Решение № 47 от 11.03.2026, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. *****, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело № 20254200500763 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №382/10.10.2025г. по гр.д.№585/2024г. /делба/, РС- ***** е съставил и обявявил за окончателен разделителен протокол относно допуснатите до съдебна делба със съдебна спогодба от 12.09.2024г. по делото недвижими имоти, обособени в 4 дяла, които бъдат разпределени след теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, като съделителят, получил дял I, следва да заплати на съделителя, получил дял II - сумата от 10628.53 лева, на съделителя, получил дял III - сумата от 17598.53 лева и на съделителя, получил дял IV - сумата от 19184.41 лева за уравнение на дяловете.

Със същото решение Ц. З. К. от гр. *****, е осъден да заплати на С. А. М. от гр. *****, Р. А. М. от село *****, общ. Луковит и В. З.а Ф. от гр. *****, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата 2274.75 лв., представляваща обезщетение за ползване за периода от 01.02.2024г. до 31.10.2024г. за 3/4 идеални части от съсобствен недвижим имот- поземлен имот ***, заедно с построените в имота сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 2700 лв. и за съсобствени недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построената в имота сграда с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***.

Присъдени са такси и разноски.

1

В законният срок решението е обжалвано от Ц. З. К., чрез адв. С., само в частта, в която е осъден да заплати на другите съделители сумата 2274.75 лв., представляваща обезщетение за ползване за периода от 01.02.2024г. до 31.10.2024г. за 3/4 идеални части от съсобствен недвижим имот- поземлен имот ***, заедно с построените в имота сгР. и съответната част от таксите и разноските.

Сочи се, че в обжалваната част решението на РС е неправилно, необосновано и постановено в разрез със събраните по делото доказателства.

Излагат се възражения, че Ц.. К. не дължи обезщетение на ищците за ползване на поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построените в имота три сгР. /сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***/, тъй като ползвал само част от втория етаж от сграда ***, съответстваща на обема права притежавани от него в съсобствеността. Съделителите не доказали предпоставките за уважаване на иска по чл.31, ал.2 ЗС- ползването на цялата обща вещта от жалбоподателя и препятстване достъпа на другите съсобственици да ползват. Не отправили искане до жалбоподателя да си служат с вещта, което било обективно възможно, а с отправената нотариална покана заявили единствено претенция за заплащане на обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. Разпитаните по делото свидетели установили с показанията си, че Ц. К. ползва собствената си 1/4 ид. ч. единствено от сграда с идентификатор *** и по никакъв начин не препятства достъпа на другите съсобственици да се ползват от имота съобразно предназначението му и за задоволяване на свои нужди или потребности. Съделителите не твърдяли да им е възпрепятстван достъпа да дворното място. Изпращането и получаването на покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване не създава презумпция, че съсобственикът, спрямо който е насочена, се ползва от целия имот или от по- голяма част от него.

Претендира се решението да се отмени в обжалваната част. Претендират се разноски.

Предмет на производството пред въззивната инстанция е само присъденото в размер на 2274,75 лева обезщетение за ползване на един от имотите, предмет на делбата- ПИ ***, ведно с 3- те сгР. в същият. В останалата част- досежно претенцията за обезщетение над сумата 2274,75лева до 2 700 лева, както и за ползване на другите два имота- ПИ с идентификатор ***, заедно с построената в имота сграда /идентификатор ***/ и ПИ с идентификатор ***, която е отхвърлена и в частта по извършването на делбата, решението на РС- ***** не е обжалвано и е влязло в сила.

За да уважи претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена от съделителите С. М., Р. М. и В. Ф., районният съд е приел, че Ц.. К. за времето от поканата /01.02.2024г./ до края на исковия период /31.10.2024г./ е ползвал процесния имот ПИ ***, заедно с построените в имота сгР., за 2 задоволяване на жилищни нужди, а ищците не са го ползвали, поР. което за този период им дължи обезщетение. Цитирал е предпоставките за уважаване на иска: че ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. Приел е, че същите са налице, тъй като по делото не се установява ответникът да е предоставил на неползващите съсобственици ключове от входната врата на процесния имот, като по този начин фактически им пречи да го ползват съобразно правата им в съсобствеността и не се освобождава от отговорността за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС /цитирано е Р. № 39 от 14.07.2020г. по гр. д. № 3039/2019г. на ВКС, I г.о./.

Приел е за ирелевантно, че ответникът е ползвал само част от процесния имот, след като ищците не са имали достъп до имота и обективна възможност да упражняват две от правомощията- да владеят имота и да извличат полезните му свойства, като лично си служат с него по предназначение.

Въззивната инстанция не споделя изводите на РС- ***** в обжалваната част досежно присъденото обезщетение на осн. чл.31 ал.2 ЗС. Не е посочено въз основа на кои доказателства е прието, че са налице предпоставките за уважаване на предявеният иск: съсобственик да е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на Ц.. К. и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. Не са анализирани представените по делото гласни доказателства и въз основа на кои от тях съдът е стигнал изводите си за основателност на претенцията- показанията на кой свидетел са кредитирани, или не и защо съдът дава вяра на един или друг свидетел.

