Решение № 61 от 22.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Варна, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Геновева Хр. НЕ.а в присъствието на прокурора А. Вл. П. като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600034 по описа за 2025 година Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда № 12/04.11.2024г. по НОХД № 511/2024г. на Шуменски окръжен съд, с която подсъдимият И. Б. И. с ЕГН **********, бил признат ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че:

В периода 15.09.2014г.-13.01.2015г. в гр.Шумен, действайки в условията на продължавано престъпление, в качеството си на собственик и управител на „Спринт 2015” ЕООД, гр.Шумен, ЕИК 203123622, чрез посредственото извършителство на Виолин Веселинов Е., приспадайки неследващ се данъчен кредит, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 80 334.40 лева, както следва: за данъчния период 01.08.2014г. - 31.08.2014г. подал СД по ДДС с вх. № 270011747/15.09.2014г., в която потвърдил неистина, декларирайки ДДС за внасяне в размер на 6198.40 лева, а е следвало да внесе ДДС в размер на 17 460.44 лева; за данъчния период 01.09.2014г. - 30.09.2014г. подал СД по ДДС с вх. № 1

27001177149/13.10.2014г., в която потвърдил неистина, декларирайки ДДС за внасяне в размер на 2469.34 лева, а е следвало да внесе ДДС в размер на 18 396.84 лева; за данъчния период 01.10.2014г. - 31.10.2014г. подал СД по ДДС с вх. № 27001180133/12.11.2014г., в която потвърдил неистина, декларирайки ДДС за внасяне в размер на 222.04 лева, а е следвало да внесе ДДС в размер на 13 785.80 лева; за данъчния период 01.11.2014г. - 30.11.2014г. подал СД по ДДС с вх. № 270011852093/14.12.2014г., в която потвърдил неистина, декларирайки ДДС за внасяне в размер на 181.90 лева, а е следвало да внесе ДДС в размер на 16 153.29 лева; за данъчния период 01.12.2014г. - 31.12.2014г. подал СД по ДДС с вх. № 270011877/13.01.2015г., в която потвърдил неистина, декларирайки ДДС за внасяне в размер на 220.59 лева, а е следвало да внесе ДДС в размер на 14 538.03 лева, поради което и на основание чл.255 ал. 3 вр. чл.255ал. 1 т.2 и т.7 вр. чл.26 ал. 1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК бил ОСЪДЕН на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.66 ал.1 от НК било ОТЛОЖЕНО с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ , считано от влизане на присъда в сила.

ОТХВЪРЛЕН бил изцяло гражданския иск за имуществени вреди срещу подсъдимия И. Б. И. предявен от Държавата чрез Министъра на финансите, т.е. - в пълния му предявен размер от 80 334,40 лева, поради извършено плащане.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс.И. бил ОСЪДЕН да заплати сторените по делото разноски в размер на 1570,65 лв.

Срещу така постановената присъда постъпила бланкетна въззивна жалба от адв.Ц. И. от АК-Търговище – защитник на подс.И..

В постъпилото допълнение към нея се сочат следните нарушения: пълна липса на мотиви, съществени процесуални нарушения при постановяване на присъдата и противоречие с материалния закон. Развитите съображения са в насока, че:

-ОС не изложил никакви мотиви по повод съставомерността на 2 деянието, като в тази връзка допълнението засяга и качеството на обвинителния акт, който не бил очертал, според защитата, предмета на доказване;

-твърди се, че съдът неоснователно отказал да приложи разпоредбата на чл.255 ал.4 от НК, въпреки внесената равностойност на данъка в рамките на съдебното производство пред окръжния съд;

-като всичко гореизложено довело до ограничаване правото на защита на подс.И..

Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за повторно разглеждане; а в условията на алтернативност – постановяване на присъда по привилигированата разпоредба на чл.255 ал.4 от НК при разпоредбата на чл.78а от НК.

Представителят на Апелативна прокуратура намира депозираната въззивна жалба за неоснователна и счита, че постановения съдебен акт следва изцяло да се потвърди. Изтъква съображения.

В съдебно заседание защитникът на подс.В. поддържа изцяло депозираната жалба и допълнението към нея. Сочи още, че делото било разгледано по реда на чл.371 от НПК и подс.И. признал отговорността си за деянието, но в обвинението му не били включени лихвите по задължението, поради което и това не създало яснота у подс.И.. Твърди се, че той възстановил всичко, съобразно обвинението, а именно сумата 80 210,94лв. С това защитата счита, че той добросъвестно възстановил щетата по обвинението и заради това следвало да се възползва от привилегията по чл.255 ал.4 от НК, за което да понесе административно-наказателна отговорност.

Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид подадената жалба, както и становищата на страните, констатира:

От фактическа страна приема за установено следното:

През 2014г. подс.И. живеел в гр.Шумен и развивал търговска дейност.

Бил едноличен собственик на капитала, представляващ и съдружник в девет дружества (т.е. явява се свързано с тях лице по смисъла на § 1, т.3, б.д от ДР на ДОПК).

Едно от тези девет дружества било „Спринт 15“ ЕООД, гр.Шумен, с 3

ЕИК 203123622. На 30.06.2014г. то било вписано в Търговския регистър с капитал от 50.00 лв., със седалище и адрес на управление в гр.Шумен и ЕИК 203123622. Едноличен собственик на капитала бил подс.И..

То било регистрирано по ЗДДС, считано от 25.07.2014г.

През периода от 15.09.2014г. до 13.01.2015г., чрез св.В.Е., който обслужвал счетоводно дружество, подс.И. приспаднал неследващ се данъчен кредит, като подавал СД по ДДС по електронен път, в които потвърдил неистина, както следва:

1/За данъчен период 01.08.2014г. - 31.08.2014г. бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 6198.40 лв., а следвало да се внесе ДДС в размер на 17 460.40лв. По дневника за покупките за данъчния период били включени покупки, съгл. фактури с номера, дати, посочени във фактурите и продавачи, посочени в тях, както следва: №№ 0000000025 - 18.08.2014г. - „Дани Стил 1“ ЕООД; 0000000026 - 31.08.2014г. - „Дани Стил 1“ ЕООД; 0000000141 04.08.2014г.- „Месита 2014“ ЕООД; 0000000144 - 15.08.2014г. - „Месита 2014“ ЕООД; 0000000146 - 22.08.2014г. - „Месита 2014“ ЕООД; ********** 07.08.2014г. -„ ПМТ 66 Консулт“ ЕООД; 0000000234 - 12.08.2014г. - „ПМТ 66 Консулт“ ЕООД; 0000000237 - 20.08.2014г. - „ПМТ 66 Консулт“ ЕООД;

0000000239 - 25.08.2014г. - „ПМТ 66 Консулт“ ЕООД; 0000000244 29.08.2014г. - „ПМТ 66 Консулт“ ЕООД; 0000000541 - 01.08.2014г. - „Веда 2012“ ЕООД; 0000000543 - 05.08.2014г. - „Веда 2012“ ЕООД; 0000000545 09.08.2014г. - „Веда 2012“ ЕООД; 0000000548 - 11.08.2014г. - „Веда 2012“ ЕООД; 000000549 - 15.08.2014г. - „Веда 2012“ ЕООД; ********** 20.08.2014г. - „Веда 2012“ ЕООД; 0000000554 - 25.8.2014г. - „Веда 2012“ ЕООД; 0000000557 - 29.08.2014г. - „Веда 2012“ ЕООД; ********** 08.08.2014г. - „Технологис“ ЕООД; 0000000764 - 16.08.2014г. - „Технологис“ ЕООД; 0000000766 - 22.08.2014г. - „Технологис“ ЕООД. По тези фактури нямало реално осъществени сделки, респективно не възникнало право за приспадане на данъчен кредит по тях. Съответно ДДС за внасяне било в размер значително по-голям от декларираното, а именно 17 460.00лв.

2/За данъчен период 01.09.2014г. - 30.09.2014г. бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 2469.34 лв. По дневника за покупките за данъчния период са включени покупки, съгласно фактури с номера и дати, посочени във фактурите и продавачи, посочени в тях, както следва: №№ 00000000311 08.09.2014г. - „ПМТ 66 Консулт“ ЕООД; 0000000315 - 18.09.2014г. - „ПМТ 66 4

Консулт“ ЕООД; 0000000319 - 24.09.2014г. - „ПМТ 66 Консулт“ ЕООД;

0000000352 - 17.09.2014г. - „ИГИ - ТРАНС 2008“; 0000000723 - 03.09.2014г. „Веда 2012“ ЕООД; 0000000728 - 05.09.2014г. - „Веда 2012“ ЕООД;

0000000731 - 10.09.2014г. - „Веда 2012“ ЕООД; 0000000735 - 13.09.2014г. „Веда 2012“ ЕООД; 0000000738 - 16.09.2014г. - „Веда 2012“ ЕООД;

********** - 20.09.2014 - „Веда 2012“ ЕООД; 0000000744 - 23.09.2014г. „Веда 2012“ ЕООД;

0000000748 - 27.09.2014г. - „Веда 2012“ ЕООД;

0000000847 - 05.09.2014г. - „Технологис“ ЕООД; 0000000853 - 12.09.2014г. „Технологис“ ЕООД; 0000000855 - 19.09.2014г. - „Технологис“ ЕООД;

0000000857-26.09.2014г. - „Технологис“ ЕООД. По тези фактури нямало реализирани реални сделки, т.е. не възникнало право за приспадане на данъчен кредит, съответно имало ДДС за внасяне в размер значително поголям от декларираното, а именно 18 396.84лв.

