Решение № 359 от 23.06.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Б., 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210102642 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 5844/25.10.2021г., подадена от Г. В. Г., ЕГН **********, от гр. С., ул. „И.“ № 24 против Югозападно ДП ТП „Държавно горско стопанство - С.“, ЕИК 2016275060176 с адрес: гр. С., ул. "Г. Д." № 23, представлявано от Б.Г.К..

Ищецът твърди, че работил по трудов договор при ответника на длъжността „горски стражар“. Поддържа, че на 19.10.2021г. му била връчена Заповед № РД-07-499/19.10.2021г., с която му било наложена дисциплинарно наказание „Забележка“. Смята, че издадената заповед за налагане на горепосоченото наказание била немотивирана и неправилна. Излага, че не била спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като не станало ясно за какво и кога трябвало да дал обяснения. Счита, че издадената от законния представител на ответника Заповед № РД-07-499/19.10.2021г., с която му било наложена дисциплинарно наказание „Забележка“ не била мотивирана съгласно изискванията на чл. 195 КТ. Поддържа, че наложеното дисциплинарно наказание е незаконосъобразно, като иска неговата отмяна.

Ответникът намира наложеното дисциплинарно наказание за законосъобразно.

Поддържа, че с ангажираните от него доказателства ще се установи, че ищецът е извършил нарушението на трудовата дисциплина, което е предмет на процесната заповед, а именно – ищецът не е изпълнил законово разпореждане на работодателя, като не е изпълнил негова Заповед № РД-07-499/04.08.2021г., не е бил постъпил протокол за приемане на ОУ „М.“, с отдели 309-328; 532-533, територия на ТП „ДГС С.“, и е бил допуснал“ ОУ „М.“ да бъде без охрана повече от 2 месеца. Заявява още, че спазил изискванията на чл. 193 КТ, чл. 194 КТ и чл. 195 КТ.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е искова претенция с правна квалификация чл. 357, ал. 1 вр. чл. 358, ал. 1, т. 1 вр. чл. 188, ал.1, т. 1 КТ, с която се претендира да бъде отменено дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено на ищеца със Заповед № РД-07-499/19.10.2021г., издадена от д.а на ответника Б.Г.К..

Предявеният иск е допустим.

Разгледан по същество искът се явява неоснователен, поради следните съображения:

1

В принципен план, за да бъде законосъобразно наложеното от работодателя дисциплинарно наказание, е необходимо да са налице следните предпоставките: 1/ виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника или служителя и спазване на особените процедурни изисквания преди налагане на уволнението, свързани с: 1./ изслушване на обясненията на дисциплинарно-отговорното лице, 2./ спазване на преклузивните срокове по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание, 3./ мотивиране на процесната заповед.

Доказателствената тежест за изпълнението на посочените изисквания се носи от работодателя. Ищецът следва да установи единствено, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание „Забележка” се е намирал в трудово правоотношение с ответника.

Последното обстоятелство не е спорно между страните в настоящото производство. Освен това то се доказва и от представените по делото писмени доказателства, включващи и процесната Заповед № РД-07-499/19.10.2021г., издадена от законния представител на ответника работодател. От тези писмени доказателства се установява, че ищецът Г. е работил при ответника на длъжността „горски стражар“, като на 19.10.2021г. му е била връчена Заповед № РД-07-499/19.10.2021г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“.

