Решение № 1170 от 19.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1170 гр. Варна, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100501548 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Ф. К. Ф. против решение № 2041 от 07.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 16608 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, девети състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника против Прокуратурата на Република България осъдителен иск по член 2, алинея 1, точка 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7 700 лева, представляваща разликата над присъдената сума от 500 лева до претендирания размер от 8 200 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания, претърпени вследствие повдигнато срещу ищеца незаконно обвинение по ДП № 379/2022 г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна и пр.пр.№ 10888/2022 г. по описа на РП - Варна, което е приключило с влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство от 02.12.2022 г. поради несъставомерност от обективна страна на деянието, ведно със законна лихва, считано от датата на сезиране на съда /19.12.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него 1 наказателно производство, поради което и присъденият размер на вредите е прекалено нисък и не е съобразен с нормата на член 52 от ЗЗД. Иска се уважаване на иска в отхвърлената част.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Постъпила е и жалба от Прокуратурата на Република България против цитираното по-горе решение на Районен съд – Варна в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати в полза на Ф. К.

Ф. сума в размер от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания, претърпени вследствие повдигнато срещу ищеца незаконно обвинение по ДП № 379/2022 г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна и пр.пр.№ 10888/2022 г. по описа на РП – Варна, което е приключило с влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство от 02.12.2022 г. поради несъставомерност от обективна страна на деянието, ведно със законна лихва, считано от датата на сезиране на съда /19.12.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание член 2, алинея 1, точка 3 от ЗОДОВ.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Набляга се, че ПРБ не е легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като ищецът не е бил привличан като обвиняем, което се установява от приложените по делото писмени доказателства. Също така ПРБ не може да отговаря и за предявените от ищеца вреди от задържане за 24 часа и от издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка, доколкото отнемането на свидетелството му за правоуправление и на регистрационните табели на автомобила не се намират в причинноследствена връзка с действията на ПРБ, още повече, че са извършени от МВР преди информирането на прокуратурата за започнатото досъдебно производство. Иска се отхвърляне на иска в уважената част.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва, като се излагат идентични на наведените във въззивната жалба на Ф. аргументи.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член

235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Твъди се в исковата молба, че на 16.08.2022 г. докато ищецът управлявал собствения си автомобил бил спрян за проверка от полицай към сектор ПП при ОД на МВР – Варна, като след извършване на тест с техническо средство била установена употребата на амфетамин. Ф. бил отведен до ВМА за 2 вземане на кръвна проба и след това задържан в сградата на Трето РУ при ОД на МВР Варна за 24 часа, били снети регистрационните табели на автомобила му, а свидетелството му за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ било отнето със заповед за принудителна административна мярка № 22-0819- 001064 от 17.08.2022 г. за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Било образувано досъдебно производство /ДП/ № 379/2022 г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР Варна и прокурорска преписка № 10888/2022 г. по описа на Районна прокуратура /РП/ - Варна. По собствено желание на 23.08.2022 г. ищецът си направил изследване във ВМА за употреба на наркотични вещества и тестът излязъл отрицателен, като този токсикохимичен анализ бил представен на прокуратурата. Ищецът твърди, че прокуратура е прекратила досъдебното производство едва на 02.12.2022 г., а на 12.12.2022 г. му били върнати табелите с peгистрационния номер и свидетелството за регистрация на МПС част I. 1 Сочи, че в продължение на половин година не е можел да управлява собствения си автомобил, нито да шофира и е следвало да наеме автомобил.

През целия процес е бил притеснен, уплашен, психически разстроен и в състояние на стрес поради дискредитиране на доброто му име в обществото.

Чувствал се е безперспективен и обезнадежден, с голямо напрежение и тревожност, депресия и непреодолим страх, нервност и отчаяние поради възможността, да бъде осъден без вина.

В срока по член 131 от ГПК ответникът оспорва основателността на исковата претенция, като намира, че прокуратурата не е легитимирана да отговаря за предявените вреди от ищеца, които произтичат от заповедта за задържане за 24 часа и издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, тъй като за тези вреди следва да отговаря ОД на МВР – Варна, доколкото за тези действия прокурорът не е давал разрешение за извършването им и вредоносните действия са извършени от полицията, в рамките на нейната компетентност и оперативна самостоятелност. Оспорва причинените вреди да са настъпили като пряка и непосредствена последица от досъдебното производство, като намира, че същите не са подкрепени с доказателства за настъпването им.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка.

Предвид изложеното, материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи.

Случаите на тази отговорност са казуистично изброени в член 2 от ЗОДОВ. Съгласно алинея 1, точка 3 от посочената разпоредба на ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции в резултат на повдигнато му обвинение в извършване на 3 престъпление, за което лицето е оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

В конкретния случай наказателното производство е образувано по реда на член 212, алинея 2 от НПК – със съставяне на протокол за първото действие по разследването, а именно за разпит на свидетел. Ищецът не е привлечен в качеството му на обвиняем с нарочно постановление, но работното обвинение е повдигнато срещу същия съгласно правилото на член 219, алинея 2 от НПК – със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него – разпита на ищеца като свидетел. До този извод настоящия съдебен състав достига от писмото на разследващия полицай до РП - Варна от 18.08.2022 г., в което изрично е посочено, че ДП е образувано, за това че на 16.08.2022 г. около 21,50 часа в град Варна Ф. К. Ф. е управлявал лек автомобил „***“, рег.№ *** след употреба на наркотични вещества – престъпление по член 343б, алинея 3 от НК. Поради това и възраженията на прокуратурата, за това че не е легитимирана да отговаря за предявените вреди от ищеца, тъй като те произтичат от заповедта за задържане за 24 часа и издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка и за тези вреди следва да отговаря ОД на МВР – Варна, са несъстоятелни.

Образувано е наказателно производство, което е прекратено с постановление от 02.12.2022 г. от РП – Варна, тоест налице е предпоставката, визирана в член 2, алинея 1, точка 3 от ЗОДОВ наказателното производство, по което на лицето е повдигнато обвинение, да е прекратено.

Обезщетението за вреди в хипотезата на член 2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални и психически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно. Накърнени са моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Затова при установяване на този вид обичайни неимуществени вреди не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства.

В тежест на ищеца с оглед наведените в исковата молба конкретни твърдения е да докаже засягането на съответното благо /правото на чест и достойнство, на психическа неприкосновеност, на социална реализация, на общностна интеграция/ и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди се установяват от показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене пред първата инстанция свидетели Н. И. и Х.Г., които съдът кредитира при условията на член 172 от ГПК, имайки предвид възможната им заинтересованост от изхода на делото. И двамата свидетели сочат, че привличането на Ф. Ф. като 4 обвиняем се отразило негативно върху неговото емоционално и психическо състояние. Същият бил притеснен и тревожен от повдигнатото обвинение, което неминуемо е довело до депресивни състояния у ищеца. Несъстоятелни са доводите на ответника досежно това, че не се установява наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и неимуществените вреди поради обстоятелството, че срещу ищеца по същото време няма образувано друго наказателно производство. Несъмнено се установява, че процесните неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица именно от незаконното обвинение по член 343б, алинея 3 от НК, доколкото при евентуална осъдителна присъда ищецът се притеснявал от това, че ще изтърпи ефективно наказанието си.

Във връзка с направените от представителя на ПРБ възражения следва да бъде отбелязано, че искът по член 2, алинея 1, точка 3 от ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение, които са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни - причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същия иск по член 2, алинея 1, точка 3 от ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение. Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност по посочената разпоредба.