Решение № 362 от 25.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Варна, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20253110205130 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на Г. Х. Л. ЕГН ********** против НП № 861328-F725035/10.11.2025г. на Директор на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП - Варна, издадено на основание чл.53 вр. чл.83 от ЗАНН.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като се счита, че е нарушен чл. 34 ал.3 от ЗАНН. НП е издадено извън шестмесечния срок за това. Счита се и че е нарушена процедурата по спиране на административно наказателното производство, тъй като не е било проведено щателно издирване на лицето. Алтернативно се иска намаляване размера на наказанието.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивницата не се явява, не се представлява.

Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. По същество моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.07.2024г. в ТД на НАП Варна, при извършена проверка по 1 подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО било установено, че Г. Х. Л. в качеството си на представляващ „****“ ЕООД, като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, е допуснала дружеството да не подаде годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за 2022г. в срок до 30.06.2023г. в ТД на НАП по месторегистрация на дружеството – ТД НАП Варна. За дата на нарушението била приета 01.07.2023г. На 28.07.2023г. била изпратена покана за съставяне на АУАН с изх.N 148- 337/28.07.2023г. на лицето не било открито за връчване. На 31.08.2023г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в обстоятелствената част на който намерили отражение горните факти. След опити за връчване на АУАН чрез покана за връчване /изх.N 148-337-1/31.08.2023г./и опити за връчване, обективирани в съответните протоколи /изх.N 122425/21.11.2023г., и 123084/14.12.2023г./, производството било спряно. След като административно наказателното производство било спряно, екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на въззивницата на 29.10.2025г. В съдържанието на АУАН не били вписани възражения. В срок по административно наказателната преписка не постъпили възражения. На 10.11.2025г. въз основа на акта било издадено НП, с което за нарушението на разпоредбите на ЗКПО на въззивницата Л. било наложено административно наказание на основание чл.241 ал.1 от същия закон.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства – показанията на св. М.; справка за актуално състояние; протоколи; заповеди и др.

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН: Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; административно наказателното производство е било спряно по надлежния ред; наказателното постановление е било издадено в предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата 2 обстановка, като по административно наказателната преписка са били приложени писмени доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му.

Посочена е и правилната правна квалификация по ЗКПО. Съдът намери, че административно наказващият орган правилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона. В настоящия казус безспорно е налице неизпълнение на задължението на дружеството, представлявано от въззивницата Л. да подаде декларация в срок, като срокът на неизпълнение на това задължение е значителен и завишава степента на обществена опасност на нарушението. В този смисъл и установените в конкретния казус факти очертават извършеното нарушение като такова със завишена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и според настоящия съдебен състав не може да бъде споделена позиция, че е налице хипотезата на „маловажен случай” на административното нарушение. На съдът е служебно известно, че обжалваното НП по настоящото производство не е единственото такова издадено срещу Л..

Що се отнася до наведените с жалбата възражения, съдът не споделя същите. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като се счита, че е нарушен чл. 34 ал.3 от ЗАНН. НП е издадено извън шестмесечния срок за това. В настоящия казус не е изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН.

Административно наказателното производство е било спряно правилно, в съответствие с предвидените процедури, като надлежно са били съставени протоколи, отразяващи невъзможността за връчване на АУАН. След извършване на надлежно връчване на АУАН, НП е било издадено в рамките на преклузивния шестмесечен срок.

На следващо място по считаната за нарушена процедура по спиране на административно наказателното производство, тъй като не е било проведено щателно издирване на лицето, съдът намира, че правилно в хода на проведеното административно наказателно производство е било извършено посещение на известния адрес на въззивницата – гр. Варна, ул.****, като този 3 е адреса на въззивницата, включително и съобразно приложеното адвокатско пълномощно приложено към АНП и посочен в жалбата срещу процесното НП. Правилно, при липсата на възможност за връчване на АУАН, са били съставени съответните протоколи, и правилно е било възприето, че в хипотезата на чл.43 ал.6 от ЗАНН, административно наказателното производство следва да бъде спряно.

Предвид горното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено. С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Водим от горното съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 861328-F725035/10.11.2025г. на Директор на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП - Варна, с което на Г. Х. Л. е наложено административно наказание Глоба в размер на 200.00лева на основание чл.264 ал.1 от ЗКПО.

ОСЪЖДА Г. Х. Л. ЕГН **********, да заплати на НАП Варна, сумата от сумата от 40,90 евро с левова равностойност от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаванена съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Варна, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20253110205130 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на Г. Х. Л. ЕГН ********** против НП № 861328-F725035/10.11.2025г. на Директор на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП - Варна, издадено на основание чл.53 вр. чл.83 от ЗАНН.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като се счита, че е нарушен чл. 34 ал.3 от ЗАНН. НП е издадено извън шестмесечния срок за това. Счита се и че е нарушена процедурата по спиране на административно наказателното производство, тъй като не е било проведено щателно издирване на лицето. Алтернативно се иска намаляване размера на наказанието.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивницата не се явява, не се представлява.

Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. По същество моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.07.2024г. в ТД на НАП Варна, при извършена проверка по 1 подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО било установено, че Г. Х. Л. в качеството си на представляващ „****“ ЕООД, като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, е допуснала дружеството да не подаде годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за 2022г. в срок до 30.06.2023г. в ТД на НАП по месторегистрация на дружеството – ТД НАП Варна. За дата на нарушението била приета 01.07.2023г. На 28.07.2023г. била изпратена покана за съставяне на АУАН с изх.N 148- 337/28.07.2023г. на лицето не било открито за връчване. На 31.08.2023г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в обстоятелствената част на който намерили отражение горните факти. След опити за връчване на АУАН чрез покана за връчване /изх.N 148-337-1/31.08.2023г./и опити за връчване, обективирани в съответните протоколи /изх.N 122425/21.11.2023г., и 123084/14.12.2023г./, производството било спряно. След като административно наказателното производство било спряно, екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на въззивницата на 29.10.2025г. В съдържанието на АУАН не били вписани възражения. В срок по административно наказателната преписка не постъпили възражения. На 10.11.2025г. въз основа на акта било издадено НП, с което за нарушението на разпоредбите на ЗКПО на въззивницата Л. било наложено административно наказание на основание чл.241 ал.1 от същия закон.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства – показанията на св. М.; справка за актуално състояние; протоколи; заповеди и др.

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН: Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; административно наказателното производство е било спряно по надлежния ред; наказателното постановление е било издадено в предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата 2 обстановка, като по административно наказателната преписка са били приложени писмени доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му.

Посочена е и правилната правна квалификация по ЗКПО. Съдът намери, че административно наказващият орган правилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона. В настоящия казус безспорно е налице неизпълнение на задължението на дружеството, представлявано от въззивницата Л. да подаде декларация в срок, като срокът на неизпълнение на това задължение е значителен и завишава степента на обществена опасност на нарушението. В този смисъл и установените в конкретния казус факти очертават извършеното нарушение като такова със завишена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и според настоящия съдебен състав не може да бъде споделена позиция, че е налице хипотезата на „маловажен случай” на административното нарушение. На съдът е служебно известно, че обжалваното НП по настоящото производство не е единственото такова издадено срещу Л..