Решение № 79 от 05.03.2026, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Габрово, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210102363 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от Д. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

„********” № 3 срещу Г. В. Х., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл.144 СК за издръжка на учащо се пълнолетно дете от родител в размер на 700 лева месечно, считано от предявяването на иска – 15.09.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че е навършило пълнолетие лице и ответникът е неин баща, който не полага грижи за нея и не й предоставя издръжка. Излага, че е ученичка в 12 клас в СУ „Отец Паисий“ – Габрово, редовна форма на обучение, като се нуждае от средства за храна, дрехи, обувки, както и социално общуване. Отделно от горното ищцата е с влошено здравословно състояние, което налага извършване на разходи за контролни прегледи и изследвания в гр. Плевен и гр. София. Излага, че баща й получава доходи, които му дават възможност да заплаща без особени затруднения издръжка в размер на 700 лева месечно, която би позволила на ищцата да води пълноценен живот.

Ответникът, Г. В. Х., в отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва иска по основание и размер с възражението, че няма възможност да заплаща на ищцата без особени затруднения издръжка.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните и се установява от дубликат на удостоверение за раждане от 13.02.2020 г., издаден от длъжностно лице по гражданско състояние при община Габрово, въз основа на акт за раждане № 0312/19.06.2007 г. на община Габрово, че ищцата Д. Г. Х. е низходяща от първа степен на ответника Г. В. Х. и на Г.К.Г. и към предявяване на исковата молба не е навършила 20-годишна възраст, но е пълнолетна.

Не е спорно и видно от представена служебна бележка, изх. № УЧ – 307- УЧ 10/11.09.2025 г., издадена от СУ „Отец Паисий” - Габрово, ищцата е записана през 2025/2026 г. като редовна ученичка в дневна форма на обучение в XII клас в СУ „Отец Паисий” - Габрово

Съгласно справка на НАП ТД – Велико Търново за осигуряване, последното трудово правоотношение на ищцата с „Дамера Хотелс” ООД е прекратено 08.10.2025 г., като полученото брутно трудово възнаграждение за периода м. 03.2025 г. – м.10.2025 г. е в размер общо на 5279.45 лева.

Съгласно удостоверение за декларирани данни и справка на НАП ТД – Велико Търново за периода 01.01.2025 г. – 31.12.2025 г. няма данни за осигурителен доход за ответника.

Съгласно справка на Германско пенсионно осигуряване Южна Бавария за периода 01.01.2021 г. – 24.03.2021 г. ответникът е получил обезщетение от Федерална агенция по заетостта в размер на 3312 евро, след което няма данни за получаван доход.

От представената епикриза от 21.02.2024 г., издадена от „Университетска болница за активно лечение – Д-р Георги Странски“ се установява, че за периода 20.02.2024 г. – 25.02.2024 г. ищцата е била настанена за лечение в клиника по педиатрия с основно заболяване „Атопична лицева болка“ и придружаващи заболявания: „Мигрена“ и „Микроаденом“.

От представената епикриза, издадена от УСБАЛЕ „Акад. И. Пенчев“ ЕАД се установява, че за периода 06.06.2025 г. – 11.06.2025 г. ищцата е била настанена за лечение в болничното заведение с диагноза „Доброкачествено новообразувание на хипофиза – микроаденом на хипофизата“.

В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И.В.И. и Г. В. Х.. От показанията на св. И.И. се установява, че на ищцата е ученичка и непосредственото й обгрижване се осъществява от майката, като предвид влошено й здравословно състояние са й необходими допълнителни средства за лечение. От показанията на св. Х. се установява, че ответникът живее в Германия в жилище предоставено му безвъзмездно ползване от негов колега от Хърватия с когото 2 са работили заедно. Свидетелят Х. сочи, че към настоящия момент ответникът не работи и изпитва финансови затрудненията, поради което се е налагало периодично да му праща пари. Случвало се от време на време ответникът да бъде повикан да работи на строителен обект, но свидетелят не знае каква дневна надница е получавал.

Други относими и допустими доказателства от значение за спора, не са представени.

Относно иска с правна квалификация чл. 144 СК.

Съгласно чл. 144 СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Следователно основателността на иска се обуславя от установяване на следните предпоставки: ищецът да произхожда от ответника, да е навършил пълнолетие учащ в средно учебно заведение, но ненавършил 20-годишна възраст, да има нужда от издръжка и родителят да може да я предоставя без особени затруднения.

Страните не спорят относно съществуващата помежду им връзка на произход, навършването на пълнолетие от ищцата Д. Г. Х., обучението му в средно учебно заведение и недостигната възраст от 20 години.

Спорни са предпоставките нужда от издръжка и възможност на родителя да предоставя такава без особени затруднения.

Доказателствената тежест за установяване на тези елементи, обуславящи основателността на предявения иск, се носи по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК, от ищеца.

Нуждите на лицето зависят от здравословното му състояние, възраст, култура, обществено положение и др. В т. 4 на ППВС 5-70 г. /прието при действието на СК 1968 г. – отм., но приложимо и при уредбата на СК 2009 г./, е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използуват за цели извън издръжката. Възможността за доставяне на издръжка е свързана с наличие на свободни средства за издръжката на претендиращия, след задоволяване на собствените екзистенциални нужди на лицето, от което се търси издръжката, и се определя от доходите на последното, от имотното му състояние и квалификация (в този смисъл т. 5 ППВС 5-70 г.), а възможността за доставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-широка материална 3 възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от родителя. Невъзможността за издръжка от имуществото е налице, когато имуществото не е достатъчно да осигури пълна издръжка и не следва да се трансформира в средства за издръжка, напр. отчуждаване на необходимото жилище и покъщнина (т. 1 на ППВС 5-70 г.).

Възрастта на ищцата и редовното й обучение в средно учебно заведение предполагат потребност от средства за храна, облекло, учебни пособия и извънкласно обучение, респ. необходимост от средства за социално-културно развитие, което обуславя извод за наличие на нужда от издръжка. Самото съществуване на едно физическо лице обективно е свързано с необходимост от средства за задоволяване на екзистенциалните му потребности. Установи се по делото, че ищцата е с влошено здравословно състояние, което изисква неминуемо извършване на допълнителни разноски.

В случая обаче не са доказани материалните възможности на ответника да предоставя издръжка без особени затруднения, предвид липса на представени доказателства за получавани доходи за релевантния период. В случая не са представени доказателства ответникът да е страна по трудов договор, съответно по делото не е доказано към момента на приключването на съдебното дирене той да реализира месечен доход, включително да получава допълнителни доходи, които да имат траен характер, за да се вземат предвид при определяне на възможностите на ответника да заплаща издръжка. Съдът не може да основава решението си на предположения, а на убедителни доказателства. В тази връзка съдът не може да направи извод за получавани доходи от ответника за процесния период въз основа на показанията на свидетеля И. И., че ищцата му е показвала на дисплея на телефона си видеоклипове, на които ответникът демонстрирал в онлайн пространството, че реализира доходи от полагане на труд, както и че пътува до екзотични места и посещава луксозни хотели. Освен, че в показанията липсва всякаква конкретика, свидетелят признава, че никога не се е срещал с ответника за да има визуална представа как изглежда. Следователно, ответникът не разполага с доходи над необходимите за покрИ.е на собствените му екзистенциални нужди, след задоволяването на които да може да предоставя издръжка на ищцата. Родителятответник дължи претендираната от него издръжка, ако тя не съставлява особени затруднения за него, като в противен случай ищцата, при наличие на предпоставките на чл. 139 СК, може да търси издръжка от лица от друг ред (чл. 140, ал. 1 СК).

Предвид горното, съдът приема, че искът за издръжката на ищцата, като пълнолетна учаща редовно в средно учебно заведение, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за ответника, който не 4 претендира разноски, съответно такива не му се следват.

Така мотивиран, СЪДЪТ,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

„*********” № 3 срещу Г. В. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

„***********“ № 15, ет. 3, ап. 7 иск с правна квалификация чл.144 СК – за осъждане на ответника да й заплаща, като пълнолетна учаща редовно в средно учебно заведение, месечна издръжка в размер на 357.90 евро, считано от 15.09.2025 г., като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от 05.03.2026 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

5