, с район на действие Окръжен съд – Пазарджик, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С жалбата се атакува постановлението като неправилно и незаконосъобразно с твърдения, че първоначалният длъжник по изпълнителното дело С.К., която е наследодател на жалбоподателя, към датата на образуване на изпълнителното дело през 2016г., включително и до смъртта си на 07.08.2022г., не е била контактна, поради претърпян от нея мозъчен инсулт, което я е възпрепятствало да възприема връчените й по делото книжа и връчването им не можело да се смята за надлежно извършено. Твърди се, че макар и първоначалният длъжник да не е бил лишен от дееспособност, в материалите по делото са се съдържали данни за влошеното му здравословно състояние, които са достатъчни, за да се приеме, че са били налице предпоставките за това. Поддържа се, че пълномощникът на С.К. е социален работник в дома за хора с увреждания, в който е била настанена К. преди смъртта й и не е сред кръга на лицата, посочени в чл. 32 и чл. 46 ГПК, поради което и връчването на книжата по делото на него не е породило правно действие. Сочи се, че липсата на инициирано производство по поставяне под запрещение на първоначалния длъжник представлява съществен порок на изпълнителния процес и води до отмяна на извършените изпълнителни действия, а оттам и до перемиране на изпълнителното дело. С тези съображения се иска да бъде отменено обжалваното постановление и изпълнителното дело да бъде прекратено поради настъпила перемпция.

Срещу жалбата са постъпили писмени възражения от взискателя по изпълнителното дело, в които е изложил съображения относно недопустимостта и неоснователността на 1 жалбата – и двете аргументирани с липсата на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на делото.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които поддържа, че жалбата е допустима, като е развил и подробни съображения за нейната неоснователност.

Съдът, като обсъди доводите на страните и след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител и от лице, което разполага с правото да го обжалва, поради което съдът я намира за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 1853/2016г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. № 889, с район на действие Окръжен съд – Пазарджик, е образувано по молба вх. № 18090/20.12.2016г. (л.1) от „Обединена Българска Банка“ АД срещу длъжника С.А. К. въз основа на приложени към молбата заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 11.10.2010г., издадени по гр.дело № 4108/2010г. по описа на РС – Пазарджик, видно от които С.А. К. е осъдена да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД сумата от 8518,51лв., от която 7763,80 лв. главница, договорна лихва в размер на 336,54 лв., наказателна лихва в размер на 418,17 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.10.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата от 645,04 лв. разноски по делото. С молбата е направено искане изпълнението на задължението да бъде насочено срещу вземанията за трудово възнаграждение на длъжника, като бъде изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника; срещу вземанията на длъжника от конкретно посочени банки чрез налагане на запори върху всички банкови сметки на длъжника; срещу секвестируемите движими вещи на длъжника, находящи се на домашния му адрес, като бъде насрочен опис, както и срещу притежаваните от длъжника недвижими имоти, като същите бъдат възбранени. Към молбата за образуване на изп.дело на основание чл. 428, ал. 1 ГПК е приложена и покана за доброволно изпълнение на задължението по посочения изп.лист, връчена лично на длъжника на 22.07.2011г. по предходно образувано изп.дело № 438/2011г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, район на действие ОС – Пловдив.

В изпълнение на възложените му правомощия ЧСИ е наложил запори върху банковите сметки на длъжника, вкл. и сметки за директни плащания към ДФ „Земеделие“, открити при „Инвестбанк“ АД, „ПроКредит Банк“ АД, „Райфайзенбанк“ ЕАД, „Юробанк България“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „ЦКБ“ АД, „Първа Инвестиционна банка“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД, като запорните съобщения са получени от третите лица съответно на 13.01.2017г., 25.01.2017г., 11.01.2017г., 13.01.2017г., 11.01.2017г., 25.01.2017г., 13.01.2017г. и 16.01.2017г. (л.49-52 и л.64-65). От третите лица „УниКредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД, „Инвестбанк“ АД, „ЦКБ“ АД, „ПроКредит Банк“ АД, е постъпил отговор, че длъжникът не е техен клиент. В срока по чл. 508 ГПК по делото е постъпил отговор от 2 третите лица „Първа Инвестиционна банка“ АД, „Райфайзенбанк“ ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД, че запорите са наложени и че по посочените сметки на длъжника има и други наложени запори.

С Постановление от 10.01.2017г. на ЧСИ, вписано в Служба по вписванията гр.

Пазарджик под № 120/11.01.2017г., акт. № 36, том 1, дв.вх.рег. 108/2017г., е наложена възбрана върху следния недвижим имот, собственост на длъжницата: апартамент № 15, представляващ съгласно КККР на гр. Пазарджик, одобрени със заповед РД-1897/27.10.2008г., самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Пазарджик, *** вх. 4В, ет.5, ап.15, със застроена площ от 56,50 кв.м., ведно с избено помещение №2, ведно с 1,83 % ид.части от общите части на сградата и 4% ид.части от правото на строеж върху имота.

До длъжника е изпратено уведомление за наложените запори и възбрана, което е връчено чрез залепване на 27.01.2017г. В разписката е отбелязано, че по данни на майката на длъжника, която не желае да получи уведомлението, длъжникът се намира в дом за отглеждане в с. Щ. (л.68-70).

