Решение № 22 от 19.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20251001000258 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

С решение № 55/ 10.01.2025 г. по т. д. № 1301/2023 г. СГС, ТО, 26 състав е осъдил „Културно - масова дейност“ ЕООД, ЕИК 148139473 и „Фест тийм“ ЕООД, ЕИК 201919802 да заплатят солидарно на Сдружение „Музикаутор“ ЕИК 831005050 на основание чл. 79, ал. 1 пр. първо ЗЗД вр. с чл. 94 о ЗАПСП, вр. с чл. 58, ал. 2 ЗАПСП сумата в размер на 13 750 лева представляваща незаплатен остатък от дължимо възнаграждение по договор от 05.08.2022 г. за предоставяне на неизключителни права за публично ползване по време на организиран фестивал Spice Music Festival 2022 г. в периода 05.08.-07.08.2022 г., на живо или чрез запис, на всякакви разгласени преди това музикални и литературни произведения, свързани с музика, принадлежащи към репертоара на сдружение „Музикаутор“; на основание чл. 92 ЗЗД сумата в размер на 2750 лева неустойка по чл. 17, ал.2 от договора за неизпълнение на задължението за точно предоставяне на информация за икономическата стойност на събитието, ведно със законната лихва върху горните главници от 13.07.2023 г. до окончателното плащане.

Недоволни от решението са останали ответниците „Културно – масова 1 дейност“ ЕООД и „Фест тийм“ ЕООД, които го обжалват като неправилно и необосновано.

Поддържат, че по делото не е установено ищецът да притежава правата на нито един текст или музика на изпълнените по време на концерта музикални произведения. Не се доказало и те да са част от репертоара на Музикаутор, както и ищецът да разполага с процесуално представителство пред съда спрямо авторите. Считат, че договорите включени в регистъра на Министерство на културата са ирелевантни към настоящото производство, защото не установявали авторът който е написал даден текст/ музика на музикално произведение, дали има сключен договор за представителство с някоя от организациите, с които Музикаутор има сключени договори за взаимно представителство.

Застъпват, че в приетата експертиза по делото, изчисленията не са съобразени с относимата правна уредба. Нормата на чл. 14, ал. 4 от Тарифата предвиждала, че когато в рамките на един концерт/фестивал се изпълняват публично произведения в и извън авторскоправна защита, възнагражденията се изчисляват и заплащат само за произведенията в авторскоправна защита, изчислени пропорционално спрямо общото времетраене.

Намират, че нормата на чл. 7, ал. 2 от Тарифата не визира срок за предоставяне на списъците с изпълнителите – сетлистите. Затова, считат, че при спор относно права, независимо кога са представени, стига да е до първото по делото заседание, както било по делото, следвало да бъдат отчетени.

„Фест тийм“ ЕООД твърди, че не носи солидарна отговорност за процесната сума. „Културно – масова дейност“ ЕООД самостоятелно било участвало в обществената поръчка и единствено то било получило суми от общинския бюджет. За получаването на тези суми „Фест тийм“ ЕООД не било уведомено и не била налице воля от това дружество за поемане на солидарна отговорност за евентуални задължения от общинско финансиране.

По отношение на иска за неустойка, излагат разбирането, че неизпълнение в срок породено от неразбиране на неясен термин, за установяване значението на който са необходими специални знания, няма как да води до санкция под формата на неустойка. Така по делото съдържанието на понятието „консолидиран държавен бюджет“ било дефинирано чрез 2 специално назначената експертиза. След като ищецът не бил включил в раздел определения на тарифата, какво включва това понятие, то дори и да се приемело че сумата е дължима, иска за неустойка бил неоснователен.

Въззиваемата страна "Музикаутор" оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено.

Поддържа, че в хода на производството многократно е било заявено, че процесуалната легитимация на ищеца е ex lege /чл. 94с ЗАПСП/ и като произтичаща от закона тя няма как да подлежи на доказване. Наред с това, следвало да се има предвид, че материално - правната легитимация произтичала и от сключения между страните договор, който е валидна облигационна връзка помежду им. Именно договорът задължавал ответниците да представят отчет /сетлист/ на използваните по време на проявата произведения – задължение, което в хода на производството се установило, че не е изпълнено. По силата на договора, ответниците се задължили, да заплащат авторски възнаграждения под формата на процент върху икономическата стойност на правата и от което задължение, те са могли да се освободят само ако представят своевременно отчетите с използваните произведения. Вместо това и двамата ответници приели да не отчитат поучената парична субсидия от община Бургас, която е част от икономическата стойност на проявата. Затова и спорът по настоящото дело бил, защо ответните дружества са заплатили по – малко възнаграждения за авторски права, като са отчели по – малка икономическа основа на проявата т.е не са отчели субсидията от Община Бургас.

Оспорва тезата на въззивниците, че съдът не е съобразил критериите в Тарифата на сдружението, както и че тя имала превес над индивидуалния договор. Твърди, че конкретните договорености между страните са определени в индивидуалния договор, а разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Тарифата е приложима само в случаите, когато определен репертоар не се представлява от „Музикаутор“ поради изтичане на срока за закрила на правата. За целта обаче, ползвателят бил длъжен да представи съгласно чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от договора и в срока по ал. 1 информация за всички използвани произведения по време на проявата, както и окончателен отчет при промяна в тях - задължение което нито един от двамата ответници не бил изпълнил и затова правилно съдът приложил последиците на чл. 7, ал. 2 от договора.

