Решение № 252 от 21.12.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Смолян, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20215400500333 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 257/21.07.2021 г. по гр. д. № 74/2020 г. Смолянски районен съд е осъдил „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Смолян да заплати на ЕТ „Иван Макрелов“ гр. Смолян, сумата от 8 820, 98 лева с ДДС, от която: сумата от 7 084, 51 лева главница, представляваща начислявана без правно основание сума за услугата „пречистване“, за периода м. ноември 2015 г. до 25.06.2020 г., сумата 1 736, 47 лева главница, представляваща начислявана без правно основание сума за услугата „канал“ за периода м. ноември 2015 г. до 28.09.2020 г., ведно със сумата от 133, 14 лева върху горните главници, считано от 28.09.2020 г. до 25.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от 8 820, 98 лева от подаването на исковата молба – 25.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по водене на делото в размер на 1 417, 22 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Смолян, чрез пълномощник адв. Б.К., с оплаквания, че е неправилно поради противоречието му с материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде 1 отхвърлена като неоснователна и недоказана; претендират се разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба се твърди, че за да уважи иска, съдът е направил правни изводи, които противоречат на закона и на доказателствата, поради което е постановил незаконосъобразно и необосновано решение.

Твърди се, че в противоречие със закона съдът е приел, че от ответникът не са ангажирани доказателства, установяващи наличие на основание за начисляване на сумите за услугите „пречистване“ и „отвеждане на отпадни води“. Прави се позоваване на § 1 т. 83, чл. 19 ал. 1 т. 4 от Закона за водите, чл. 4 ал. 5 и ал. 2, чл. 7 ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г., както и се прави позоваване на посоченото в допълнителното заключението на и.Ф., че заустването на отпадъчните води от хотел „Макрелов“ се осъществява в ревизионна шахта към съществуващ канализационен колектор за атмосферни води; в тази шахта постъпва и формирания повърхностен дъждовен поток от ул. „Доктор Петър Берон“, с оглед на което същата представлява „дъждоприемна шахта в урбанизирана територия“, която съгласно чл. 19 ал. 1 т. 4б от ЗВ е публична общинска собственост. Твърди се, че процесната ревизионна шахта обслужва канализационен колектор, представляващ „отвеждащ канализационен колектор“, която по силата на чл. 19 ал. 1 т. 4б от ЗВ също е публична общинска собственост. Прави се позоваване на Разрешение за строеж № 44/1999 г. и Разрешително на „ВиК“ ЕООД от 15.03.1999 г., в които е посочено „Отпадните води да се заустват чрез РШ към съществуващ колектор Ф400мм“. Твърди се, че от заключението на инж. Ф. е видно, че „Точката на заустване на отпадните води е предвидена да бъде в РШ към съществуващ колектор Ф400, преминаващ по ул. „Доктор Петър Берон“, като се твърди, че се касае за техническа грешка на вещото лице, тъй като съществуващият колектор преминава по ул. „Бяло море“; твърди се, че посоченото от вещото лице, че отвеждането на отпадните води се осъществява чрез външен канал от бетонови тръби, заустен в съществуващ такъв, касае колектора, преминаващ по ул. „Бяло море“.

Твърди се във въззивната жалба, че ищецът през 2006 г. е нарушил предписанията по Разрешение за строеж № 44/1999 г., като е извършил заустване към колектор, който не е част от градската канализация.

Твърди се, че при проверка в градската канализация на ул. „Бяло море“ е видимо мястото, където първоначално е била заустена канализационната тръба от хотел „Макрелов, която впоследствие е прекъсната и заустването в нарушение на предписанията е извършено в дъждоприемна шахта.

Излагат се доводи в подкрепа на твърдението, че ревизионната шахта е публична общинска собственост, въпреки че е разположена на улица, част от третокласен републикански път. Прави се позоваване на уредбата в чл. 198б ал. 1 т. 2, чл. 198о ал. 1, чл. 198п ал. 1 от ЗВ и Договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК-системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 10.09.2015 г., като се сочи, че на ВиК оператора е предоставено изключителното право да 2 стопанисва, поддържа и експлоатира всички съществуващи и бъдещи публични активи. Сочи се, че жалбоподателят като ВиК-оператор на обособената територия област Смолян стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи, включително и активите с неизяснен статус, независимо дали процесния канализационен коректор е включен в Приложение № 1 към договора от 10.09.2015 г. Твърди се, че канализационното съоръжение, по което се оттичат обратните води от хотел „Макрелов“, представлява актив с неизяснен статус по смисъла на чл.1.1 от договора от 2015 г., тъй като отговаря на посочените в договора условия. Приема се, че поради това изводите на районният съд, че услугата „отвеждане на отпадни води“ е събирана от ищеца без основание, противоречат на закона.

По отношение услугата „пречистване на отпадни води“ в жалбата се твърди, че е установено, че за хотел „Макрелов“ няма определена точка на заустване на отпадни води – за същите по проект е предвидено да се заустят в градската канализация, на практика обаче канализационният колектор, в който са включени отпадъчните води от хотела, не е част от битово фекалната канализационна мрежа на града, която отвежда всички води за пречисдтване в градската пречисвателна станция за отпадъчни води. В тази връзка се твърди, че съдът не е отчел факта, че ответникът по иска не е определял точка на заустване на обратните води и заустването е извършено от самия собственик на хотела в събирателен колектор, който не е част от градския канализационен колектор, какво е нормативното изискване. Твърди се, че поради това ищецът ползва незаконно улична канализазционна мрежа, а никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

Жалбоподателят се позовава на разпоредбите на чл. 4 ал. 5, чл. 5 ал. 2, чл. 32 ал. 1, чл. 3 ал. 2, чл. 36 ал. 1 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и каналиционните съоръжения и се твърди, че след като ищецът сам признава, че е потребител на ВиК услуги по чл. 3 ал. 2 от наредбата и ползва вода, то жалбоподателят му предоставя и услуги по чл. 5 ал. 2 от наредбата – отвеждане на отпадъчни води и пречистване, за които се дължи заплащане на цената, който доводи не е обсъден от районният съд.

