Определение № 4067 от 15.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4067 гр. София, 14.12.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД И ВЪРХОВНИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, СМЕСЕН

ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Павлина Найденова

Даниела Стоянова

Таня Орешарова

Полина Богданова като разгледа докладваното от Мария Иванова Частно касационно гражданско дело № 20238003104078 по описа за 2023 година

Производството е по чл.135, ал.5 АПК.

Смесеният петчленен състав на ВКС и ВАС се произнася по спора между СРС и АССГ за подсъдността на заведената първоначално в АССГ искова молба на К. М. - Т. срещу Министерство на правосъдието, с която се претендира сумата от 4500 лв., представляваща разлика между дължимото й, според ищцата и заплатено й обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл., ведно със законната и мораторна лихва за посочения период.

Административният съд/АССГ/ с опр. от 7.06.23 г. по адм. д. №2132/23 г. е приел, че правото на ищцата на обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл. е възникнало поради незаконосъобразността на заповед №ЧР-03-59/29.09.17 г. на министъра на правосъдието/МП/, с която й е наложено наказание „уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение. Тази заповед е отменена с решение на ВАС, тричленен състав по адм. д.

№12455/17 г., оставено в сила с решение от 25.11.20 г. по адм.дело №4059/20 г. на ВАС, петчленен състав. След отмяна на заповедта за уволнение, със заповед №ЧР-01-21/15.02.21 г. на МП на ищцата е определено обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл., което й е изплатено.

Заповедта от 15.02.21 г. не е оспорена от ищцата пред съда и е влязла в сила. С исковата молба се претендира неизплатен остатък от обезщетението по чл.104, ал.1 ЗДСл. - според ищцата обезщетението е определено на база основната й заплата преди уволнението в размер на 2350 лв., вместо на база по-високата основна заплата за длъжността към момента на признаването на уволнението за незаконно. Според АССГ процесният спор произтича 1 пряко от определения със заповедта на МП от 15.02.21 г. размер на обезщетението. Тази заповед не е оспорена пред съда, затова имущественият спор по делото не се основава на незаконосъобразен акт на административен орган и съгл. т.6 от ТП №2/19.05.15 г. по т.д.

№2/14 г. на ВКС и ВАС следва да се разгледа от гражданските съдилища по общия исков ред. По тези съображения АССГ е приел, че не е компетентен да разгледа делото и го изпратил на СРС.

Районният съд/СРС/ с опр. от 21.09.23 г. по гр.д. №33193/23 г. е повдигнал разглеждания спор за подсъдност, като е приел, че с исковата молба се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразен адм. акт – заповед на МП от 29.09.17 г. за уволнението на ищцата, която е била оспорена от нея и отменена като незаконосъобразна от административния съд.

Правоотношенията на страните във връзка с държавната служба са административноправни, а съгл. чл.128, ал.1,т.6 АПК на административните съдилища са подсъдни всички дела по искания за обезщетения за вреди от действия и бездействия на административни органи.

Както претенцията на държавния служител по оспорване законността на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, така и всички останали претенции за отстраняване на неблагоприятните последици от незаконното прекратяване се разглеждат от административните съдилища, които осъществяват контрол върху административните актове. Нормата на чл.125 ЗДСл. е обща спрямо чл.122, ал.3 ЗДСл., както е посочено в т.6 от ТП №2/15 г. на ВКС и ВАС, в приложното й поле остават имуществени спорове, които не се основават на незаконни актове, действия или бездействия на административни органи, а процесният спор не е такъв по изложените по-горе съображения.

Смесеният състав на ВКС и ВАС споделя изразеното от районния съд становище, че исковата молба в случая е подсъдна на административния съд. Спорът за претендираната с нея неизплатена част от обезщетението по чл.104, ал.1 ЗДСл.следва да се разгледа по реда, предвиден за разглеждане на споровете за заплащане на това обезщетение въобще – този ред е административен, защото претенцията за вреди/ както изцяло, така и отчасти/ се основава на отменената като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, която е административен акт – чл.128, ал.1,т.6 АПК. Това, че ищцата не е обжалвала заповедта на МП за определяне на размера на заплатеното й обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл., не я лишава от възможността да търси по предвидения исков ред пред административния съд разликата до дължимия според нея размер на обезщетението.

Поради изложеното петчленният състав на ВКС и ВАС

О

П

Р

Е

Д

Е

Л

И:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковата молба на К. В. М. - Т. срещу Министерство на правосъдието, с която се претендира присъждането на неизплатен остатък от обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл. в размер 4 500 лв., ведно със законната и мораторна лихва върху главницата за посочения период, е Административен съд - София град, където да се изпрати делото.

Препис от определението да се изпрати на Софийски РС за сведение.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3. _______________________

4. _______________________

3