Решение № 7901 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7901 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: .......... при участието на секретаря ......... като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20241110158040 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искове на В. С. С. против ......... Ищецът оспорва Договор за потребителски кредит № ........ от 02.01.2024 г., твърдейки нищожност на клаузата за неустойка за неосигурено обезпечение (чл. 4 от Прил. № 5) и таксата за „ВИП обслужване“ (Прил. № 3). Поддържа се, че тези клаузи заобикалят закона ( ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК) и противоречат на добрите нрави. Претендира се и връщане на сумата от 5.00 лв. (частично от 89.10 лв.), платена без основание. Твърди неустойката да е начислена автоматично при сключване на договора, без да се даде реална възможност за изпълнение на задължението за обезпечение; изискването за предоставяне на гаранти с определени изисквания в 24-часов срок е обективно неизпълнимо; кредиторът предварително да е оценил кредитоспособността на ищеца и не е основал отпускането на средствата на наличие на обезпечение; Клаузата за неустойка имала характер на скрита възнаградителна лихва и заобикаля максимално допустимия размер на ГПР; Неустойката нарушава принципаа съразмерност между вреди и обезщетение, като не обезпечава реални вреди, а цели допълнително обогатяване; Твърди уговорената неустойка противоречи на закона, добрите нрави и е в нарушение на договора за потребителски кредит и ЗЗП; Таксата за ВИП обслужване е била уговорена за дейности, които по закон следвало да са безплатни – уведомления, издаване на удостоверения, достъп до информация и др.; Уговорката за участие в томболи и промоции е част от маркетинга на кредитора и не представлява реална услуга; Сумата от 5.00 лв. е платена без правно основание, като част от неустойката, включена в погасителния план към договора.

Прогласяване нищожността на клаузата за неустойка (чл. 4, Прил. № 5); прогласяване на недействителността на Приложение № 3 и връщане на 5.00 лв., платени без основание Ответникът оспорва исковете, като твърди, че неустойката не е разход по кредита, а таксата за ВИП обслужване е за допълнителни услуги, избрани доброволно от потребителя. твърди 1 договорът да е сключен при пълна информираност чрез SECCI формуляр, Погасителен план и Общи условия; Неустойката не е била разход по кредита и не подлежи на включване в ГПР; Уговорените неустойки и таксата за ВИП обслужване са валидни, ясни и съразмерни;

Ищецът не доказал плащане на сумата от 5.00 лв. без правно основание. Ответникът иска отхвърляне на исковете и служебно съединяване с висящи идентични производства между същите страни.

Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД – за прогласяване нищожност на клауза за неустойка; 2. иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а ЗПК – за недействителност на Приложение № 3; 3.

Осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД – връщане на недължимо платена сума от 5.00 лв., като предявена частично от обшата сума 89.10лв.

В съдебно заседание на 12.03.2026 г., по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, съдът е допуснал изменение на осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Искът се счита предявен за пълния размер на недължимо платената сума над чистата главница – 54.00 лв. (или 27.61 евро), ведно със законната лихва, разпределена в два периода.

Приети по делото са писмени доказателства (Договор, приложения, погасителен план, SECCI). И

Ищецът следваше да докаже сключването на договора за потребителски кредит № ........;

Съдържанието на оспорваната клауза за неустойка (чл. 4 от Приложение № 5) и/или клаузата в Приложение № 3; Че клаузите: противоречат на императивни норми на закона (ЗПК, ЗЗП, ЗЗД); заобикалят закона (чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД); нарушават добрите нрави; пороците, от които страда облигационното отношение.

Ответникът носи доказателствената тежест да установи: Че клаузите са индивидуално уговорени; Че са били предоставени на ищеца преди сключване на договора, при прозрачни условия; Че са съразмерни и законосъобразни, не представляват скрита лихва; Че не противоречат на добрите нрави и не заобикалят закона.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненужно за доказване следното: Между страните е сключен договор за потребителски кредит № ........ на 02.01.2024 г.; Размерът на кредита е 300 лв.; Договорът съдържа Приложения № 1, 3 и 5, както и SECCI формуляр и Погасителен план; В Погасителния план е включена сума от 59.10 лв. под формата на неустойка; Приложение № 3 предвижда заплащане на 30.00 лв. за ВИП обслужване Приети по делото са приети без възражение писмени докйазателства, от които както и от заключението на вещото лице Л. Б., което съдът кредитира изцяло, настоящият съдебен състав приема за установено и доказано следното: Ответното дружество е наичслило като дължими следните суми: Общо 352.53 лв. (главница 300 лв., лихва 1.33 лв., неустойка 19.70 лв., ВИП такса 30.00 лв., такса предсрочно погасяване 1.50 лв.) по процесния договор.

Ищецът е погасил сумата от 354.00 лв. на 06.01.2024 г. При включване на оспорваните разходи (неустойка и такса), реалният Годишен процент на разходите възлиза на 3122.4%, при законово допустим таван към момента около 50% и деклариран в договора 65%.

Клаузата, предвиждаща неустойка от 1.97 лв./ден при непредоставяне на поръчители в срок 2 от 24 часа, е нищожна поради следните съображения:

Срокът от 24 часа за намиране на двама поръчители с доказани доходи е поставен единствено с цел автоматичното активиране на неустойката. Това представлява недобросъвестна практика, насочена срещу потребителя. Експертизата установява значителна разлика между законовия лимит и реалния ГПР (над 3000%). Използването на термина „неустойка“ за разход, който е практически неизбежен, е способ за заобикаляне на императивната норма за максимален размер на оскъпяването. В настоящия случай, съдът счита, че неустойката не изпълнява присъщите функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, тъй като: не е обвързана с реални вреди или неизпълнение на основното задължение ;настъпва автоматично;задължението е обективно неизпълнимо. Това я превръща в средство за сигурно реализиране на допълнителна печалба, а не в договорна санкция.

Относно таксата за „ВИП обслужване“ (Приложение № 3) - Уговорката за тази такса е нищожна поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Законът забранява събирането на такси за действия, свързани с управлението на кредита.

Услуги като „приоритетно разглеждане“ или „уведомяване“ са присъщи на дейността на кредитора и разходите за тях следва да се поемат от възнаградителната лихва.

Включените услуги (участие в томболи и др.) не носят реална потребителска стойност, а са маркетингов разход на дружеството, недопустимо прехвърлен върху ищеца, като ответникът не доказа противното. Ответникът не доказа предоставянето на реална, самостоятелна услуга, различна от обичайното управление на кредита, нито че същата е била действително използвана от ищеца. Формалното обозначаване на услугата като „допълнителна“ не променя правната същност като разход по кредита.

Съгласно практика на СЕС и ВКС: националният съд е длъжен служебно да следи за неравноправни клаузи. В случая срокът от един ден за намиране на двама поръчители с конкретни доходи е обективно невъзможен за изпълнение от средностатистическия потребител. Това сочи, че целта на клаузата не е обезпечителна, а цели натрупване на допълнителна печалба извън законовия лимит на ГПР.

При отпадане на правното основание с обратна сила (ex tunc), платените суми подлежат на връщане като дадени при начална липса на основание.

Тъй като основанията за плащане на неустойката и таксата са нищожни, ответникът е получил сумите без правно основание. От доказателствата и ССЧЕ е видно, че ищецът е платил 54 лв. над кредитираната сума - дължимото.

В хода на производството, с определение от 12.03.2026 г., съдът допусна изменение на предявения иск по реда на чл. 214 ГПК, като същият се счита предявен за сумата от 54 лв.

(27.61 евро), представляваща недължимо платени суми над чистата главница по процесния договор за потребителски кредит.

3

Настоящият съдебен състав, при съобразяване на задължението си да следи служебно за законосъобразността на клаузите в потребителски договори, включително за наличие на неравноправни клаузи и за съответствие с императивните разпоредби на закона, намира следното:

При прогласяване нищожността на клаузата за неустойка и на уговорката за „ВИП обслужване“, отпада правното основание за получаване на сумите, начислени въз основа на тях. От заключението на вещото лице се установява, че ищецът е заплатил суми за неустойка в размер на 19.70 лв. и за „ВИП обслужване“ в размер на 30.00 лв., които се явяват недължимо платени.

Независимо от липсата на изрично оспорване от страна на ищеца, съдът намира, че уговорената такса за предсрочно погасяване също следва да бъде преценена служебно от гледна точка на съответствието с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит, доколкот е длъжен да разгеждан служебно неравнотпварните клаузи на потребите;сите договори.

В конкретния случай не се установява кредиторът да е претърпял действителни вреди или разходи, които да обосноват дължимостта на такава такса, като същата е начислена фиксирано и автоматично, без връзка с реално настъпили неблагоприятни последици. При това положение съдът приема, че тази уговорка противоречи на закона и не поражда действие, поради което сумата от 1.50 лв., заплатена на това основание, също се явява недължимо платена.

С оглед изложеното съдът приема, че общият размер на недължимо платените суми възлиза на 51.20 лв.

Доколкото договорът за потребителски кредит не е обявен за недействителен в неговата цялост, а само отделни негови клаузи, дължима остава възнаградителната лихва в размер на 1.33 лв., която не е оспорена.

Поради това предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателен до размера от 51.20 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 54.00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.ъй като предмет на делото е нищожността само на конкретни клаузи (чл. 4 от Прил. № 5 и Прил. № 3), а не на целия договор на основание чл. 22 от ЗПК, то уговорката за лихва остава валидна и обвързваща. Потребителят дължи цена за ползвания ресурс, доколкото самият договор не е прогласен за недействителен в неговата цялост. Въпреки частичното отхвърляне обаче, в тежест на ответника следва да се възложат разноските в пълен размер, съобразно практиката на ВКС (Решение № 129/30.07.2024 г. по т.д. № 630/2023 г.) и СЕС, за да не се създава пречка пред потребителя да упражни правото си на ефективен съдебен контрол.

Съгласно списък по чл. 80 ГПК ищецът е сторил релано разноски в размер на общата сума о т 630.00 лв. (322.11 евро). Видно от представените доказателства авокатското възнаграждение е заплатено изцяло и са представени доказателства за това, както и видно от представения договор, същият хонорар е за процесуална защита именно по настоящото 4 производство. Ответникът не доказа наличие на идентичен спор между същите страни, но и по същия облигационнен договор. Бланкетното изброяване на производства, посочени в молаб 10.10.2025г. - без описание и доказателства на това, че някое от тях касае настоящото правоотношение - същият облигационен договор, не променя извода на съда, че страната има право на обезвреда на разходите си за защита по конкретното правоотношение.

По възражението за прекомерност, същото е допустимо и навременно направено, но съдът счита за неоснователно, доколкото са предявени три обективно кумулативни иска, а размерът на сумата, заплатена за защита по всички искове е 480 лв. с вкл. ДДС, което съдът не счита за прекомерно.

Мотивиран от гореизложеното:

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № ........ от 02.01.2024 г., сключен между В. С. С., ЕГН **********, и ........, ЕИК ........, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.