Решение № 18212 от 09.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18212 гр. София, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20231110158339 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.

79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на предоставена услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до имот - ..., находящ се на адрес: ..., като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с обстоятелството, че срещу заповедта за изпълнение по чл.

410 ГПК е постъпило възражение от длъжника. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1447,59 лева – главница за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата 49,20 лева – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /30.05.2023 г./ до окончателното изпълнение на задълженията, сумата 179,20 лева – мораторно 1 обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 17.05.2023 г., начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 9,75 лева – мораторно обезщетение за забава за периода от 16.07.2020 г. до 17.05.2023 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Претендира разноски.

Ответникът З. С. С. оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, падежирали преди 30.05.2020 г.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на представляващия го адвокат за оказана безплатна правна помощ в двете производства.

Третото лице – помагач ... изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З. С. С., което съдът е уважил изцяло като е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.08.2023 г., разпореждайки длъжникът да заплати претендираните вземания. След връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, е депозирано възражение и са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.

ДВ 107/ 09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно т. 41б, т.а § 1 ДР ЗЕ (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, като нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) определя категорията клиент на топлинна енергия, а именно това е собственикът и титулярят на вещно право на ползване на самостоятелни обекти в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения с ищцовото дружество.

С неоспорения от страните и приети за окончателен доклад по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период ответникът е бил носител на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот – ..., 2 находящ се на адрес: .... Това обстоятелство се установява и от представения по делото Нотариален акт № ... г., по силата на който ответникът е дарил на малолетната си дъщеря Д.

З. С. апартамента. Дарителят е запазил правото на ползване върху имота безвъзмездно и пожизнено. По делото не се твърди и не се установява да е открита нова партида за обекта на името на новия собственик, напротив доставената и потребявана топлинна енергия е продължила да се отчита по партидата, открита на името на титуляря на вещното право на ползване. Предвид изложеното и по аргумент от нормите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и на чл. 57, ал.

1 ЗС, в качеството си на титуляр на правото на ползване, ответникът З. С. е длъжен да плаща разноските за ползването на вещта и е страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае обект с абонатен № ....

По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, че топлоснабденият имот се нахождава в топлофицирана жилищна сграда.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, който за времето на процесния период е бил в метрологична годност. Показанията му са отчитани ежемесечно. На ответника е начислена топлинна енергия за отопление от две отоплителни тела /1-ин радиатор и 1-но отоплително тяло от гладки тръби в банята/, след отчет на индивидуалните разпределители, монтирани на тях, за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем и за подгряване на вода за БГВ на база отчет на разход по 1 брой водомер. Технологичните разходи са били приспаднати за сметка на ищеца. При начисляване на сумите по съобщенията към фактурите ищецът е спазвал нормативната уредба, действаща през процесния период. Отчетите са потвърдени от потребителя чрез полагане на подпис.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия, съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне на дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки, които намират крайно изражение в издадените от ищеца за всеки отчетен годишен период общи фактури. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на заключението на съдебно-техническата експертиза, според което размерът на потребената топлинна енергия за процесния период е 1477,12 лева /определен от вещото лице след отчитане на изравнителните сметки/.

Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е неоснователно.

Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия, 3 представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Подаването на заявлението спира течението на давността. Заявлението е подадено на 30.05.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 30.05.2020 г. включително /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това е цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. - 30.04.2022 г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец май 2020 г. става изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от Общите условия на ... в сила от 12.07.2016 г./, на 16.07.2020 г.

Ищецът претенидира стойност на доставена топлинна енергия в размер на 1447,59 лева, поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса, искът му се явява изцяло основателен.

Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер на 49,20 лева за периода от м.05.2020 г. до 30.04.2022 г., които съобразно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на ..., чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между ... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Възражението за погасяване на вземанията по давност е неоснователно поради следните съображения. В Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, така че кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/, поради което погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението, в случая към датата на издаване на съответната фактура, с която за пръв път задължението е определено за заплащане. В случая извън погасителната давност е цялото вземане за цена на услуга за дялово разпределение, доколкото задължението за заплащане на цената за месец май 2020 г. става изискуемо на 31.05.2020 г., когато е издадена фактурата за това вземане.

По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия /в сила от 12.07.2016г./ клиентите са длъжни да заплащат стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.

Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия е регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително, обаче, уредбата не 4 установява яснота относно периода, в който потребителят може да заплати доброволно задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането му, тъй като в случая 45 – дневният срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на месец април на съответната година, в случая на 2021 г., съответно на 2022 г./ е изтекъл на 14.06.2021 г., съответно на 14.06.2022 г., т.е. преди изравнителните вземания на ищеца по общите фактури от 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г. да са били възникнали. Правилото, предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически да се приложи в отношенията между страните, тъй като определя срок за доброволно изпълнение на вземане, което възниква сигурно след като този срок вече е изтекъл, затова и съдът счита, че неспазването му няма как да влече неблагоприятни последици за потребителя, в тази частност и тези на договорната отговорност за допусната забава в изпълнението.