Твърди се в заключение във въззивната жалба, че не е налице основание за разграничаване в предмета на доставка – всеки един потребител, чийто имот е присъединен към водоснабдителната и канализационната система, поддържана от ВиК-оператор, дължи стойността на трите услуги – вода, канал и пречистване на отпадни води, чийто обем е приет от подзаконов нормативен акт за равен, като се прави позоваване на Решение № 1062/22.11.2013 г. на ОС – Варна по В. т. д. № 1603/2013 г.

В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от ищецът ЕТ „Иван Макрелов“ гр. Смолян, чрез пълномощник адв. Е..Р. с който се излагат съображения за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, при постановяването 3 на което не са допуснати твърдените в жалбата процесуални нарушения.

В отговора се твърди, че очевидно умишлено във въззивната жалба се правят опити за внушения за допуснати технически грешки от вещото лице Ф., каквито не съществуват. Сочи се, че заключението не е оспорено от ответникът. Твърди се, че от заключението на СТЕ се установява, че за основната сграда на хотела и за пристройката са налице нужните строителни книжа, както и в частта ВиК, като на място изпълнението отговаря напълно на проектираното и разрешено такова; сградите са въведени в експлоатация по установения ред. Прави се позоваване на посоченото от вещото лице, че е налице сериозен пропуск от страна на ВиК оператора, който не е направил уточнения при одобряването на инвестиционните проекти, че съществуващия канализационен колектор, в който трябва да се включат отпадъчните води от хотела не е част от битово-фекалната канализационна мрежа на града, а представлява събирателен колектор за атмосферни води, които се заустват заедно с отпадъчните води от хотела в близката река.

Твърди се в отговора, че не отговаря на истината твърдението, че се касае за дадено разрешение за включване в колектора на ул. „Бяло море“ – напротив, даденото разрешение е за заустване в съществуващата ревизионна шахта на ул. „Петър Берон“, което се установява както от заключението на СТЕ, така и от предварителния договор от 17.03.2008 г. Сочи се, че след постановяване на съдебното решение от ответникът е издадено Предписание от 11.08.2021 г, с което се прави признание на факта, че към настоящият момент от страна на „ВиК“ оператора не се предоставят услугите по отвеждане и пречистване на отпадните води.

Оспорва се твърдението, че ищецът незаконно се е свързал на друго място към РШ за атмосферни води. Твърди се, че не е налице недобросъвестно поведение от страна на ищеца, като проблемът не касае само неговия имот, а и всички имоти в махала „Тиболска“, за който проблем „ВиК“ операторът е напълно наясно, като се прави позоваване на писмо от 09.06.2020 г. на „ВиК“ и на писмо от 10.07.2021 г. на Община – Смолян, от които е видно, че предстои стартиране на проект „Интегриран воден проект на англомерация Смолян“, обект: „Реконструкция и доизграждане на вътрешна ВиК мрежа на гр. Смолян“, посредством който ще се отвеждат отпадъчните води от махала „Тиболска“ и ще се заустват в съществуваща ревизионна шахта на градския колектор на ул. „Бяло море“, преди пресичането на река Черна.

Твърди се, че е останало недоказано твърдението на ответника, че уличната канализационна мрежа, през която става отвеждането на водите от хотел „Макрелов“ са публична общинска собственост. Твърди се, че от приложения по делото списък на активите, за който се твърди, че представлява Приложение 1 към договора по чл. 198о ал. 1 от ЗВ, за което няма данни, според заключението на инж. Ф. описаните съоръжения, 4 обслужващи хотел „Макрелов“ категорично липсват, поради което не са предоставени на ВиК оператора с договора за стопанисване. По повод позоваването в жалбата на чл. 4.8. от договора се сочи, че дори да се приеме, че въпросните съоръжения представляват действително активи с неизяснен произход, то не е налице условието съоръженията да се експлоатират фактически от оператора – от разпитаните свидетелите се установява категорично, че ВиК операторът по никакъв начин не експлоатира шахтите – почистването на тези шахти се извършва от собствениците на имоти, но никога от ВиК оператора или от Общината.

Твърди се, че признание на този факт е и обстоятелството, че след подадено от ищецът възражение, ответникът му изпраща уведомление, че първоначално издадената фактура за услугите за м. юли 2020 г. е анулирана, като на 01.08.2020 г. е издадена нова фактура за периода 25.06.2020 г. – 26.07.2020 г.само за услугите по предоставяне на питейна вода и канал, а услугата пречистване е премахната; впоследствие услугата канал също е премахната, видно от фактурите от 01.10.2020 г. и 01.11.2020 г.; към настоящия момент ВиК не начислява такси за услугите канал и пречистване.

Сочи се, че и относно активите с неизяснен статус се изисква същите да бъдат предадени на Оператора с писмени документи, като очевидно в случая подобни активи не са предавани; прави се позоваване на чл. 4.8. от договора.