Решение № 1482 от 22.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1482 гр. Пловдив, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Славка Иванова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20235330203693 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 16-2300129/26.05.2023г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" /Д "ИТ"/ гр. Пловдив, с което на „ДМВ Петрол“ ЕООД, ЕИК 200901840, с адрес по седалище и управление: гр. Русе, ул. „Христо Ботев" № 1, ет.5 е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда / КТ/, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ.

„ДМВ Петрол“ ЕООД, в жалбата си и допълнително становище навежда твърдения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление /НП/ и моли съда да отмени същото, като излага съображения в тази насока. В съдебно заседание, редовно призован, не се представлява от процесуалният представител.

Въззиваемата страна – Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр.

Пловдив, се представлява в съдебното заседание от началник отдел „АИПО“ при ДИТ-Пловидв Н.К., която оспорва жалбата. Моли наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 22.03.2023 г. служители на ДИТ-Пловдив извършили проверка на бензиностанция „Пауър Ойл“ (Power Oil) в гр. Пловдив, ул. „Карловско шосе", стопанисвана от „ДМВ Петрол" ЕООД. В хода на последната с призовка били изискани конкретни документи, които били представени от дружеството на 03.04.2023 г. в Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Пловдив, а при прегледа им св. С. Г. П. – **** в ДИТ-Пловдив установила, че от страна на работодателя е било установено сумирано изчисляване на работното време в правилника за вътрешния трудов ред за период от 4 месеца. От същите документи, включително таблица за отчитане явяване и неявяване на работа за месец януари 2023 г. и месец февруари 2023 г., проверяващите установили също, че от страна на работодателя „ДМВ Петрол" ЕООД не е била осигурена седмична почивка, не по - малко от 36 часа, на служителя С.Т.Ж., на длъжност „****" в „Power Oil“, отработил 7 последователни дни от 01.02.2023 г. до 07.02.2023 г. Нарушението било счетено за извършено на 07.02.2023г. в бензиностанция „Пауър Ойл“ (Power Oil) в гр. Пловдив, ул. „Карловско шосе".

Предвид горното на 28.04.2023г. от свидетеля С. Г. П. бил съставен акт за установяване на административно нарушение

/АУАН/

№

162300129/28.04.2023г. срещу жалбоподателя за нарушение на чл.153, ал.2 от КТ и връчен на пълномощник на дружеството на същата дата, който подписал акта без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН, а въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят С. Г. П., която поддържа констатациите отразени в съставения АУАН. В допълнение свидетелят сочи, че след проверка на изисканите документи било установено, че в проверявания обект било въведено сумирано работно време, като на служителя С.Т.Ж. не е била осигурена задължителна седмична почивка от мимимум 36 часа, тъй като тя констатирала, че конкретното лицето е работило цял месец, от 01.02. до 28.02.2023г., без почивен ден.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични, 2 последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото:

Правилник за вътрешния трудов ред на „ДМВ Петрол“ ЕООД, таблица за отчитане явяване и неявяване на работа за месец февруари, ведомост на с.Ж. за м. февруари 2023г., Болничен лист на Т.С.Ж. за периода от 02.02.2023г. до 05.03.2023г. и списъчен състав на заетите в обекта „ДМВ Петрол" ЕООД, призовка, заповед.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните и проверени по делото доказателствени материали се установява, че „ДМВ Петрол“ ЕООД в качеството си на работодател е извършило административното нарушение по чл.153, ал.2 от КТ, за което е санкционирано с обжалваното НП. Последната гласи, че „При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа“. Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за безспорно установено, че при сумирано изчисляване на работното време, жалбоподателят „ДМВ Петрол" ЕООД, в качеството си на работодател, не е осигурил непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа на С.Т.Ж., назначен на длъжност „****" в „Power Oil“, работил последователно 7 дни от 01.02.2023г. до 07.02.2023г. включително, като това не се оспорва и от самия жалбоподател.

Обстоятелството, че в обекта е било въведено сумирано изчисляване на работно време се установява от приложения по преписката Правилник за вътрешния трудов ред на „ДМВ Петрол" ЕООД в точка 24.2. Съобразно разпоредбите на КТ при полагането на труд при сумирано изчисляване на работното време, работните смени следва да бъдат с максимална продължителност от 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а седмичната почивка да бъде осигурена в минимален размер от 36 часа. Действително разпоредбата на чл. 153, ал.3 от КТ допуска когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това, при промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време, непрекъснатата седмична почивка да може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2 / не по-малко от 36 часа/, но не по-малък от 24 часа. В настоящият случай обаче от писмените и гласни доказателства по делото се доказва с категоричност, че С.Т.Ж. е работил без седмична почивка в периода от 01.02.2023г. до 07.02.2023г. в продължение на 3

7 последователни дни. Това се установява от отчетната таблица за явяване /неявяване на работа за периода 01.02.2023г. – 28.02.2023г. С оглед изложеното, правилно е започнало административнонаказателно производство против жалбоподателя и е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, като също така следва да се посочи, че конкретният служител е отработил не само 7 последователни дни, а е работил цял месец без почивен ден, поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките на чл. 415в ал. 1 от КТ, предвиждащ отговорност за маловажно нарушение. За да намери приложение тази разпоредба следва нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в Кодекса, и от него да не са произлезли вредни последици за работника и служителя. В настоящия случай извършеното от дружеството нарушение е от такова естество, че не може да бъде отстранено, доколкото става въпрос за неосигуряване от страна на работодателя на непрекъсната седмична почивка за изминал период от време.

Дори да бъде преустановено за в бъдеще непредоставянето на гарантираната междуседмична почивка, това няма да заличи вече реализираните случаи на такова непредоставяне.

От друга страна разпоредбата на чл.414, ал.1 КТ предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева на работодател, който не изпълни задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В конкретния случай административнонаказващият орган е отмерил имуществена санкция в размер на 2 000 лева, но не е посочил как е определил именно този размер на следващата се на нарушителя санкция, нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят още повече, че липсват настъпили вредни последици в резултат от деянието, а нарушението е първо по ред за жалбоподателя. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно 4 постановление следва да бъде изменено в частта относно размера на наложената имуществена санкция, като същият бъде намален на 1 500 лева.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им.

Съгласно т. 2 б. „а“ от тълкувателно решение № 3/08.04.1985 година по н. д. № 98/84 година на ОСНК на Върховния съд, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Въпреки че решението не е изгубило актуалност и до настоящия момент, то съдът приема, че разноските следва да бъдат определени в съответствие с нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, по реда на АПК. В АПК, обаче, липсва изрична правна уредба на настоящия случай – определяне на разноски при изменение/намаление на наложеното наказание, по аргумент от чл. 144 от АПК, затова приложими са съответните норми от ГПК - чл. 78, ал.

3 и ал. 8 от ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането. Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл.

136 АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.

Жалбоподателят не е претендирал разноски и няма доказателства за извършването на такива, поради което не следва въззиваемата страна да бъде осъждана да му заплаща такива.

Разноски са дължими и на въззиваемата страна като такива са поискани своевременно. На основание чл. 63д, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл.

27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на извършената дейност. По съразмерност следва да бъдат присъдени разноски в полза на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив в размер на 60 лева.

Мотивиран от гореизложеното Съдът

РЕШИ:

5

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 16-2300129/26.05.2023г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" /Д "ИТ"/ гр. Пловдив, с което на „ДМВ Петрол“ ЕООД, ЕИК 200901840, с адрес по седалище и управление: гр. Русе, ул. „Христо Ботев" № 1, ет.5, е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда / КТ/, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на санкцията на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „ДМВ Петрол“ ЕООД, ЕИК 200901840, с адрес по седалище и управление: гр. Русе, ул. „Христо Ботев" № 1, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив сторените по делото разноски в размер на 60 /шейсет/ лева представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6