Определение № 3418 от 19.12.2023, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 1590/2023
- Вид
- Определение № 3418
- Подписан
- 19.12.2023
- Състав
- Иван Режев
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 384, ал. 2, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3418 гр. С., 19.12.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадеС.и декември през две хиляди двадеС. и трета година в следния състав:
Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20235530101590 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ищеца Ф., с която, след допуснатото по негов искане с определение № 2882/31.10.2023 г. по делото изменение на предявения иск, чрез замяна на досегашният ответник З., с друго лице З., което е конституирано като нов ответник по делото, а същото е прекратено в чаС.а му, по отношение на досегашният ответник З., поради отказ на ищеца от иска си спрямо него, е предявен частичен иск по чл.
405, ал. 1, във вр. с чл. 386 КЗ, за осъждането на новия ответник З., да заплати на ищеца сумата от 1250 лева за главница от съдебно предявена част от неплатен остатък от застрахователно обезщетение по сключения с комбинирана застрахователна полица бизнес решение от 20.12.2021 г. договор за застраховане на сгради и подобрения, за обезщетяване на вредите от настъпило на 15.04.2022 г. застрахователно събитие – пожар на склад с идентификатор -, и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и разноските по делото.
Съобщението за отговор, с препис от постъпилата срещу него искова молба, уточняващите я молби с приложенията към тях, новоконституираният ответник е получил редовно на 14.11.2023 г., по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК, видно от върната по делото разписка (л. 57). На 14.12.2023 г., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, по делото е постъпил подаден от този ответник по пощата на 13.12.2023 г. отговор, с който същият е направил и възражение за местна неподсъдност на делото на С. районен съд, сочейки за местно компетентен да го разгледа, с оглед седалището му – С. районен съд (л. 58-96).
След като се запозна с възражението на ответника за местна неподсъдност на делото, съдът намери, че същото е допустимо. Направено е от легитимирана от чл. 119, ал. 3 ГПК страна и в срока за отговор. Разгледано по същество е основателно.
В случая ответникът е юридическо лице със седалище в С., като няма поделения и клонове в С., видно от извършената от съда служебна справка в ТР (л. 97-99). Поради това в 1 случая е неприложима особената местна подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК. От друга страна в случая е неприложима и особената местна подсъдност по чл. 113 ГПК, защото ищецът е юридическо лице – търговец, което няма качеството на потребител, както е прието с Определение № 69/29.01.2021 г. по ч.т.д. № 1049 по описа за 2020 г. на II т.о. на ВКС, според което, след изменението и допълнението на чл. 113 ГПК (ДВ бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г. и ДВ бр. 100 от 20.12.2019 г.) и приемането на чл. 115, ал. 2 ГПК (ДВ бр. 86 от 2017 г., изм. бр. 65.2.3018 г. в сила от 07.08.2018 г.) , разпоредбите на чл. 117, ал. 3 и чл.
113 ГПК не намират приложение в хипотезата на предявен иск от юридическо лице, с права на застрахован по чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ, срещу застраховател по застраховка "-" – хипотеза, аналогична с процесната (Опр. 69-2021-II т.о.). В случая е неприложима и особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК, защото, според ВКС, тя не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопораждащ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице, какъвто не е предявеният по делото частичен иск по чл. 405, ал. 1, във вр. с чл. 386 КЗ (така Опр. № 87-2020-т.о.). В случая делото не е местно подсъдно на С. районен съд и по общата местна подсъдност на чл. 105 и 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, защото седалището на ответника е в гр. С., а не в С. (л. 97).
При това положение, местно компетентен да се произнесе по предявения по делото иск е само С. районен съд, защото в неговия съдебен район е седалището на ответника (чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК). Възражението на последния за това е основателно и следва да се уважи, като настоящото дело се прекрати пред С. районен съд и изпрати на надлежния по правилата на подсъдноС.а, местно компетентен С. районен съд (чл. 118, ал. 2 ГПК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА пред себе си производството по настоящото гражданско дело номер 1590 по описа за 2023 г. на С. районен съд и го ИЗПРАЩА на надлежния по правилата на подсъдноС.а, местно компетентен С. районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред С. окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
2