Решение № 260026 от 26.07.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 260026

26.07.2021 г., град

Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 28.06.2021 г. при секретаря Катя Станоева като разгледа докладваното от съдията Татяна Тодорова гр. дело № 84 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.“ и чл. 86 ЗЗД.

И.М.И. чрез неговата майка и законен предстaвител Ц.К.Ц. претендира да бъде осъден ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД – гр.

София да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 30000.00 лева по застраховка ГО на автомобилистите за неимуществени вреди от смъртта на К В. Ц.

- негов дядо, настъпила в следствие на ПТП на ***, причинено от Ю.Х.Ч., чиято гражданска отговорност като автомобилист е била застрахована при ответника Ищецът твърди, че на ***, К В. Ц. - негов дядо починал в резултат на пътно-транспортно произшествие, около 13:30 ч. на ПП-1, Е-79, км.

420+800 в района на гр. *** в посока от село *** към гр. ***, като дядо му бил пътник в МПС управлявано от Ю.Ч., който предприел изпреварване и се ударил в движещ се в обратната посока (в своето платно) товарен автомобил. Твърди, че дядо му е починал незабавно. Твърди, че след смъртта на дядо си бил в постоянен стрес и скръб за неговата нелепа и внезапна загуба. Бил в много близки отношения на обич, разбирателство и привързаност, характерни за отношенията между дядо и внук. Позовава се на ТР 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС.

Ответника-застраховател оспорва иска по основание и размер. Излагат се твърдения за неясен механизъм на ПТП. Оспорват се твърдените неимуществени вреди и връзката им с инцидента, като се оспорва наличие на особено близка връзка между починалия и ищеца. Правят се възражение за съпричиняване на вредите от страна на починалия, като се твърди непоставяне на предпазен колан. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адв. Д., която поддържа предявения.

Ответника в съдебно заседание чрез упълномощените си представители – ю.к. З. моли съда да постанови решение, с което иска да бъде отхвърлен, като им се присъдят направените по делото разноски.

Пернишкият окръжен съд, като преценява събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, а и от приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № **, се установява, че на ***, около 11:30 часа, на път I, Е-79, при километър 424+800 е настъпило ПТП между участник 1 - ППС с рег. № ***, марка „Ситроен“, модел „Ксантия“, с водач Ю.Х.Ч., ЕГН ********** и участник – 2 - ППС с рег. № ***, и полуремарке рег. № ***, марка „ДАФ“, модел „ФT95XФ430“, с водач Н.В.М., при което е пострадал К В. Ц., ЕГН ********** – починал. В обстоятелства и причини за ПТП в протокола е посочено, че Ю.Х., управлявайки собствения си л.а. в посока с. *** – гр. *** започва маневра изпреварване, при която се блъска в предна дясна част на товарен автомобил „ДАФ“, който се движи в посока от гр. *** към с. *** и по този начин настъпва ПТП, при което возещия се пътник в л.а. на предна дясна седалка – К Ц. е починал на място.

От приетата и неоспорена от страните комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза се установява, че механизмът на настъпване е следният: състав на ППС се движи в дясната лента на път I-1 (гледано в неговата посока), със скорост от 88 км/ч в посока към гр. ***. В същото време в обратна посока (към гр. ***) и също в неговата лента се движи л.а. „Ситроен“ и предприема изпреварване (навлиза в лява лента) на група неустановени МПС. В момента, в който разстоянието между двете МПС е около 148-149 метра водачът на състава от ППС предприема екстремно намаляване на скоростта. Коридорите на движение на двете МПС се препокриват и следва удар, челен, ексцентричен, кос, който е изцяло в лентата на движение на състава от ППС. Л.А се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка и отскачайки се установява на мястото описано при огледа. Състава от ППС продължава движението си с леко отклоняване надясно и спира на около 69 м. след удара. Скоростта в момента на удара (входяща скорост) на състава от ППС е била 69-70 км/ч, а на л.а. – около 105 км/ч.

В съдебно заседание вещото лице авто-техник пояснява, че мястото на ПТП-то представлява път от едно платно с две ленти за движение, като всяка посока разполага с една лента за движение. Сочи, че поради липсата на достатъчно данни какво е ограничението на скоростта в района на настъпилото ПТП, ограничението на скоростта в процесния участък е от 90 км/ч. за лекия автомобил и 80 км/ч. за ТИР, като е категоричен, че скоростта не е определяща за настъпилото ПТП.

