Решение № 5569 от 15.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5569 гр. София, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Росен Д. Гражданско дело № 20221100112595 по описа за 2022 година

Производството е по обективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

ИЩЕЦЪТ Е. Д. Т. в исковата молба твърди, че на 06.02.1992 г. с писмен предварителен договор за продажба купил сграда със застроена площ от 534 кв. м., сграда със застроена площ от 13 кв. м. и сграда – „Ведомствен бар“, състоящ се от салон, склад, тоалетна, със застроена площ от 97 кв. м., построени в производствената база на предприятието продавач, находяща се в гр. София, ул. „*******4 – УПИ ХI , кв. 133, м.

„Факултета“, които съгласно влязла в сила кадастрална карта представлявали: 1.

ПРОМИШЛЕНА СГРАДА с идентификатор *** в гр. София, община

Столична, област София, разположена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 534 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: промишлена сграда, с номер по предходен план 927; 2. ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** в гр.

София, община Столична, област София, разположена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 13 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и 3. ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** в гр.

София, община Столична, област София, разположена в ПИ с идентификатори ***, *** и принадлежи към ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 97 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.

Заявява, че през 2017 г. решил да се снабди с констативен нотариален акт за описаните сгради, но от ответната страна по делото СО Район „Красна поляна“ във връзка с подадената от ищеца молба-декларация за признаване на правото на собственост върху сградите получил уведомление, в което от общината посочили, че сградите са построени върху поземлен имот – общинска частна собственост, актуван с АОС от 2015 г., представляващ УПИ ХI, кв. 133, м. „Факултета“ и съгласно чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик на постройките върху нея.

Излага, че имотите никога не са били общинска собственост, а са били притежавани от „Монтажи“ ЕАД – предприятие „Промишлена вентилация“ – гр. София, а от 1992 г. били 1 частна собственост. Твърди, че от деня на закупуването на сградите ги ползва и свои като собствени, упражнявайки непрекъснато и необезпокоявано владение до момента.

С писмено становище от 19.10.2023 г. уточнява, че соченият в исковата молба продавач следва да бъде не „Монтажи“ ЕАД – Предприятие „Промишлена вентилация“ – гр.

София, а „Руен“ АД, който бил прехвърлителят съгласно договора.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на гореописаните недвижими имоти по силата на давностно владение. Претендира разноски.

ОТВЕТНИКЪТ СТОЛИЧНА ОБЩИНА,

Район „Красна Поляна“ оспорва основанието на исковете.

Сочи, че претенцията на ищеца е неоснователна и недоказана, тъй като исковата молба и представените доказателства не обосновавали извод за придобиване на процесните недвижими имоти по силата на давностно владение. Възразява, че сградите са построени върху поземлен имот, който от 1980 г. бил държавна собственост, а след влизане в сила на ЗОС – частна общинска собственост, за което имало издадени съответни актове. Излага, че постройките били строени по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТС и нямали траен градоустройствен статут, поради което подлежали на премахване и въз основа на това били заличени от кадастралната карта и кадастралните регистри на АККК. За имотите липсвали документи, удостоверяващи право на собственост, както и строителни книжа. Навежда доводи за действие на СПН по друго дело по отношение правото на собственост на общината върху поземления имот.

Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира присъждане на разноски.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От молба до Служба „Държавни имоти“ към Д.ски РНС от 17.11.1980 г. и Акт за държавна собственост на недвижим имот № 9625/1884/ от 20.11.1980 г. по преписка № 7350 РЗ се установява, че безстопанствен недвижим имот, находящ се в гр. София, местност „Красна поляна“, ул. „Житница“ е обявен и зает като държавен на основание чл. 6 от ЗС.

Посочено е, че са одържавени 120 декара, представляващи „место със стопански сгради“ с граници ул. „Житница“, оградата на полигона на гражданската отбрана на V I I РНС продължение на север до отводнителния канал и ул. „Ришки проход“.

Видно от писмо на Д.ски РНС, Служба „Държавни имоти“ от 20.11.1980 г. по преписка № 7350 РЗ до РРСП „Ремонт и експлоатация“, гореописаният акт за държавна собственост е изпратен за включване на имота в основните средства на РРСП „Ремонт и експлоатация“ и предаване на същия за управление и стопанисване на предприятието на основание чл. 90 от Наредбата за държавните имоти.

В писмен документ, датиран от 06.02.1992 г., озаглавен „договор“ е отразено, че „РУЕН“ АД, представлявано от С.И.К. в качеството на продавач продало на Е. Д. Т. следните, посочени като собствени на дружеството недвижими имоти: „сграда със застроена площ около 530 кв. м., сграда със застроена площ около 15 кв. м. и сграда със застроена площ около 90 кв. м., построени в производствената база на дружеството в гр. София – УПИ XI, кв. 133, м. „Факултета“. Съгласно него продажбената сума била заплатена на същата дата при подписване на договора, в който момент било предадено и владението върху имотите, а продавачът се задължил в едномесечен срок да снабди купувача с изискуемите от закона документи. Положени са подписи и за двете страни.

В Скица извадка от Частичен регулационен и застроителен план на кв. 133, м.

„Факултета“, одобрен с Решение № 20 по протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС, издадена от Район „Красна поляна“ - СО е вписана забележка „съществуващите сгради в парцел XI, кв.

2

133 нямат постоянен градоустройствен статут“.

На 13.05.2002 г. на основание чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗОС е издаден акт № 585 за частна общинска собственост за недвижим имот, находящ се в гр. София, м. „Факултета“, кв. 133, парцел XI, одобрен с Решение № 20 по Протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС, представляващ терен с площ от 6821 кв. м., с граници север – новопроектирана улица; североизток – ул.

„Ришки проход“; запад – новопроектирана улица; Югоизток – парцел Х-1060, IX-1161 и улица /тупик/. Съгласно същия са предоставени права върху имота на СО – Район „Красна поляна“. Вписана е забележка, съгласно която върху терена има изградени сгради без постоянен градоустройствен статут № 927, 929, 930, 926 и 1035, които не са общинска собственост.

Видно от Акт № 1153 за частна общинска собственост от 29.01.2015 г., същият е издаден на основание чл. 59, ал. 1 от ЗОС за недвижим имот, част от УПИ XI, кв. 133, м.

„Факултета“ – отреден за предимно производствена дейност с идентификатор ***, съгласно скица № 15-23443/15 г., нанесени в КККР, одобрен със Заповед № РД-18-50 / 02.11.2011 г. на изп. директор на АГКК с площ от 5758 кв. м., находящ се в гр.

София, район „Красна поляна“, м. „Факултета“, кв. 13, УПИ XI с одобрена регулация с решение № 20 по протокол № 248 30.03.2001 г. на СОС с граници север – ***, изток ***, ***, ***, юг – ***, запад *** и ***, ***. Като предходен съставен акт за имота е посочен АОС № 585/2002 г. Вписана е забележка, съгласно която върху терена има изградени сгради без постоянен статут.

В скици от 26.01.2018 г. съответно с № 15-50229, № 15-50216, № 15-50226 са отразени процесните имоти съответно с идентификатор ***, *** и

*** като разположени в поземлен имот с идентификатор ***, а последната сграда – и в поземлен имот с идентификатор ***, принадлежаща към процесния поземлен имот частна общинска собственост.

Съгласно писмо от 13.02.2018 г. с рег. индекс РКП18-ГР94-72 от СО Район „Красна поляна“ във връзка с подадена от Е. Т. молба-декларация за признаване правото на собственост върху сгради с идентификатори съответно ***, *** и *** общината е уведомила същия, че сградите са построени в поземлен имот – общинска частна собственост, актуван с АОС № 1153/29.01.2015 г., представляващ УПИ XI, кв. 133, м. „Факултета“. В писмото е посочена разпоредбата на чл. 92 от ЗС и е отправена молба към адресата да представи строителни книжа, одобрени проекти и разрешения за строеж, както и платено право на строеж върху общинска земя.