На 03.02.2017г. с нарочна молба взискателят е поискал по изпълнителното дело да бъде извършена справка в Централния регистър на БНБ за наличието на новооткрити банкови сметки на името на длъжника, като е отправил изрично искане за налагане на запор върху вземанията му от тези банкови сметки (л.73). С нова молба от 12.05.2017г. взискателят е поискал да бъде насочено изпълнението по делото срещу секвестируемите движими вещи на длъжника, находящи се на домашния му адрес, като бъде насрочен опис.

В изпълнение на възложеното ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника, вкл. и сметки за директни плащания към ДФ „Земеделие“, открити при „Общинска банка“ АД, като запорното съобщение е получено от третото лице на 13.10.2017г. (л.85). До длъжника е изпратено уведомление за наложения запор, което е връчено чрез залепване на 08.11.2017г. (л.90).

С молба от 15.11.2017г. по делото е представено пълномощно с нотариално заверени подписи, с което длъжникът С.К. упълномощава М.И.Х. да извършва правни действия от нейно име и за нейна сметка и да я представлява пред всички лица, дружества, ведомства, институции в страната, както и да извършва примерно и неизчерпателно изброените в текста на пълномощното правни действия, сред които изрично е посочено и представителство пред държавни и частни съдебни изпълнители с право да подава и получава документи, молби и заявления, да я подписва под документи, да получава информация по изп.дела, по които представляваната е страна (л.91-92). Извършено е повторно връчване на уведомленията за наложените запори и възбрана на пълномощника.

С молба от 30.07.2018г. подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, въз основа на представен договор за цесия на процесното вземане е поискано на основание чл. 429 ГПК молителят да бъде конституиран като взискател по делото (л.108). Към молбата е представена и обратна разписка за връчено на 28.03.2018г. уведомление до длъжника за извършената цесия, в която 3 е отбелязано, че лицето е с масивен инсулт и се намира в старчески дом в с. Щ. (л.131). С разпореждане на ЧСИ от 01.08.2018г. е конституиран като взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД и изпълнителното дело е прекратено по отношение на взискателя „ОББ“ АД (л.133), за което съобщение е изпратено до длъжника и същото е получено на 15.08.2018г. от М.И.Х. със задължение за предаване.

С молба от 12.07.2019г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал по изпълнителното дело да бъде наложен запор на сметките на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, както и да бъде извършена справка в Централния регистър на БНБ за наличието на новооткрити банкови сметки на името на длъжника, като е отправил изрично искане за налагане на запор върху вземанията му от тези банкови сметки (л.146). В изпълнение на възложеното ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника, открити при „Банка ДСК“ ЕАД, като запорното съобщение е получено от третото лице на 18.07.2019г.

(л.155). До длъжника е изпратено уведомление за наложения запор, което е получено на 01.08.2019г. от М.И.Х. със задължение за предаване (л.157).

С нова молба от 18.07.2019г. взискателят е поискал да бъде насочено изпълнението по делото срещу секвестируемите движими вещи на длъжника, находящи се на домашния му адрес, като бъде насрочен опис. С разпореждане от 22.07.2019г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на адрес гр. Пазарджик, *** вх. В, ет.5, ап.15.

С молба от 03.08.2021г. взискателят е поискал да бъде наложен запор на сметките на длъжника в „Те-Дже Зираат Банкасъ“ клон София (л.160). В изпълнение на възложеното ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника, открити при „Те-Дже Зираат Банкасъ“ клон София, като запорното съобщение е получено от третото лице на 13.08.2021г.

(л.166). До длъжника е изпратено уведомление за наложения запор, което е което е връчено чрез залепване на 16.08.2021г. (л.90). В разписката е отбелязано, че по данни на съседи лицето е в кома и се намира в болница в гр. Пловдив.

С нова молба от 01.06.2023г. взискателят е поискал да бъде наложен запор на сметките на длъжника в „Общинска банка“ АД (л.169). В изпълнение на възложеното ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника, открити при „Общинска банка“ АД, като запорното съобщение е получено от третото лице на 08.06.2023г. (л.166).

След служебно направена на 02.08.2023г. справка по делото в НБД Население (л.173) е установено, че длъжникът С.К. е починала на 07.08.2022г., за което е съобщено на взискателя. С негова молба от 23.08.2023г. е поискал като задължени лица по делото да бъдат конституирани наследниците на С.К. – Х. Л. Д. и Й.С.Г. (л.178). С разпореждане от 09.10.2023г. по изп.дело са конституирани като длъжници наследниците на С.К. – всеки за по ½ ид.част от дълга.

Поради така предприетите от ЧСИ действия, на 03.11.2023г. длъжникът Х. Л. Д. е подала молба пред същия, с която е поискала издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното производство по делото поради наличие на основанието по чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК. Посочила е в молбата, че извършените по делото действия са незаконосъобразни 4 поради ненадлежното им съобщаване на първоначалния длъжник, предвид влошеното му здравословно състояние, като към молбата е предствила медицински документи, от които е видно, че от 07.12.2016г. С.К. е била с трайно намалена неработоспособност 100%. На длъжника Х. Л. Д. е връчена покана за доброволно изпълнение чрез залепване на уведомление на 19.11.2023г.

С обжалваното постановление от 27.11.2023г. ЧСИ Станчева е постановила изричен отказ изпълнителното дело да бъде прекратено, доколкото в отправеното искане не се сочела нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл. 433 ГПК, както и до момента на депозиране на молбата на длъжника между отделните предприети действия по изпълнение не бил изтекъл установеният в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК двугодишен срок.