Решение № 1713 от 20.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1713 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100510287 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 12692/27.06.2024 г., постановено по гр.д. № 67895/2022 г. на СРС, ГО, 63 състав, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, е осъден да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, сумата от 1027,02 лева /главница, включваща ликвидационни разноски/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца „ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД на трето лице по застраховка „Каско+“ – по щета № 44011512102721, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 13.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за сумата над 1027,02 лева до пълния претендиран размер от 2054,04 лева.

Срещу решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен, е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, като се поддържа, че решението в тази част е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че по делото не се установявало извършено противоправно действие от страна на водача на л.а. „Тойота“, модел „Айго“, с рег. № ******* МХ – а именно движение с несъобразена скорост на паркинга. Сочи, че съгласно изготвения двустранен констативен протокол единствен виновен за настъпване на процесното ПТП е единствено водачът на л.а. марка „БМВ“, модел „335“ с рег. № *******, като това се подкрепя и от изготвената САТЕ.

1

Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен в цялост, като бъдат присъдени и сторените разноски.

Въззиваемият ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба извън преклузивния двуседмичен срок, с който оспорва депозираната въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Първоинстанционния съд е бил сезиран с искова молба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, за заплащане на сумата от 2054,04 лева /главница, включваща ликвидационни разноски от 15 лева/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца на трето лице по застраховка „Каско+“ – по щета № 44011512102721, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 13.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Основателността на исковете се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди в претендирания размер.

По релевираното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да докаже факти, чието проявление обуславя съпричиняване на вредите от страна на застрахования при ищеца водач

Не е спорно между страните, че ищецът е заплатил по договор за 2 имуществено застраховане „Каско“ на собственика на увредения от процесното ПТП л.а. „Тойота“, модел „Айго“, с рег. № ******* МХ, застрахователно обезщетение в посочения размер от 2039,04 лев, както и наличието на валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност” между ответника и собственика на л.а. „БМВ“, модел „335“ с рег. № *******.

Основен спорен между страните, във вр. с който са и всички наведени доводи във въззивната жалба, е какъв е механизмът на настъпилото събитие, респ. чия е вината за настъпване на процесното ПТП и налице ли е съпричиняване.

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 17.04.2021 г. ,в който е отразено, че на посочената дата е настъпило ПТП, като в района на ресторант Happy bar & grill Landmark л.а. „БМВ“, модел „335“ с рег. № *******, управляван от водача В.Д. при движение назад се удря в предната част на намиращия се зад него л.а. „Тойота“, модел „Айго“, с рег. № ******* МХ, управляван от К.Г. при което била увредена задна броня на л.а.

„БМВ“, модел „335“ с рег. № *******, както и предната броня, преден ляв калник и преден ляв фар на л.а. „Тойота“, модел „Айго“, с рег. № ******* МХ. В протокола е посочено, че виновен за настъпилото произшествие е водачът на л.а. „БМВ“, модел „335“ с рег. № *******, а относно водача на другия автомобил е посочен в графа „забележка“ – „невинен“.

За установяване механизма на настъпилото събитие са разпитани двамата водачи К.Г. и В.Д..

Свидетелят Г. твърди, че процесното ПТП настъпило на 17.04.2021 г.в гр. Пловдив, на паркинг на магазин „Баумакс“ и ресторант „Хепи“ на бул.

„Асеновградско шосе“. Сочи, че управлявала служебен л.а. „Тойота“, като изчаквала /била в спряло състояние/ намиращия се пред нея автомобил, който потеглил назад и ударил управлявания от нея л.а. Свидетелят сочи, че водачът на другия автомобил излязъл и се извинил, като посочил, че автомобилът му бил автоматик и за това потеглил на заден ход, като и двамата водачи подписали съставения двустранен констативен протокол. Свидетелят навежда, че и по двата автомобила имало щети.

Свидетелят В.Д. сочи, че на паркинга на ресторант „Хепи“ на ул.