В писмо №Към САГ18-УТ00-199-[3] от Направление „Архитектура и градоустройство“ – София до А.С. е изложено, че всички едноетажни сгради, находящи се в поземлен имот с идентификатор ***, представляващ част от УПИ XI, кв. 133, местност „Факултета“, представляващ частна общинска собственост били строени през 7080-те години на миналия век по чл. 120 от ППЗТСУ, нямали траен градоустройствен статут и платено право на строеж и не подлежали на нанасяне в кадастралната карта на гр. София, поради което районната администрация била предприела действия всички тези сгради да бъдат заличени от кадастралната карта.

В писмо РКП 18-ДР00-145/21.02.2018 г. до СГКК гр. София по отношение на процесния поземлен имот и нанесените в него обекти, сред които и процесните сгради е отправено искане до началника на службата съгласно чл. 51, ал. 3 от ЗКИР да бъде извършена процедура за премахване на сградите-тип павилион и да бъде издадена нова скица. Отразено е, че след направена проверка на място било установено, че постройките са временен строеж и нямали траен градоустройствен статут в съществуващия вид.

Видно от Заявление – КККР до Служба по геодезия, картография и кадастър СГКК, гр. София от 28.02.2018 г. (л. 137, приложено към заключението от проведената по делото 3

СТЕ), направено от Н.Б., в качеството й на упълномощено лице, действащо съгласно Заповед РКП16-РД15-47/11.10.16 г. (л. 139) е било заявено извършването на услуга за отразяване на настъпилите промени в кадастралната карта и в кадастралните регистри за „сгради, които са премахнати“ за конкретно изброени обекти, сред които са и процесните сгради с идентификатори ***, *** и *** като по отношение на тях е посочен вид собственост – частна.

От приетото и неоспорено от страните заключение по проведената по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено се установява, че ПИ *** попада в територията от 120 дка по АДС № 9635/20.11.1980 г., съгласно изготвената от вещото лице комбинирана скица между кадастралната карта и архивен кадастрален план, поддържан до одобряване на кадастралната карта. По данни от кадастралния план територията е била застроена със жилищни и стопански сгради, като заличената сграда *** е със сигнатура „жилищна“, а останалите две са „стопански“.

От показанията на свидетеля З.Ж., приятелка на ищеца, се установява, че същата знаела за закупуването на процесните сгради от ищеца от 1992 г. Виждала притежавания от него имот и често ходила там, където оставяла колата си, когато заминавала за гр. Варна, за да се грижи за майка си. Излага, че ищецът стопанисвал хале около 500-600 кв. м., където имало производство на дограма. Имало навес, където си държала колата и в днешни дни, който бил около 100 кв. м., а до него имало склад около 20 кв. м. От другата страна на дворното пространство било процесното голямо хале. Твърди, че не знае дали навесът е с покрив от керемиди или ламарина, но знаела, че имал стени от трите страни. Ищецът й отварял, като самата тя нямала ключ от мястото. Когато й се налагало, му се обаждала, за да остави колата си там, като той й отключвал синя метална врата и заключвал след като паркирала автомобила. Оставяла колата си за 10-15 дни, след което той й отключвал, когато се връщала да я вземе обратно. Складът бил от тухли и в него приятел със строителна фирма държал инструменти. Твърди, че ищецът й споделил, че е закупил сградите от „Руен“ АД – предприятие за мода и ги стопанисвал от закупуването им през 1992 г. до момента. Излага, че 15 дни преди съдебното заседание е оставила колата си там и след няколко дни предстояло отново да го направи. Имало ограда от синята врата, през която влизал ищецът и по продължението на парцела откъм вратата била оградата на халето, но не знаела дали има ограда навсякъде. Заявява, че преди време в халето се извършвали работни дейности, когато имало цех за дограма и не е влизала там. Всички сгради в имота били стари. Твърди, че ищецът не й е споделял собствеността му да е оспорвана от някого. Когато паркирала автомобила си го е виждала няколко пъти да отключва халето. Излага, че той притежавал и склада, за който разрешил да бъде ползван от приятел за съхраняване на инструменти.