3

Споделя изложеното в съдебната експертиза разбиране, че понятието „консолидиран държавен бюджет“ включва всички средства които се планира да се съберат и разходят в рамките на една година от държавата и нейните структури, като от икономическа гледна точка със същото значение се използват и понятията „консолидирана фискална програма“ и „единна фискална програма“. Ответниците в противоречие с постигнатата договореност не били представили точна информация за икономическата стойност на проявата, което обуславяло дължимостта на неустойката.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от легитимирани да обжалват страни в процеса, обуславяща правен интерес от обжалването и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е изложил мотиви за установено от фактическа и правна страна, които САС напълно споделя и към които препраща, съобразно дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК. По правилността на решението, въззивният съд следи служебно само за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на императивни правни норми, каквито в случая не са налице. В останалата част, съдът е обвързан от наведените с жалбата възражения, а те са неоснователни по следните съображения:

Неоснователно е възражението, че сдружението не е доказало, че авторските права на процесните музикалните произведения са били отстъпени на ищеца за управление. Съгласно чл. 95в, ал. 2 ЗАПСП, организациите за колективно управление на права, когато предявяват искове или искат налагането на мерки, не трябва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, на техните членове, оповестени в списъка по чл. 94у, ал. 1, т. 10 ЗАПСП, и на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП. С цитираната разпоредба законодателят освобождава организациите за колективно управление на права от необходимостта да доказват индивидуални права на управление на конкретни произведения и автори, след като веднъж са ги вписали или декларирали пред Министерство на културата, което, противно на доводите на ответниците, води до извода, че въззиваемото сдружение извършва дейност в защита на законово регламентирани права на 4 голяма група субекти с цел да бъде санкционирано нарушението на тези права чрез неправомерното им засягане. Освен това, членовете на сдружението и договорите за взаимно представителство са публично известни като публикувани на интернет страницата на Министерството на културата, както и на тази на сдружението.

Съгласно чл. 94о, ал. 1 ЗАПСП организацията за колективно управление на права отстъпва на ползвателите с договор, колективно управляваните права за използване на произведения или на други обекти на закрила. Такъв е и сключения между страните по делото договор на 05.08.2022 г., с който сдружението е отстъпило възмездно на ответниците като ползватели неизключителното право да използват публично по време на организираното от тях събитие Spice Music Festival 2022, изпълнявани "на живо" или чрез запис всякакви разгласени преди това музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика, правата за публично изпълнение върху които са му отстъпени от неговите членове или членовете на чуждестранни организации, с които Музикаутор има сключени договори за взаимно представителство.

Съгласно чл. 2 от договора, срещу отстъпените права ползвателите се задължават да заплатят възнаграждение, определено по размер съгласно Тарифата за концерти на Музикаутор. Възнаграждението е дължимо по реда на чл. 14, б. „б“ от Тарифата или в размер на 5.5% от икономическата стойност на събитието. Според приетата по делото съдебна експертиза, приходите от продажби на билети възлизат на сумата от 641 650 лв. без ДДС, приходите от продажба на покани са 26 400 лв. без ДДС и 250 000 лв. ответниците са получили от Община Бургас под формата на финансиране. Не се спори, че „Културно – масова дейност“ ЕООД е заплатило на ищеца сумата от 44 091, 30 лв. с ДДС. Тази сума обаче е изчислена само върху приходите от продажба на билети и на покани, защото спорен между страните е въпросът дали към икономическата стойност на събитието следва да бъдат отнесено и финансирането от Община Бургас, при което се формира дължим остатък в размер на 13 750 лв. с ДДС.

Съгласно чл. 4, ал. 8 от Тарифата, средствата от консолидирания държавен бюджет и по европейски и републикански фондове и програми, които се отпускат за подготовка, организирането, провеждането и 5 популяризирането на събитие с платен достъп се добавят към икономическата стойност на събитието. САС споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, че полученото от Община Бургас финансиране е чрез публични средства, които са част от консолидирания държавен бюджет, поради което и следва да бъдат включени в икономическата стойност на събитието.

Неоснователно е възражението, че размера на възнаграждението следва да се изчисли съобразно чл. 14, ал. 4 от Тарифата. Тази разпоредба е приложима в хипотезата при която в рамките на събитието са изпълнявани произведения, които са извън авторскоправна защита. Съдът съобрази, че по делото ответниците не са изпълнили задължението си по чл. 3, ал. 2 от договора, да представят в срока по ал. 1 т.нар. „сетлист“ с данни за произведенията които ще бъдат изпълнявани, имената на авторите, оригиналните изпълнители и времетраенето на всяко произведение. С чл. 7, ал. 2 от договора изрично е регламентирана отговорността за неизпълнение на посоченото задължение, а именно, че се приема да са изпълнявани на събитието само произведения, за които „Музикаутор“ има право да събира възнаграждения. Нещо повече, факта на заплатената от ответниците част от дължимото възнаграждение в размер на 44 091,30 лв. с ДДС е признание за съществуването на процесното вземането на ищеца, а доводите, че същото е заплатено „на доверие“ в контекста на доказателствата по делото, не са правни аргументи, които следва да бъдат обсъждани.