Решение № 6641 от 04.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6641 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100506981 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №5113/21.03.2024г. постановено по гр.д. №43376/2020г. по описа на 171-ви състав, Софийски районен съд, е признато за установено по предявения по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ, че О. П. Ч., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 23684/2020г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 161 състав: 205,52 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 04.2017г.- м.04.2019г., доставена в топлоснабден имот с абонатен № 262582, находящ се на адрес: град ****, тавански етаж, ведно със законна лихва от 11.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за горницата над уважения размер до пълния предявен от 409,59 лв. и за периода м.05.2016г. –м.03.2017г. С постановения съдебен акт са отхвърлени и предявените по реда на чл.422 ГПК искове за признаване за установено, че О. П. Ч. дължи на ищеца следните суми: на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 64,28 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017г. – 02.06.2020г. на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, сумата от 17,14 лв. –главница, представляваща цена на услуга „дялово разпределение” за периода м.02.2017г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 11.06.2020г. до 1 окончателното изплащане на вземането и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, 3,68 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за услуга „дялово разпределение” за периода 31.03.2017г. – 02.06.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №23684/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 161 състав. Изцяло отхвърлени са и предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, срещу П. Б. Б., ЕГН **********, по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за следните суми: 409,59 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016г.- м.04.2019г., доставена в топлоснабден имот с абонатен № 262582, находящ се на адрес: град ****, тавански етаж, ведно със законна лихва от 11.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, 64,28 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017г. – 02.06.2020г., 17,14 лв. – главница, представляваща цена на услуга „дялово разпределение” за процесния имот за периода м.02.2017г. –м.04.2019 г., 3,68 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за услуга „дялово разпределение” за периода 31.03.2017г. – 02.06.2020г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №23684/2020г. по описа на Софийски районен съд, 161 състав.

Срещу решението в частта, в която са отхвърлени предявените срещу О. П. Ч. искове е подадена въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която се оспорва неговата правилност. Твърди се, че на 24.10.2023г., след депозиране на исковата молба, в хода на първоинстанционното производство между дружеството и ответницата О. П. Ч. е сключено споразумение относно процесните суми и за процесния период, с което същата е признала, че дължи следните суми: сума в размер на 853,46 лв.- главница за топлинна енергия за периода м.07.2017г. - м.07.2019г. за топлоснабден имот с адрес гр. ****, тавански етаж, апартамент с аб. № 262582 и инсталация № 4000003646, ведно със законната лихва от 11.06.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 135,92 лв. –лихва за забава върху главницата за периода от 30.03.2017г. до 02.06.2020г. и сумата от 710,00 лв. съдебни разноски.

Поддържа се, че релевантно за правилното решаване на спора е единствено направеното със споразумението признание за дължимост на претендираните суми.

Посочва се, че въз основа на него са извършвани плащания, като последната вноска е заплатена на 18.03.2024г. Въз основа на изложеното се отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване изцяло на предявените от дружеството срещу О. П. Ч. искове.

В срока по чл.263 ГПК не е подаден отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по отношение на неговата правилност намира следното:

В първоинстанционното производство ищецът претендира от ответницата О. П.

Ч. заплащане на ½ от дължимата във връзка с доставена в топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, тавански етаж, апартамент с аб. № 262582 и инсталация № 4000003646, сума в общ размер на 989,39 лев, а именно: 409,59 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016г.- м.04.2019г., ведно със законна лихва от 11.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, 64,28 лв.

– мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017г. – 02.06.2020г., 17,14 лв. –главница, представляваща цена на услуга „дялово разпределение” за процесния имот за периода м.02.2017г. – м.04.2019г., 3,68 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за услуга „дялово разпределение” за периода 31.03.2017г. – 02.06.2020г.

С подадения по делото на 06.11.2020г. отговор на искова молба ответницата О.

П. Ч. е направила възражение за погасяване на претендираните от нея суми по давност.

Същевременно в подадена на 07.11.2023г. молба същата е посочила, че е сключила споразумение с ответната страна. В тази връзка са и наведените от въззивника в депозираната от него въззивна жалба доводи за признание на процесните суми от страна на ответницата. Доколкото обаче същото е направено след изтичане на срока за погасяване на вземанията по давност, прекъснат с подаденото на 11.06.2020г. заявление за издаване на заповед за изпълнение, то същото не е породило действие.

Следователно първоинстанционният съд законосъобразно е обсъдил направеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване на част от претендираните суми по давност, като е отхвърлил частично предявените срещу О. П. Ч. искове.

С оглед на изложеното, подадената от ищеца „Топлофикация София” ЕАД въззивна жалба за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение в частта, в която са отхвърлени предявените срещу О. П. Ч. искове се явява неоснователна и постановеният съдебен акт следва да бъде потвърден.

3

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има въззивницата, която не претендира такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №5113/21.03.2024г. постановено по гр.д.

№43376/2020г. по описа на 171-ви състав, Софийски районен съд, в частта в която са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу О. П. Ч., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ, за горницата над уважения размер от 205,52 лв. до пълния предявен от 409,59 лв. и за периода м.05.2016г. –м.03.2017г., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в топлоснабден имот с абонатен №262582, находящ се на адрес: град ****, тавански етаж, с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 64,28 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017г. – 02.06.2020г., на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, за сумата от 17,14 лв. –главница, представляваща цена на услуга „дялово разпределение” за периода м.02.2017г. – м.04.2019 г., както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3,68 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за услуга „дялово разпределение” за периода 31.03.2017г. – 02.06.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 23684/2020г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 161 състав.

Решението в останалата необжалвана част е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4