3/За данъчен период 01.10.2014г. - 31.10.2014г. бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 222.04 лв. По дневника за покупките за данъчния период са включени покупки, съгласно фактури с номера и дати, посочени във фактурите и продавачи, посочени в тях, както следва: №№ 0000000539 27.10.2014г. - „Комус“ ЕООД; 0000000541 - 29.10.2014г. - „Комус“ ЕООД;

1000001064 - 03.10.2014г. - „Технологис“ ЕООД; 1000001067 - 10.10.2014г. „Технологис“ ЕООД; 1000001069 - 14.10.2014г. - „Технологис“ ЕООД;

1000001071 - 17.10.2014г. - „Технологис“ ЕООД; 1000001073 - 22.10.2014 „Технологис“ ЕООД; 1000001076 - 27.10.2014г. - „Технологис“ ЕООД. По тези фактури нямало реално осъществени сделки, т.е. не възникнало право за приспадане на данъчен кредит. Освен това за данъчния период дружеството извършило продажби с място на изпълнение на територията на друга държава - членка с нулева ставка на ДДС към контрагент от ФР Германия с валиден V I N - DE813554970 „Cosma Moden“ GMBH&CoKG по фактури №0000000034/03.10.2014г. за 3981.15лв. и № 0000000035/10.10.2014г. за 8 625.21лв. За продажбата по първата фактура съществували налични документи, доказващи транспорт до ФРГермания, но по отношение на втората - не. Ето защо на основание чл.7 чл.53 и чл.85 от ЗДДС вр. чл.45 от ППЗДДС, следвало да бъде начислен ДДС в размер на 1 725.04 лв. При това положение се установил ДДС за внасяне в размер значително по-голям от декларираното за този период, а именно 13 785.80 лв.

4/За данъчен период 01.11.2014г. - 30.11.2014г. бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 181.90 лв. По дневника за покупките за данъчния период 5 били включени покупки, съгласно фактури с номера и дати, посочени във фактурите и продавачи, посочени в тях, както следва: №№ 0000000108 18.11.2014г. - „Сити Консултант“ ЕООД, 0000000109 - 20.11.2014г. - „Сити Консултант“ ЕООД, 1000001425 - 7.11.2014г. - „Технологикс“ ЕООД, 1000001427 - 10.11.2014г. - „Технологикс“ ЕООД, 1000001429 - 14.11.2014г. „Технологикс“ ЕООД, 1000001431 - 17.11.2014г. - „Технологикс“ ЕООД, 1000001435 - 21.11.2014г. - „Технологикс“ ЕООД и 1000001421 - 3.11.2014г. „Технологикс“ ЕООД. По тези фактури нямало реално осъществени сделки, т.е. не възникнало право за приспадане на данъчен кредит, съответно се установил ДДС за внасяне в размер значително по-голям от декларираното, а именно 16 153.29 лв.

5/За данъчен период 01.12.2014г. - 31.12.2014г. бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 220.59 лв. По дневника за покупките за данъчния период били включени покупки, съгласно фактури с номера, дати, посочени във фактурите и продавачи, посочени в тях, както следва: №№ 0000000141 12.12.2014г. - „Сити Консултант“ ЕООД, 0000000164 - 29.12.2014г. - „Сити Консултинг“ ЕООД, ********** - 04.12.2014г. - „Технологикс“ ЕООД, 1000001503 - 08.12.2014г. - „Технологикс“ ЕООД, 1000001504 - 10.12.2014г. „Технологикс“ ЕООД, 1000001505 - 11.12.2014г. - „Технологикс“ ЕООД, 1000001507 - 15.12.2014г. - „Технологикс“ ЕООД, 1000001508 - 18.12.2014г. „Технологикс“ ЕООД, 1000001509 - 19.12.2014г. - „Технологикс“ ЕООД, 1000001510 - 22.12.2014г. - „Технологикс“ ЕООД, 1000001437 - 24.11.2014г. „Технологикс“ ЕООД, ********** - 27.11.2014г. - „Технологикс“ ЕООД. По тези фактури липсвали реални сделки, т.е. не възникнало право за приспадане на данъчен кредит и съответно се установил ДДС за внасяне в размер значително по-голям от декларираното, а именно 14 538.03 лв.

По този начин в резултат на действията на управителя на „Спринт 15“ ЕООД Шумен, била нанесена щета на държавния бюджет в резултат на невнасяне на следващ се ДДС в общ размер на 80 334.40 лв.