Като причината за настъпване на ПТП вещото лице сочи, изпреварването от л.а., без да има достатъчно място за безопасно приключване на предприетата маневра „изпреварване“. При скорост на движение на л.а. от 104-105 км/ч. при предприетата от него маневра „изпреварване“, според вещото лице, няма превишение на скоростта и същата е по-скоро правилно избрана от неговия водач, но за извършването на тази маневра едно от условията е безопасност на нейното изпълнение, и като подусловие е бързината – бързо да бъде извършена маневрата и бързо да се прибере в своето платно. Пояснява, че ако е предприета маневрата „изпреварване“ скоростта на изпреварващия автомобил следва да бъде с 10-15 км/ч. по-висока от скоростта на изпреварваното МПС, за да може маневрата да бъде изпълнена безопасно. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че л.а. е предприел маневрата „изпреварване“ на група от ППС, но липсват данни точно колко са тези ППС. Липсват и данни предприелият маневрата „изпреварване“ л.а. да не е имал възможност да възприеме насрещно движещите се ППС. Няма данни и за намалена видимост, ТИР-ът е по-голямо МПС, и атмосферните условия не са били предпоставка за настъпване на ПТП-то. Според вещото лице причината за настъпване на ПТП - то е грешна преценка на водача на лек автомобил „Ситроен“, а ПТП-то би могло да бъде избегнато, ако водачът на лек автомобил „Ситроен“ не е предприел маневрата „изпреварване“, като в конкретния случай, макар водачът на лек автомобил „Ситроен“ да е предприел внезапно намаляване на скоростта, пак ще настъпи удар между двете ППС, а водачът на ТИР-а не е имал възможност да спре преди удара, но се е опитал да намали скоростта, тъй като има спирачна следа от ТИР-а на мястото на ПТП, от където следва извода, че същият е намалил скоростта си на движение.

Експертизата сочи, че при аутопсията на К В. Ц. е установена тежка черепно-мозъчна травма в съчетание с други увреждания, довела до състояние несъвместимо с живота. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Между настъпилата смърт и получените травматични увреждания е налице пряка, постоянна, непосредствена връзка. Уврежданията са получени в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет, каквито могат да се получат при ПТП в лек автомобил именно: врата, таван, седалка, греда на автомобила, колан. Косото кръвонасядане описано по гърдите отпред в ляво, счупените ребра, контузията на десния бял дроб и кръвонасяданията по дясно рамо, сочат, че са причинени от колана на автомобила, като при огледа на автомобила е установено срязване на колана в основата. Повечето от уврежданията по трупа са отпред 5и от дясно и отговарят да са получени при станалото ПТП.

С оглед отговорите на приетата комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, преценена съвкупно с останалия събран по делото доказателствен материал, съдът приема за безспорно установено, че на ***, около 11:30 часа, на ПП-I, Е-79, при километър 427+700, между гр. *** и гр. *** е настъпило ПТП между ППС с рег. № ***, марка „Ситроен“, модел „Ксантия“, с водач Ю.Х.Ч., ЕГН ********** и ППС с рег. № ***, и полуремарке рег. № ***, марка „ДАФ“, модел „ФT95XФ430“, с водач Н.В.М., като вина за настъпилото ПТП има водачът на л.а. „Ситроен“ – Ю.Х.Ч., който в нарушение на чл.42, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП е предприел маневра „изпреварване“, на група от автомобили без необходимия за това свободен път за прибиране на л.-а. „Ситроен“ в дясната лента, има достатъчно място за безопасно приключване на предприетата маневра, от което е последвал челен удар, който е настъпил изцяло в лентата за движение на т.а.

(насрещно движещ се), вследствие на което е причинена смъртта на пострадалият К В. Ц.. С оглед на тези данни по делото, безспорно е установено настъпилото ПТП, неговата противоправност, както и вината на Ю.Х.Ч. и причинната връзка между деянието и настъпилата смърт на К В. Ц..

Не е спорен и факта, че към момента на извършване на деянието собственикът на л.а. марка „Ситроен“, модел „Ксантия“, с рег. № *** е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Виена Иншурънс Груп“ АД, по застрахователна полица с начална дата на покритие – 24.03.2014 г. и крайна дата на покритие до 24.03.2015 г., в който период попада и датата на произшествието – ***2014 г.

От приложеното удостоверение за раждане се установява, че ищецът е роден на *** г. от майка Ц.К. И. и баща М. И.М., а от приложеното удостоверение за наследници се установява, че Ц.К.Ц. е законен наследник – дъщеря на починалия К В. Ц.. С оглед на тези данни, безспорно се установи, че починалия е дядо по майчина линия на ищеца – И.М.И., като няма спор и, че не е получавал обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо си.

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д № 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.

В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Независимо от това и правото на най-близките да получат обезщетение не е прогласено за абсолютно, като в тълкувателното решение се сочи, че то не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 от ЗЗД. В тази връзка в тълкувателното решение е посочено, че от гледна точка на чл.52 от ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, очертан в двете постановления, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, но само ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.

Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, следва да се допуска като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). В тези случаи не е достатъчна само родствената връзка, т.е. нейното естество и характеристики сами по себе си, за разлика от тези при семейната връзка или връзката родител-дете, и не водят до логично предположение, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му, които е справедливо да бъдат обезщетени. Следва да бъде установено, че създалата се между родствениците емоционална връзка е от такъв характер, че да причини болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите такива за съответната родствена връзка. В този контекст в тълкувателното решение е разяснено, че особено близка привързаност, надхвърляща присъщата такава за родствената връзка, може да съществува между починалия и баби/дядовци и внуци, като е разгледана и разликата между нея и обичайните виждания за нея. В него е посочено, че в традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, което само по себе си е прието за недостатъчно от гледна точка на справедливостта, да обоснове право на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Посочена е необходимостта допълнително да са налице и конкретни житейски обстоятелства, в резултат на които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи е посочено за справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик, като в заключение е посочено, че за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо и вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.