От съдържанието на цитираната заповед за уволнение става ясно, че тя е издадена във връзка със следното нарушение на трудовата дисциплина, вменено във вина на ищеца, а именно: не е изпълнил законово разпореждане на работодателя, като не е изпълнил негова Заповед № РД-07-337/04.08.2021г., не е бил постъпил протокол за приемане на Охранителен Участък /ОУ/ „М.“, с отдели 309-328; 532-533, територия на ТП „ДГС С.“, и е бил допуснал ОУ „М.“ да бъде без охрана повече от 2 месеца. Посочено е в процесната заповед, че с предходна Заповед № РД-07-337/04.08.2021г. е било разпоредено считано от 09.08.2021г. ищецът да отговарял за ОУ „М.“, територия на ответното ТП „ДГС С.“ съгласно произтичащите от длъжността задължения и по длъжностна характеристика. Отразено е също така, че към 12.10.2021г. в деловодството на ТП „ДГС С.“ не е бил постъпил протокол за приемате на ОУ „М.“ с отдели 309-328;532-533, територия на ГСУ „О.“. Работодателят е приел, че вмененото във вина на работника или служителя деяние, представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7 КТ и по чл. 126, ал. 1, т. 7 КТ.

Във връзка със заявените в исковата молба възраженията за незаконност на уволнението, които очертават и предмета на делото, съдът приема следното:

Изискванията на чл. 193 КТ са спазени, тъй като от представените доказателства се установява, че на ищеца на 13.10.2011г. му е била връчена покана за представяне на писмени обяснения, като на следващия ден - 14.10.2021г. той е дал такива писмени. Ищецът Г. в обясненията си, е признал, че е извършил вмененото му във вина нарушение, като изрично е посочил, че към момента на депозиране на обясненията си не се бил съставен приемно-предавателен протокол за състоянието на ОУ „М.“. Посочил е в обясненията си, че не били направили обход на ОУ „М.“ и на ОУ „П. г.“ за съставяне на такъв протокол, както и че не бил този, който следвало да организирал това мероприятие, защото тази задача била екипна и не той бил организатор. В обясненията си е посочил, че за цялата ситуация имал представени до д.а на ответника рапорти и обяснения.

В конкретния казус от съдържанието на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка“ може да се заключи, че тя отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, доколкото по разбираем за работника начин са посочени фактическите рамки на вмененото му нарушение (откъм време, място, обстановка и начин на извършване). Така ясно е посочено времето, мястото и обстановката на нарушението (не е изпълнил Заповед № РД-07-337/04.08.2021г., че към 12.10.2021г. не е бил постъпил протокол за приемане на Охранителен Участък /ОУ/ „М.“, с отдели 309-328; 532-533, територия на ТП „ДГС С.“, и е бил допуснал ОУ „М.“ да бъде без охрана повече от 2 месеца), както и начина на извършване (бездействие чрез неизпълнение на законно разпореждане на работодателя). В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че обжалваната заповед не 2 визирала конкретното нарушение на трудовата дисциплина с неговите признаци, както и че същата била не била мотивирана съгласно изискванията на чл. 195 КТ.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото се установява по несъмнен начин, че ищецът е осъществил вменената му с процесната заповед дисциплинарна простъпка.

Това се установява не само от неговите обяснения, депозирани пред работодателя, но и от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От Заповед № РД-07-337/04.08.2021г., издадена от д.а на ответника, става ясно, че е било наредено на ищеца Г. и на третото неучастващо по делото лице П. Д. (работещ при ответника на същата длъжност като ищеца „горски стражар“) да се извърши на 09.08.2021г. предаване-приемане на ОУ „П. г.“ и ОУ „М.“, като горските стражари да си разменят охраняваните от тях участъци, като ищецът от 09.08.2021г. да отговарял за ОУ „М.“, а П. Д. за ОУ “П. г.“. Изрично е указано в самата заповед, че предаването-приемането между горските стражари ищеца Г. и Д. следвало да се извършило от комисия в състав: председател П. Д. Г. /зам.-д./, членове – В. С. /ст. лесничей/ и в присъствието на горските стражари, като приемащи и предаващи. Контролът по изпълнение на тази заповед е бил възложен на зам.-д. П. Г.. Бил указан и срок на комисията за представяне на протоколи за приемане-предаване до 16:00 часа на 04.08.2021г. Ищецът към датата на издаване на гореописаната заповед е ползвал платен годишен отпуск за периода от 26.07.2021г. до 06.08.2021г. Ищецът се е бил запознал с горепосочената заповед за размяната на ОУ след връщането му от отпуска, а именно на 09.08.2021г. Това обстоятелство не се оспорва от самия него, а и се установява и от приетото Обяснения вх. № 10-09-367/07.10.2021 г. на ищеца.

