Решение № 71 от 12.11.2024, Районен съд - Трявна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Трявна, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. И. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ Гражданско дело № 20244240100076 по описа за 2024 година установи следното:

Производството е по чл.235 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД от Г. И. Н. от гр. Т. против Й. Д. Г. и Д. Д. Г. от същия град.

В исковата молба се твърди, че на 14.11.2023г. ищецът от една страна като купувач и ответниците от друга - като продавачи са сключили предварителен договор за покупко-продажба на СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. Т. срещу продажна цена от 5000 евро. Заявява, че при подписване на договора е изплатил на ответниците изцяло продажната цена, а същите са му предали владението на имота на 01.01.2024г. Уговореният в договора срок за сключване на окончателен договор е изтекъл на 31.03.2024г., като на 01.04.2024г. в 11,30 ч. се е срещнал в кантората на нотариус Л. с ответника Г., който му заявил, че не е събрал необходимите документи за собственост на имота, поради което предварителният договор следва да бъде прекратен. До момента на подаване на исковата молба не му е прехвърлена собствеността върху имота, поради което моли на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД да бъде обявен за окончателен сключеният между него и ответниците предварителен договор за покупко-продажба от 14.11.2023г.

На ответниците са редовно връчени преписи от исковата молба и 1 приложенията към нея, както и съобщение по чл.131 от ГПК.

Ответниците са подали писмен отговор на исковата молба в едномесечен срок, с който оспорват предявения иск. Твърдят, че при подписване на предварителния договор са били подведени от ищеца да се съгласят с неизгодни за тях клаузи. Заявяват, че са били подведени от ищца, че разполагат с необходимите документи за собственост, но впоследствие установили, че не са единствени собственици на сградата, а има и други съсобственици, което се е явило пречка за извършване на продажбата.

Твърдят, че останалите съсобственици са се противопоставили на продажбата на сградата. Заявяват, че на 01.04.2024г. са върнали на купувача получените от него суми, както и сумата от 1000 лева, с което считат предварителния договор за развален. Поради това твърдят, че искът е недопустим.

Същевременно заемат становище, че предварителният договор е нищожен, поради липса на съгласие на част от съсобствениците на имота, както и поради привидността му относно продажната цена. Заявяват, че действителната цена на сделката е била 6500 евро, а не посочената в договора 5000 евро. Поради това молят искът да бъде отхвърлен като недопустим, неоснователен и противоречащ на законовите норми и добрите нрави.

В открито съдебно заседание по делото, ищецът лично поддържа исковата молба. Заема становище, че са налице законовите основания за обявяване на сключения предварителен договор за окончателен.

Ответниците, чрез повереника си адв. С. И. оспорват исковата претенция и заемат становище, че договорът не може да бъде сключен, тъй като сградата, предмет на същия е в режим на съсобственост с трети лица, което те установили по-късно при опити да се снабдят с документи за сделката.

В хода на съдебното следствие са приети като доказателства копие на процесния договор, нотариални актове относно поземления имот, в който е построена сградата, разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво, скици, данъчна оценка, данъчни декларации, декларация за съгласие за извършване на строеж, удостоверения за наследници и други документи. Разпитани са като свидетели лицата В. Г. С.

К., Н. К. и Я. П..

От съвкупният анализ на изброените доказателства, съдът установи от фактическа страна, че на 14.11.2023г. в гр. Т. ищецът от една страна като 2 купувач и ответниците от друга - като продавачи са сключили предварителен договор за покупко-продажба на СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. Т. срещу записана в договора продажна цена от 5000 евро. При подписване на договора ищецът е платил на всеки от двамата ответници, чрез пълномощника им - св. Й. сума в размер на 3250 лева, или общо 6500 лева.

Сградата, предмет на договора е построена в поземлен имот с идентификатор ***. По делото не е приложен документ за собственост на същата. Приложени са декларации до МДТ при Община Т., от които е видно, че е декларирана на 08.04.1998г. като собственост на Х. Д. Г. и Й. К. Г.. На 20.09.2004г. е декларирана като собственост на Й. К. Г. и Д. Х.

Г.. На 29.01.2024г. е декларирана като собственост на ответниците Й. Д. Г. и Д.

Д. Г. при равни дялове от по 1/2 идеална част.

В приложената скица на сградата е посочено, че няма данни за собственици и носители на вещни права на сградата.

