Решение № 13 от 17.05.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Варна , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Петя И. Петрова

Мария К. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20213000500125 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни части на решение № 260700/11.12.2020г., постановено по гражданско дело № 855 по описа за 2020г. на Окръжен съд – Варна, а именно:

1.Въззивна жалба на С. С. П., изтърпяващ присъда в Затвора Варна, представляван от назначения му с определение № 1191/16.04.20г. от първоинстанционния съд процесуален представител на осн. чл. 23, ал. 3, вр. чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ адв. Цв. З. от АК-Варна, против решението в отхвърлителната му част за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, дискомфорт, психическо натоварване и стрес, в резултат на задържането на 11.03.11г. в Испания въз основа на издадена ЕЗА; на задържането му под стража за периода от 09.04.11г. до 25.11.11г. и на неоснователното привличане като обвиняем по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВРВарна и повдигането на обвинение по НОХД № 1173/16г. на ВОС за престъпление по чл.

199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, за което е признат за невиновен с влязла в сила на 05.10.17г. присъда, ведно със законната лихва върху сумата от 05.10.17г. до окончателното изплащане. Изложено е, че не се споделя правния извод на съда за минималната доказаност или недоказаност на претърпените от ищеца вреди, тъй като от свидетелските показания същите се доказват напълно. Освен това се счита, че е нарушена нормата на чл. 52 от ЗЗД и присъденото ниско по размер обезщетение не кореспондира с 1 принципа за справедливост, при което обезщетението следва е значително повече от присъдените 2 000 лв. Не се споделя и извода на съда, че след привеждане в изпълнение на присъдата по НОХД № 324/10г. в Затвора Бургас, мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е престанала да бъде фактор от обхвата на отговорността по ЗОДОВ, тъй като до изричната отмяна ищецът не е могъл да полага труд, което би рефлектирало върху намаляване на срока на наказанието, което също е генерирало негативни емоции.

Отправеното искане е да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното първоинстанционно решение и да се уважи предявения от ищеца иск като му се присъди по справедливост обезщетение в по-висок размер.

В с.з. въззивната жалба се поддържа чрез процесуалния представител на въззивника, който уточнява, че обжалва първоинстанционното решение изцяло в отхвърлителната му част – за разликата над уважения размер от 2 000 лв. до предявения размер от 250 000 лв.

В предвидения срок насрещната страна Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор на въззивната жалба.

2.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в ОП-Варна, против решението в частите му, с които този въззивник е бил осъден да заплати на С. С. П. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, дискомфорт, психическо натоварване и стрес, в резултат на задържането на 11.03.11г. в Испания въз основа на издадена ЕЗА; на задържането му под стража за периода от 09.04.11г. до 25.11.11г. и на неоснователното привличане като обвиняем по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна и повдигането на обвинение по НОХД № 1173/16г. на ВОС за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, за което е признат за невиновен с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата от 05.10.17г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и сумата от 2 лв. на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Счита се, че по делото не са налице доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с посочените действия на Прокуратурата на РБ, тъй като такива не се установяват нито чрез съдебно-психиатричната експертиза, нито чрез гласните доказателства на заинтересованите в полза на ищеца свидетели. Оспорва се извода на съда, че следва базисно да се предполагат вреди от морален характер при установена по основание отговорност по ЗОДОВ. Такава законова презумпция не съществува, а като я е приел, съдът е нарушил принципа за равенство между страните. В тази връзка се изтъква, че по същото време, когато е било водено производството против ищеца по ДП № 2257/04г., същият е бил обвиняем и подсъдим по други наказателни производства за много тежки престъпления. Освен това съдът неправилно при определяне на обезщетението е съобразявал обстоятелства, които не са били наведени като основание на предявения иск – относно вида на деянието, за което ищецът е бил привлечен като обвиняем и предвиденото за престъплението наказание. Това е лишило ответника от адекватна защита.

Освен това се сочи наличието на противоречие в обжалвания съдебен акт – в мотивите е 2 било прието, че мярката „Задържане под стража“, както и издаването на ЕЗА по отношение на ищеца, са били в резултат единствено на неговото поведение, тъй като същият е избягал в Испания, нарушавайки мярката за неотклонение „Домашен арест“ и забраната за напускане на страната, взети по друго ДП № 538/08г. на ОД на МВР-Варна. От друга страна обаче съдът е присъдил обезщетение и за неимуществени вреди от задържането му на 11.03.11г. в Испания въз основа на издадената ЕЗА и задържането му под стража за периода от 09.04.11г. до 25.11.11г. Освен това по делото е било установено, че това задържане под стража е било зачетено за изтърпяно наказание от наказанието от 20 години лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 458/10г. и № 324/10г. на ВОС. Поради това се счита, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен, в какъвто смисъл е и отправеното искане.

В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна С. С. П..

В с.з. процесуалните представители на насрещните страни заявяват, че поддържат въззивните си жалби и оспорват въззивните жалби на насрещната страна. В указания от съда срок е депозирана на електронната поща на съда писмена защита от процесуалния представител на С.П.. В същата се поддържат съображенията от въззивната жалба като се акцентира на това че МНО „Задържане под стража“ е продължила по процесното наказатено дело 199 дни, а не 16 дни както твърди представителят на Прокуратурата на РБ в с.з.