От показанията на разпитаните по делото свидетели П. Д. Г. /зам.-д./ и В. Ю. С. /ст. лесничей/ се установява, че причината за несъставянето на приемно-предавателен протокол между горските стражари ищеца Г. и Д. е именно поведението на ищеца. Така св. П. Г. заявява, че горските стражари Д. и Г. не си разменили участъците, понеже ищецът Г.Г. отказвал да приемел самия участък "М.", както и да подпишел приемно-предавателния протокол за това. Този свидетел поддържа, че не знаел защо ищецът е отказал да приемел участъка "М.", като са говорили с него по този повод. Свидетелят Г. сочи, че стражарите Д. и Г. ходили 7-8 пъти заедно и със старши лесничея в участъците, обходили били участъците, но не се стигнало до предаване. Св. В. С. също заявява, че ищецът Г. документално отказал да приеме новия му участък „М.“ и отказвал да подпишел приемно-предавателния протокол.

Този свидетел си спомня, че са били правени многократни обходи от горските стражари Г. и Д. на ОУ "М." и „П. г.“, но да съставянето на приемно-предавателен протокол между тях двамата така и не се стигнало поради отказа на ищеца. Св. С. през август месец 2021г. е присъствал при първият обход на въпросните ОУ, като тогава и ищецът Г. също е бил на работа, и е присъствал на обхода. Става ясно от показанията на св. С., че е бил ходил заедно с горските стражари ищеца Г. и Д. няколко дни на обходи на ОУ "М.", но Г. казвал, че не е бил видял, че не е бил сигурен, че трябвало пак да ходил, и на едни и същи места ходили няколко пъти. Установява се, че ищецът Г.Г. казвал, че не бил сигурен в това, което бил видял и трябвало пак да се върнели и да гледали едно и също нещо, на едни и същи места били ходили няколко пъти в участък "М.". Впоследствие св. С. нямал време да ходил толкова много на ОУ „М.“ и започнал да пращал ищеца Г. само с П. Д., да си обикаляли и да си съставяли констативни протоколи и ако имало проблеми да си приемели участъците, но това се проточило много във времето и приемно-предавателен протокол не бил съставен. От показанията на свидетелите Г. и С. се установява, че въпреки отказа на ищеца да подпишел приемно-предавателния протокол за размяната на охранителните участъци, същия е бил правил обходи на ОУ „М.“ и е бил съставял протоколи за същия.

Съдът намира, че така извършеното от ищеца деяние съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 7 КТ – ищецът е нарушил трудовите си задължения, като не е изпълнил законно нареждане на работодателя си, а именно да изпълни Заповед № РД-07337/04.08.2021г. за съставяне и подписване на приемно-предавателен протокол за размяна на ОУ „П. г.“ и „М.“.

С оглед изложено, съдът приема, че е доказано извършването от страна на ищеца Г. В. Г.

3 на посочената в процесната заповед дисциплинарна простъпка.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не се доказа и твърдението на ищеца, че извършените констатации на работодателя за нарушение на трудовата дисциплина били личностно насочени. В подкрепа на тези си твърдения ищецът на ангажира гласни и писмени доказателства.

С оглед горните съображения искът по чл. 357, ал. 1 вр. чл. 358, ал. 1, т. 1 вр. чл. 188, ал.1, т. 1 КТ е неоснователен, което налага неговото отхвърляне.

Относно разноските.

Предвид крайния изход на правния спор, на ищеца не се следват, претендираните от него разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника, претендираните от последния разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв.