Решение № 2296 от 10.11.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 5158/2022
- Вид
- Решение № 2296
- Подписан
- 10.11.2023
- Състав
- ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Закон за наследството
- чл. 21, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 22, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 23 · Семеен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 23, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 29 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2296 гр. Бургас, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. СИВОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20222120105158 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба, във фазата на допускане.
Образувано е по предявен от А. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
********, действащ чрез пълномощника си адв. П. С. – М., срещу Й. М. В., ЕГН **********, с адрес: с.***** и Д. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на следния съсобствен между страните недвижим имот, а именно САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, представляващ АП.*** с идентификатор ****** , находящ се в сграда №, разположена в поземлен имот с идентификатор **** , с адрес град ****, с площ 59,55 (петдесет и девет цяло и петдесет и пет стотни), състоящ се от: дневна, спалня, кухня, баня-WC, при граници и съседи: изток - външен зид; запад - външен зид; север - апартамент с идентификатор ******; под обекта: апартамент с идентификатор ****; над обекта: покрив, ЗАЕДНО с принадлежащото избено помещение №** с площ от 2,36 (две цяло и тридесет и шест стотни) кв.м., при граници: изток - изба; запад - изба; север - коридор; юг - външен зид, заедно с 1,278 % (едно цяло двеста седемдесет и осем хилядни процента) ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при следните квоти: 4/6 (четири шести) идеални части за съделителя А. Д. С.; 1/6 (една шеста) идеална част за съделителя Й. М. В. и 1/6 (една шеста) идеална част за съделителя Д. М. В..
По твърдения в исковата молб а и уточняващата я такава, процесният имот се притежава от страните по делото в съсобственост, възникнала в 1 резултат на наследяване, както следва: ищецът А. Д. С. като наследник на покойния си баща Д. В. С., починал на ***г., а ответниците – като наследници на покойната си майка Т. М. С.а, починала на ***г. Уточнява се, че имотът е придобит чрез покупко-продажба в режим на СИО по време на брака между съпрузите Д. В. С. и Т. М. С.а, от който същите нямат родени деца, като страните в настоящото производство са синове, съответно на Д. В. С. и на Т.
М. С.а от техни предходни бракове. Сочи се, че след смъртта на Т. М. С.а, починала на 05.11.2021г., наследодателят на ищеца – Д. В. С. е придобил собствеността върху 4/6 ид. части от имота (1/2 ид.ч. в резултат на прекратената СИО и 1/6 ид.ч. по наследяване като преживял съпруг), а всеки от двамата синове и настоящи ответници съответно е придобил по 1/6 ид.ч. от имота. Излага се, че три месеца след смъртта на Т. М. С.а е починал и нейният преживял съпруг Д. В. С., чийто единствен наследник е ищецът. По изложените съображения, по същество се моли да бъде допусната делба на процесния недвижим имот, съответно при квоти: 4/6 ид.ч. за ищеца и по 1/6 ид.ч. за всеки от двамата ответници. Направено е искане за възлагане на процесния недвижим имот, относимо към втората фаза на делбата – тази по извършването ѝ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Й. М. В., действащ чрез пълномощника си адв. М. Б. от АК – Ямбол, депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва, че процесният имот е съсобствен между страните по делото, поради което и не възразява същият да бъде допуснат до делба между тях. Оспорва обаче посочените в исковата молба квоти, като релевира възражение по чл. 23, ал. 1 от СК за отсъствие на възникнала СИО между наследодателите на съделителите по отношение на делбения имот, като се твърди, че същият, макар закупен от наследодателката на ответниците –Т. М.
С.а по време на брака с наследодателя на ищеца – Д. В. С., е придобит при условията на настъпила пълна трансформация на нейни лични средства.
Излагат се подробни съображения в тази насока и се моли имотът да бъде допуснат до делба при равни за съделителите квоти, а именно по 1/3 ид.ч. за всеки от тях.
Ответникът Д. М. В., редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Ст. – М., която поддържа иска и моли процесният имот да бъде допуснат до делба между страните при посочените в исковата молба квоти. В депозирани по делото писмени бележки излага подробни съображения в тази насока.
Ответниците се представляват от адв. Б. /ответникът Й. В. се явява и лично в съдебно заседание/, която предвид заявеното възражение за пълна трансформация на лични средства в придобиването на имота и представеното по делото Саморъчно завещание на Т. М. С.а от 10.10.2017г., моли имотът да бъде допуснат до делба единствено между ответниците Й. М. В. и Д. М. В. при равни квоти.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
2
Производството е за делба, във фазата на допускане.
Уважаването на така предявения иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС е обусловено от проведено по делото успешно доказване на наличието на възникнала между страните – съделители съсобственост върху недвижимия имот – предмет на делбата, на твърдяно в исковата молба придобивно основание, ликвидирането на която съсобственост се цели чрез инициираното делбено производство.
В настоящия случай между страните не са спорни обстоятелствата, а и се установяват от приобщените като писмени доказателства по делото Удостоверение за наследници на Т. М. С.а изх. № 94-01-40671/08.11.2021г. и Удостоверение за наследници на Д. В. С. изх. № ****2022г., двете издадени от Община Бургас, че Т. М. С.а е починала на ****г., оставяйки за свои наследници преживелия си съпруг Д. В. С. и синовете си – ответниците Й. М.
В. и Д. М. В., а Д. В. С. е починал на ****г., оставяйки за свой единствен наследник ищеца А. Д. С..
Видно от представеното и прието по делото извлечение от Електронния регистър Национална база данни „Население“, издадено от Община Бургас, Дирекция „Гражданска регистрация на населението“, наследодателката на ответниците е сключила граждански брак с М. Д. В. на ***г., който брак е прекратен с развод на ***1988г., а впоследствие – на ****1989г. е сключила граждански брак с наследодателя на ищеца – Д. В. С..
Не се спори и относно това, че процесният имот, чиято делба се иска, е придобит от Т. М. С.а и Д. В. С. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** рег. № ****, дело № ****г. по описа на нотариус Н. Н., рег. № **** в НК, с район на действие – Бургаски районен съд /също приобщен като писмено доказателство по делото/ на ****2013г., т.е. по време на сключения между тях граждански брак. В цитирания нотариален акт като купувачи са вписани изрично и двамата съпрузи. Продажната цена на имота, посочена в акта е 33710 лева.
Спорен по делото е въпросът дали процесният имот е придобит от Т. М.
С.а и Д. В. С. в режим на съпружеска имуществена общност или същият е изключителна лична собственост на съпругата Тодорка Митева С.а, поради влагането изцяло на нейни лични средства в закупуването му.
В тази връзка и предвид горепосоченото, че в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том**, рег. № ****, дело № ****г. по описа на нотариус Н. Н., рег. № **** по НК, с район на действие – Бургаски районен съд, като купувачи са вписани двамата съпрузи, следва да се отбележи, че с т. 4 от Тълкувателно решение № ** от ***.2014г. по т. д. № **2013г. на ОСГТК на ВКС изрично е призната възможността да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество по реда на чл. 23 СК, включително в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи.
Прието е също така, че придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването 3
/изцяло или за съответната част/, макар да участва в придобивната сделка.
Наред с това, като имуществено право, правото на иск/възражение по чл. 23, ал. 1 СК за трансформация на лични средства е наследимо /в този см. и Решение № ****2015 г. на ВКС по гр. д. № ****2015 г., I г. о., ГК/, поради което съдът дължи произнасяне по така наведеното от ответниците – наследници на Т. М. С.а възражение в този смисъл.
В настоящия случай по делото е представено и прието като писмено доказателство Саморъчно завещание на Т. М. С.а от 10.10.2017г. с нотариална заверка на подписа на завещателката от същата дата, съгласно което същата завещава на съпруга си Д. В. С. „правото на ползване, пожизнено и безвъзмездно върху собствения ни имот в гр. Бургас******, с площ 59,55 кв.м.“, а на децата си Й. М. В. и Д. М. В. – „собствеността върху моята идеална част от същия имот“.
Използваните в цитираното завещание с предмет процесния делбен имот изрази от Т. М. С.а: „собствения ни имот“ и „собствеността върху моята идеална част от същия имот“ имат характера на извънсъдебно признание от завещателката, противопоставимо на ответниците като нейни наследници и правоприемници, на факта, че процесният имот не е бил изключителна нейна собственост.
Преценявайки същото в съвкупност с всички останали събрани доказателства и обстоятелства по делото /чл. 175 ГПК/, съдът намира, че от ответниците, позоваващи се на трансформация на лично имущество на тяхната наследодателка в закупуването на процесния делбен имот и по този начин домогващи се да оборят законовата презумпция по чл. 21, ал. 3 от СК за съвместен принос, не проведено успешно пълно и главно доказване на твърдението им, че процесният апартамент с идентификатор ****** е заплатен изцяло с лични средства на Т. М. С.а.
При извода за недоказаност на пълно преобразуване на лично имущество в придобитата през време на брака вещ, обаче, за съда съществува задължение да се произнесе за наличието на частично преобразуване /в този см. Решение № ****2013г. на ВКС по гр. д. № ****2012г., III г.о., ГК и др./.
Така при наличие на вложени лични средства от единия съпруг, ако не е установена пълна трансформация, съдът е длъжен да изследва наличието на по-голям принос в придобиването на вещното право и ако този принос не е незначителен, да определи и признае съответната част от вещното право за лична собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 СК, лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, а съгласно ал. 2, когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.
С наведеното възражение по чл. 23 СК се цели установяване, че дадена придобита по време на брака вещ /или съответна част от нея/ не е имуществена общност на съпрузите, а индивидуална собственост на някой от тях.
Анализът на разпоредбата на чл. 23, ал. 2 СК сочи, че когато 4 придобитото по време на брака вещно право е отчасти със средства от лично имущество на единия съпруг, лично притежание на този съпруг е само съответната част от придобитото и то при условие, че тази част е незначителна, а останалата част се придобива от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност. При установяване на частична трансформация, размерът на съответната част от придобитото като лично притежание се измерва като съотношение на тази сума към покупната цена, изразено в проценти, в идеални части или в дробни числа /в този см. Решение № *** от ***2008г. на ВКС по гр. д. № ***2007г., I г.о.; Решение № ****2004г. на ВКС по гр. д. № ***2003г., I г. о. и др./.
В настоящия случай по делото са представени и приети като писмени доказателства Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №**, том I, дело № ****1989г. на нотариус при Бургаски районен съд; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том I, рег. № ***, дело № *.2001г. на** нотариус С. С., рег. № 245 в НК, с район на действие – Бургаски районен съд; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, рег.№ ***, дело № ***2001г. на нотариус Е. Б., рег. № *** в НК, с район на действие – Бургаски районен съд и Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ***, том I, рег.№ ***, дело № *****2013г. на нотариус Н. Н., рег.№ ***** в НК, с район на действие – Бургаски районен съд.