Безспорно по делото е установено, че съделителят Ц.. К. е ползвал през периода 01.02.2024г.- 31.10.2024г. две стаи от сграда с идентификатор ***, находяща се в ПИ ***. Същият е живеел в тази сграда приживе на наследодателят, заедно с него, като е останал и след смъртта му в процесният период. Видно от данните по делото- скицата на л.6 и заключението на вещото лице, в имот ПИ *** с площ 791 кв.м. има три постройки- сграда *** с площ 68 кв.м., която е двуетажна и сграда *** с площ 9 кв.м., двете долепени една до друга и конструктивно свързани /л.63 и скица л.6/, както и сграда *** с площ 32 кв.м., която е едноетажна.

От данните по делото се установява, че съделителят Ц.. К. е ползвал две стаи от двуетажната сграда, но не и целият имот ПИ *** с площ 791 кв.м., както и другата сграда- т.е. не в обем, изключващ останалите съсобственици от ползването му.

От показанията на св. Г.К., които съдът цени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, тъй като се подкрепят от показанията на св. Д.М.

3

/незаинтересован и без роднински връзки със страните по делото/, се установява, че Ц.. К. е живеел на вторият етаж в двуетажната къща, като е ползвал 2 стаи. Къщата е на два етажа, но е еднофамилна- има вътрешно стълбище, общ санитарен възел и кухня. Не е ползвал двора и другата къща /***/, която се намира навътре в имота. Същото се потвърждава дори от показанията на свидетелката Х.В.- доведена от ищцата М., която само веднъж е била откарана от нея до къщата и то непосредствено преди делото„обиколили имота с колата“, без да слизат и свидетелката видяла, че в двуетажната къща е светело. Видяла е също, че: „оградата от долната страна беше паднала, не беше ремонтирана, около къщата беше окосено, там надолу не беше“. Това са единствените преки впечатления на свидетелката, като в останалата част показанията й само повтарят това, което й е казала ищцата, с оглед предстоящото дело, поР. което съдът не ги кредитира. Свидетелката изрично е посочила, че преките й впечатления са само от външният оглед на имота, който са обиколили с колата преди делото, че не е присъствала на разговор между С. М. и Ц.. К., както и, че „се видели с В., която казала на С. да се отпише от адреса, че живее на нейният адрес, иначе ще се обади в полицията“.

По делото липсват доказателства Ц.. К. да е възпрепятствал другите съделители да упражняват правото си на ползване върху имота, съобразно правата си, а с представените от него доказателства- показанията на св. К. и М. същият успешно е провел насрещно доказване, че е ползвал само две стаи от двуетажната сграда и не е възпрепятстван достъпа на другите съделители до имота, както и възможността им да го ползват съобразно частите си. В ТР 7/2012 от 02.11.2012г. ОСГК, ВКС, е посочено, че съгласно чл.31 ал.2 ЗС съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, а ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. Само в тази хипотеза лишеният от възможността да ползва общата вещ има право да получи обезщетение. В случая от доказателствата по делото не се установява достъпа до имота на другите съделители да е бил ограничен, препятстван, или да не е бил позволен от страна на Ц.. К., те да са отправили искане да си служат с вещта, а той да не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия, или да не е предоставил възможност за ползване на общата вещ заедно с него.

Няма доказателства приживе на наследодателя, през исковият период, или след него, Ц.. К. да е сменил бравата на входната врата на двуетажната къща от която съделителката В. Ф. има ключ /показанията на св. К.а/, състояща се от 6 стаи, две от които е ползвал и по този начин да е създал пречки за другите съделители да я ползват. До къщата има свободен достъпкакто са посочили св. Г. К.а и Д. М., дори св. Х.В. е заявила, че от едната 4 страна няма ограда /„била паднала“/ и всеки може да влезе. От показанията на свидетелите К.а и М. се установява също, че къщата не се заключва. Не се твърди другата къща, която се намира навътре в имота- едноетажната, да е била някога заключена или недостъпна. Следователно обективно не е имало пречки съделителите да ползват имота през исковия период, нито да са им създадени пречки за това. Факт е също, че никой от тях не го ползва и след като е освободен от Ц.. К., нито се твърди да е ходил в имота. След като до съсобственият имот е налице достъп и не се пречи за ползването му, не може да се приеме, че изпращане на покана за обезщетение от другите съсобственици поражда автоматично правото на такова, нито следва да се вмени в задължение на съделителят К. да им изпраща на свой ред покана, че достъпа им до имота и ползването му никога не е преграждан. В противен случай разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС се превръща в инструмент за противоправно обогатяване от страна на съсобственик, който не желае реално да ползва общата вещ, но се ползва от правото си да търси и получи обезщетение по този ред. Право на обезщетение не възниква, когато неползващият съсобственик има възможност да ползва общата вещ, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.

С оглед на изложеното Ц.. К. не дължи на другите съсобственици обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС.

Предвид изложеното решението на първата инстанция в обжалваната част следва да се отмени, като претенцията по чл. 31 ал.2 ЗС се отхвърли със законните последици.