Решението не е обжалвано от ищеца П. в частта му, с която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение за периода от 11.03.11г. до 05.10.17г., поради което в тази си част е влязло в сила.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна, относимо към предмета на въззивното производство:

В исковата си молба, подадена по пощата на 01.04.20г. и уточненията , извършени с молби вх. № 10592/29.04.20г., вх. № 11987/20.05.20г., вх. № 15180/12.06.20г., както и в първото по делото с.з. на 15.10.20г., ищецът С. С. П. е претендирал осъждането на ответника Прокуратурата на РБ за сумата от 250 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се увреждане на психическото му здраве дискомфорт, депресия, психическо натоварване, липса на апетит и стрес, претърпени в резултат на задържането му в Кралство Испания на 11.03.11г.; на задържането му под стража за периода от 09.04.11г. до 25.11.11г. и на неоснователното привличане като обвиняем по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна и повдигането на обвинение по НОХД № 1173/16г. на ВОС за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл.

29, ал. 1, б. „б“ от НК, за което е признат за невиновен с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от 11.03.2011г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Били са наведени твърдения, че на 11.03.11г. ищецът е бил задържан в гр. Уелба, Испания въз основа на издадена Европейска заповед за арест /ЕЗА/ по ДП № 2257/04г. на ІV 3

РУП на ОД на МВР-Варна и след екстрадирането му в България, спрямо него на 09.04.11г. е била постановено мярка за нетклонение /МНО/ „Задържане под стража“. Въз основа на изготвения и внесен обвинителен акт е било образувано НОХД № 1173/16г. на ВОС за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК – за това, че на 13.12.04г. в с. Аврен, обл. Варна, в съучастие като помагач с 3 други физически лица е отнел чужда движима вещ - парична сума от 3 000 лв. и мобилен телефон „Нокия 3310“, ведно със СИМ карта, на обща стойност от 3 220 лв. от владението на П.М.П., с намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплаха и деянието представлява опасен рецидив. С присъда от 27.03.17г. ищецът е бил признат за невиновен по това обвинение. Същата е била потвърдено с присъда от 05.10.17г. по ВНОХД № 290/17г. на ВАпС.

С отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявения иск, поддържайки, че претенциятя е неоснователна. Посочено е, че на 14.12.04г. е било образувано цитираното ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна за описаното и от ищеца престъпно деяние от 13.12.04г. в с. Аврен, квалифицирано по чл. 198 от НК, срещу неизвестен извършител, което е било спряно с постановление от наблюдаващия прокурор при ВРП от 01.03.05г. По-късно по друго разследване са били събрани конкретни данни за извършване на престъплението от 13.12.04г. от ищеца в съучастие с други физически лица, което е дало основание за преквалифициране на деянието като такова по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК. Последното е обусловило изпращането на 05.03.09г. на досъдебното производство по компетентност на ВОП, а на 24.06.09г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по това ДП без вземане на МНО, тъй като такава /и то „Задържане под стража“/ спрямо ищеца е била взета по друго водено срещу него ДП № 538/08г. за престъпление по чл. 116 от НК.

Наложената най-тежка МНО по посоченото друго ДП е била изменена в „Домашен арест“ на 09.10.09г. Последната била нарушена, тъй като ищецът се укрил и напуснал страната. С присъда от 01.03.11г. по НОХД № 324/10г. и № 458/10г. на ВОС ищецът е бил признат за виновен в извършени през м. 08.2008г. на две престъпления – по чл. 115 и чл. 339 от НК, като му е било наложено общо наказание от 20 години лишаване от свобода. Поради укриването на ищеца са били издадени ЕЗА по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВРВарна, по ДП № 63/08г. и по ДП № 133/08г. и двете по описа на ОД на МВР-Бургас.

Действително ищецът е бил задържан на посочената от него дата в Кралство Испания, но се поддържа, че това задържане и наложената по процесното ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна най-тежка МНО са резултат от поведението на самия ищец да се укрие от правосъдието, за да не понесе отговорност за извършеното престъпление по чл. 115 от НК.

Освен това задържането му под стража е било зачетено при изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“. Поради това се поддържа, че е налице хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ и ответникът не следва да носи гражданска отговорност за тези действия. Посочено е било още, че към 24.06.09г. ищецът е бил осъждан общо 4 пъти и предвид всичко изложено по-горе, привличането му към наказателна отговорност по ДП № 2257/04г. на ІV РУП на ОД на МВР-Варна не му е причинило никакви вреди. Последните освен това не са 4 били установени, а и да са налични такива, то не е налице обосноваване наличието на причинно-следствена връзка между тях и осъщественото наказателно преследване по делото, по което той е бил оправдан. Алтернативно е оспорен и размера на претендираното обезщетение като несъответстващ на вредите. Евентуално присъждане на обезщетение следва да е със законна лихва, считано от влизането в сила на оправдателната присъда, а не от посочения от ищеца в исковата молба момент.