Менделеев управлявал собствения си автомобил БМВ и търсил място да паркира. След като видял свободно място спря, превключил на задна скорост и още преди да тръгне отзад го ударил служебен л.а. с логото на „Хепи“, найвероятно поради движение с висока скорост. Сочи, че другият водач съставил протокола, а той може би се бил подписал в протокола като виновен, тъй като другият водач се притеснявал да не го санкционират, а и негови колеги били излезли наоколо. Навежда, че при настъпване на инцидента не бил започнал маневра движение на заден ход.

Изготвената САТЕ представя два възможни механизма за настъпване на процесното ПТП – съобразно протокола за ПТП и показанията на свид. Г., при което причина за настъпване на процесното ПТП е движение на заден ход на 3 л.а. „БМВ“, модел „335“ с рег. № *******, както и втори вариант – при кредитиране показанията на свид. Д., при който причина за настъпване на процесното ПТП е движение напред на л.а. „Тойота“, модел „Айго“.

Съдът при преценка на събраните свидетелски показания изцяло кредитира показанията на свид. Г. като последователни, логични, кореспондиращи напълно с представения по делото двустранен протокол и изготвената САТЕ. От тях се установява, че процесното ПТП е настъпило при движение на заден ход на водача на л.а. „БМВ“, модел „335“ с рег. № *******, който е предприел маневра движение на заден ход без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, респективно по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад него, в който случай би предотвратил своевременно настъпването на процесното ПТП, с което е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП. Водачът В.Д. е следвало да се увери, че пътят зад неговия автомобил е свободен и че с движението си няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници на пътя. В случая това условие не е изпълнено, доколкото при движението назад е ударил намиращия се зад него л.а. „Тойота“, модел „Айго“.

Съдът не кредитира в цялост показанията на В.Д.. Същият споделя избирателно детайли от процесното ПТП, за някои обстоятелства отговаря уклончиво, а за други представя версия, която да изключи неговата вина за процесното ПТП. Обясненията му за начина на настъпване на процесното ПТП – че включил на задна скорост, но не бил още потеглил и движещият се зад него автомобил го ударил, са изключително нелогични. Свидетелят не дава и никакво смислено обяснения защо в протокола с подписа си е удостоверил, че именно той е виновен за произшествието – свидетелят при посочването на причина затова отговаря с „може би“, което не кореспондира с изключителните детайли, с които си спомня други обстоятелства, свързани с настъпването на произшествието.

По изложените съображения съдът намира, че виновен за настъпилото ПТП е единствено водачът на л.а. „БМВ“, модел „335“ с рег. № ******* - свид.

В.Д..

Изготвената САТЕ установява, че всички щети, които са били описани от ищеца, са в пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП. За определяне размера на регресния дълг съдът съобразява задължителната /съгласно т. 2 от ТР 1/2009г./ съдебна практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд., съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката.

4

Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско” /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи, в какъв размер в случая е възникнал регресният дълг. В конкретния казус заплатената от застрахователя по доброволната имуществена застраховка сума е в размер от 2039,04 лв. и е равна на размера на действителните вреди, за установяването на който пред първоинстанционния съд е изслушано заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. Ето защо в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение в размер от 2039,04 лв., заедно с 15 ликвидационни разноски, или вземане в размер от 2054,04 лв. Ето защо и предявеният иск се явява изцяло основателен.

С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено изцяло в обжалваната част, като искът за отхвърлената част от 1027,02 лева бъде уважен.

По разноските:

В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските.

Решението следва да бъде отменено в частта, в която в полза на ответника са присъдени разноски в размер от 160 лв. В полза на въззивника следва да бъдат присъдени допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер от 504,32 лв., както и разноски за въззивното производство в размер от 508,24 лв. /за д.т. и заплатено адвокатско възнаграждение/. Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 12692/27.06.2024 г., постановено по гр.д. № 67895/2022 г. на СРС, ГО, 63 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, иск за заплащане на сумата над 1027,02 лева до пълния претендиран размер от 2054,04 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД на трето лице по застраховка „Каско+“ – по щета № 44011512102721, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 13.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, в която в полза на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК 121265177 са присъдени разноски в размер от 160 лв., и вместо това постановява: