Решение № 672 от 23.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 672 гр. Пловдив, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело № 20245300500149 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е върнато от ВКС на друг състав на ОС – гр. Пловдив за ново разглеждане след отмяна на решение № 586/09.05.2022 г., постановено по гр. дело № 144/2022 г. по описа на ОС – гр. Пловдив, за произнасяне по възраженията на ответника Е. К. З. за изтекла погасителна давност, недействителност на договорни клаузи и размера на отговорността му.

На въпроса относно валидността на цесията на вземане по договор за банков кредит в хипотеза на вземане, индивидуализирано като предсрочно изискуемо в договора за цесия, при необявена на длъжника предсрочна изискуемост преди сключването на последния, ВКС е дал отговор в смисъл, че: „Погрешната преценка на цедента, че вземането му е станало предсрочно изискуемо, не се отразява на предмета на договора за цесия, нито на неговия транслативен ефект. За да породи договорът за цесия своите правни последици, достатъчно е прехвърленото вземане да бъде индивидуализирано по основание и размер.“ С решение № 262389 от 21.10.2021 г., постановено по гр. д. № 4809/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XХI гр. състав, са отхвърлени исковете на „ОТП Факторинг България“ ЕАД (преобразуван чрез вливане в „Банка ДСК“ АД на 25.05.2023 г.), против Е.

К. З. за присъждане на следните суми: 9073,18 лева – главница по вноски с падежи 25.05.2015 г.-26.06.2019 г. вкл. по Договор за кредит за текущо потребление от 26.06.2009 г.;

1021,72 лева – договорна лихва за периода от 25.05.2017 г. до 26.06.2019 г. вкл.; и 2058,01 лева – наказателна лихва за периода от 30.04.2017 г. до 05.05.2020 г., ведно със законната 1 лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда (05.05.2020 г.) до окончателното погасяване на сумите.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД като неправилно.

Жалбата е подадена е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против обжалваем съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят сочи, че районният съд неправилно приел, че преобразуваното дружество „ОТП Факторинг“ ЕАД не е легитимиран носител на процесните вземания поради недействителност на договора за цесия между него и „Банка ДСК“ АД от 2012 г.

Счита, че конкретните размери на задълженията на насрещната страна са доказани с приетото в първата инстанция заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.

Претендираната наказателна лихва, начислена на основание чл. 19.1 от ОУ към Договора за кредит за текущо потребление, била дължима, тъй като посочената договорна клауза не противоречала на изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК (отм.). Банката начислявала санкционираща лихва при олихвяване на частта от забавените месечни вноски по кредита, представляваща главница, в размер на 10 % годишно – размер, равен на този на законната лихва. Тази наказателна лихва се дължала и след настъпване на окончателния падеж на кредита, понеже представлявала санкция за неизпълнение на парично задължение за редовно обслужване на кредита.

Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт като неправилен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Е. К. З..

В открито съдебно заседание жалбоподателят „Банка ДСК“ АД поддържа въззивната жалба. Уточнява, че сумата от 2058,01 лева се претендира като непогасена по давност наказателна лихва по чл. 19, т. 1 от Общите условия по договора за кредит, която възлиза единствено на 10 % върху съответните части от главницата.

В открито съдебно заседание въззиваемият Е. З. чрез процесуалния си представител поддържа отговора на въззивната жалба.

Като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пловдивският районен съд е бил сезиран от „ОТП Факторинг България“ ЕАД (преобразувано в „Банка ДСК“ АД) да се произнесе по искове, основаващи се на твърдения на ищеца, че между „Банка ДСК“ и ответника Е. К. З. бил сключен на 26.06.2009 г. договор за кредит за текущо потребление с предоставена сума от 14 900 лева, платима ведно със съответни разходи по кредита до 26.06.2019 г., чиито условия кредитополучателят не изпълнил. Вземанията по договора били цедирани на ищеца на 12.07.2012 г. Поради това се търси заплащане на следните суми: 9073,18 лева – главница по вноски с падежи 25.05.2015 2 г. – 26.06.2019 г.; 1021,72 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 25.05.2017 г. – 26.06.2019 г. и 2058,01 лева – договорна наказателна лихва за периода 30.04.2017 г. – 05.05.2020 г.

Ответникът Е. З. се е бранил чрез възражения за настъпила погасителна давност – поради обявена на длъжника предсрочна изискуемост тя изтекла преди предявяване на исковата молба, алтернативно – с уведомлението за сключената цесия следвало да се счете, че длъжникът е уведомен и за предсрочната изискуемост, в който случай петгодишната давност отново се явявала изтекла към предявяването на исковете. Навел е възражение, че вземането по процесния кредит не било предмет на договора за цесия, както и доводи за прекомерност на неустойките и лихвите по договора, респ. нарушаване на правата му като потребител.

Районният съд е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД. Счетено е, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника З. преди настъпване на крайния падеж по кредита през 2019 г., поради което цесията, в която вземанията били индивидуализирани като предсрочно изискуеми, била нищожна поради липса на предмет. С тези решаващи мотиви исковите претенции на цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД (преобразувано в „Банка ДСК“ АД) са отхвърлени изцяло.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се премине към проверка на неговата правилност.

Безспорно е между страните по делото, че „Банка ДСК“ АД и Е. К. З. за сключили на 26.06.2009 г. договор за кредит за текущо потребление, по силата на който „Банка ДСК“ АД предоставя на кредитополучателя Е. К. З. парична сума в размер на 14 900 лева за срок от 120 месеца. Това обстоятелство документално се потвърждава от представените с исковата молба писмени доказателства (договор за кредит, общи условия, погасителен план).

Твърденията на страните напълно съвпадат досежно следните факти: по повод на вземането по кредита е било образувано пред ПдРС заповедно производство, завършило с издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист; въз основа на процесуалната ценна книга било образувано изпълнително дело при ЧСИ Тодор Луков, рег. № 820 на КЧСИ, което било прекратено поради обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист поради неизпълнение на указанията до заявителя да предяви установителен иск за вземанията си след възражение на длъжника (определение № 3924 от 26.04.2017 г. по ч. гр. дело № 17835/2011 г. по описа на ПдРС, X V гр. състав, препис от което е приложен към отговора на исковата молба и се съдържа в изп. дело № 255/2015 г. по описа на ЧСИ Луков).

Тези факти документално се потвърждават от представените и приети по делото писмени доказателства – покана за доброволно изпълнение, заповед за изпълнение, изпълнителен лист, възражение по чл. 414 от ГПК от Е. З., препис от изп. дело № 255/2015 г. по описа на ЧСИ Луков.

3

Не се спори, а се установява и от представения договор за цесия и приемопредавателния протокол към него, че „Банка ДСК“ АД и „ОТП Факторинг България“ ЕООД са се съгласили банката да прехвърли на другата страна по договора своите вземания по процесния договор за кредит. При съобразяване на даденото от ВКС по т. дело № 1970/2022 г. разрешение, както и на представеното по делото уведомление за извършена цесия, ведно с пълномощно и обратна разписка (л. 24-26 от първоинстанционното дело), следва да се приеме, че цесията е произвела действие както в отношенията между цедента и цесионера, така и спрямо длъжника З.. Тоест, към датата на преобразуването чрез вливане на „ОТП Факторинг България“ ЕООД (25.05.2023 г.) вземанията по договора за кредит са били част от патримониума на преобразуваното дружество. По пътя на универсалното правоприемство те са преминали обратно у „Банка ДСК“ АД (чл. 262, ал. 1 от ТЗ), конституирана като страна-жалбоподател по делото както пред ВКС, така и в настоящата инстанция.

За пълнота следва да се отбележи, че не могат да се споделят възраженията на ответника, че вземанията по процесния договор за кредит не били включени в предмета на цесията по аргумент от чл. 2.3 и чл. 2.4 от договора за цесия. Първата клауза декларативно урежда, че средният размер на вземанията е между 6500 лв. и 10 000 лева, но:

„Окончателният размер на Вземанията, които Продавачът прехвърля на Купувача се определя с подписването на Приемо-предвателния протокол.“. Явно е, че общата воля на страните, утвърдена изрично в самата клауза, е да уговорят конкретните прехвърляни вземания (с техните точни размери) в нарочен приемо-предавателен протокол, а не да ограничават предмета на цесията до вземания с определен максимален размер. Втората клауза предвижда, че при определени предпоставки вземанията ще бъдат „изключвани от продажба, респ. Договорът може да бъде развален частично по отношение на тези вземания“. Предпоставката, на която се основава възражението на ответника е тази по буква „к“: „Издаден изпълнителен лист по отношение на вземането бъде обезсилен или образувано изпълнително производство бъде прекратено“. При тълкуване на действителната обща воля на страните съдът достига до извода, че уговореното „изключване“ на вземането от предмета на цесията не става автоматично с обективиране на предпоставката, а следва да се предприемат определени действия от страните – или то да не бъде включено в приемо-предавателния протокол (чл. 1.7, вр. чл. 2.4 от договора), или ако то е било включено в документа, да се пристъпи към разваляне на договора (чл. 2.5 и сл. от договора). Не се установява такива действия да са предприети.

В производството пред първата инстанция е изготвено заключение от вещо лицесчетоводител, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че кредитът в размер на 14 900 лева е усвоен от Е. З. по разплащателна сметка на 26.06.2009 г. (датата на сключване на договора). Кредитополучателят е извършил частични плащания в полза на „Банка ДСК“ АД и ОТП „Факторинг България“ ЕАД, отнасящи се за предхождащи исковите претенции периоди: вещото лице изрично посочва, че последната частично заплатена месечна вноска по погасителен план е осма вноска с падеж 25.02.2010 г., т.е. вноските от девета до сто и двадесета не са издължени. Следва да се 4 приеме за установено, че липсва плащане на претендираните като главница, възнаградителна и наказателна лихва парични суми, доколкото те се търсят за периоди от 2015 г. занапред, през които периоди кредитът не е обслужван. Вещото лице дава заключение, че размерът на главницата, включена в неиздължените падежирали вноски с падежи от 25.05.2015 г. вкл. до 26.06.2019 г. вкл. възлиза на 9041,45 лева, а размерът на възнаградителната лихва, включена в неиздължените падежирали вноски с падежи от 25.05.2017 г. вкл. до 26.06.2019 г. вкл. възлиза на 1021,86 лева. Що се касае до размера на вземането, индивидуализирано като наказателна лихва по чл. 19.1 от ОУ по кредита, включена в неиздължените вноски с падежи от 25.05.2015 г. вкл. до 26.06.2019 г. за периода от 30.04.2017 г. до 05.05.2020 г. (дата на предявяване на иска), съдът намира следното. Като се съобрази отговорът в т. 7 от заключителната част на обсъжданото доказателствено средство, даденият от вещото лице при повторното му изслушване във въззивното производство алгоритъм, както и направеното от ищеца-жалбоподател уточнение, следва да се приеме за установено, че този размер възлиза на 2090,35 лева (изчислен по разяснената от вещото лице формула: (5424,45/25,95)*10=2090,35).