Приложени са копия на нотариални актове относно парцела, в който е построена сградата, като същата не фигурира в тях. Същите не съдържат достатъчно подробна информация относно точната площ на парцела, разположените в него сгради и собствениците. От същите се установява, че на 28.10.1959г. Д. Х. Г. е закупил дворно място с площ от около 320 кв.м., представляващо парцел ХIV-1218 по плана на гр. Т., заедно с построена в него паянтова стопанска постройка - плевня и яхър. На 12.11.1966г. към мястото са придадени по регулация 42 кв.м. и 30 кв.м. от съседни имоти. На 11.03.1975г.

Д. Х. Г. е продал на Х. Д. Г. и Й. К. Г. 1/3 идеална част от парцела ХIV-1218 по плана на гр. Т., без посочена в този нотариален акт площ на същия, заедно с втория етаж на построената в него къща, без една стая. Не са приложени последващи документи за собственост.

От приложените копия на разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво, се установява, че разрешението за строеж е издадено на името на Х. Д. Г. и същото касае гараж с площ от 21 кв.м., като в протокол за определяне на строителна линия и ниво е отразено разположението на участъка за застрояване, което е с окомерна дължина от 6м. и ширина от 3,5 метра. В скицата е посочена площ на сградата от 18 кв.м., а в декларациите до Община Т. - от 15 кв.м. В предварителния договор е посочена застроена площ от 18 кв.м.

3

От приложените удостоверения за наследници се установява, че двамата ответници са единствени наследници понастоящем на Х. Д. Г. и съпругата му Й. К. Г.. Наследници на Д. Х. Г. са Ц. Д. Ч. Д. Д. Х. при квоти по 1/3 от наследството и двамата ответници при квоти по 1/6 от наследството.

От показанията на разпитаните в хода на производството свидетели и приложената скица се установява, че в парцела е извършвано застрояване от Д. Х. Г. и различни негови наследници, като понастоящем в същия са разположени 7 бр. сгради. Според св. С. К. - дъщеря на наследницата Д. Д. Х., единствено за двата етажа на къщата има отделни нотариални актове, като единият е собственост на майка й, а другият на ответниците. По отношение на останалите сгради и на парцела, собствеността не е разпределена между наследниците и същите са съсобствени. Твърди, че в имота са построени два гаража, единият от които се ползва от нея и един от ответниците, но не разполагат с легитимиращи документи за разпределението на ползването.

Останалите свидетели потвърждават, че гаражът се е ползвал от наследодателите на ответниците Х. Д. Г., Д. Х. Г. и Й. К. Г. до смъртта на последната.

При изложената фактическа обстановка съдът приема, че по делото не са представени достатъчно доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че ответниците за единствени съсобственици в сградата, предмет на предварителния договор. Изяснено е, че същата е построена в парцел, съсобствен между ответниците и други лица. Установено е, че строежът е извършен от наследодател на ответниците, но не са налице документи за собственост, които да оборват презумпцията по чл.92 от ЗС, тъй като липсва дадено в изискуемата от закона форма съгласие от собствениците на земята, новопостроената сграда да бъде придобита само от Х. Д. Г. и Й. К. Г..

Доколкото не е доказана собствеността на ответниците върху цялата сграда, същите не разполагат с права да се разпоредят с нея в полза на ищеца. При извършената на основание чл.363 от ГПК проверка на представените по делото документи, съдът установи, че не са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността на сградата по нотариален ред. Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Относно направените искания за присъждане на разноски, доколкото причината за отхвърляне на иска е невъзможността отвтниците да се снабдят с 4 документи за собственост на имота и доколкото и на двете страни е било ясно, че не са налице такива документи при подписване на предварителния договор, съдът счита, че страните следва да понесат разноските така, както са направени и следва да бъдат отхвърлени исканията и на двете страни за присъждане на разноски по делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Г. И. Н., с ЕГН: ********** и адрес в гр. Т., ул.

********, №* против Й. Д. Г., с ЕГН: ********** и адрес в гр. Т., ул. ******* №* и Д. Д. Г. с ЕГН: ********** и адрес в гр. Т., ул. ******* №* за обявяване за окончателен на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД на предварителен договор от 14.11.2023 г. за покупко - продажба на недвижим имот - СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. Т. срещу продажна цена от 5000 евро.

Отхвърля исканията на страните за присъждане на направени разноски по делото.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Окъжен съд - Габрово в двуседмичен срок от получаването му.

Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________ 5