Решение № 1919 от 04.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1919 гр. Бургас, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20252120106864 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Н. И. А., ЕГН ********** против С. К. Р., ЕГН **********, И. К. Г., ЕГН **********, К. К. Г., ЕГН ********** и С. К. Г., ЕГН ********** за допускане на делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес ***, намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение: брой нива на обекта: 1, площ 76.84 кв.м., прилежащи части: избено помещение с площ от 3.25 кв.м., 0.824% ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ******, под обекта: няма, над обекта: ******, ***.5, при квоти: 4/8 ид.ч. за ищцата и по 1/8 ид.ч. за всеки от ответниците. Заявено е, че през 1989г. с договор за продажба на недвижим имот майката на ищцата е придобила собствеността на процесния имот. Собственичката е починала през 2011г. и е оставила за наследници дъщерите си Н. и В.. В. е починала през 2022г. и е оставила за наследници своите четири деца, които са ответници по делото и са наследили нейната ½ от имота. Моли се имотът да се допусне до делба при посочените квоти. Искът е по чл.69 ЗН.

Ответниците са подали отговор, с който оспорват иска. Заявяват, че ищцата въобще не се е грижила за общата наследодателка, а грижи е полагала само тяхната майка. Ищцата през това време била в чужбина, като изобщо не звъняла да пита как е майка й, а след смъртта й не дошла да се сбогува с нея. През следващите години ищцата въобще не е търсила ответниците. Заявява се, че ответниците са единствени собственици на имота, който са придобили по наследство и давност. Те живеят в апартамента от малки, включително са живеели там при смъртта на баба си.

1

Ответницата С. и досега живее в имота. Същото важи и за К. и съпругата му. Всички ремонти във времето са правени от майката на ответниците и от тях самите.

Санирането на имота през 2017г. също било само в тяхна тежест. Ищцата не живее в имота от 1999г. и не е дала и лев за поддръжката му. За апартамента се грижела само тяхната майка. Баба им искала да дари имота на дъщеря си В., но не могла, тъй като междувременно починала. През годините ищцата не се интересувала от имота и е нямала претенции към него. Отказала дори да му плаща данъка, защото не живеела там. Ето защо ответниците са придобили апартамента по давност. Моли се искът да бъде уважен. Искът е по чл.124 ГПК.

Искът е уточнен с нарочна молба, в която е записано, че майката на ответниците е владеела имота от 2011г., а те самите го владеят от 2022г., след смъртта й. Ответниците живеят там от 2001г.

Ответницата по насрещния иск е подала отговор, с който го оспорва. Майката на ищцата е съжителствала в апартамента със семейството на дъщеря си. Цената на жилището е платена от ищцата, понеже тогава нейната майка е нямала пари.

Уговорката била след това собствеността върху жилището да бъде прехвърлена. За тази уговорка всички били наясно, включително и сестрата на ищцата. Всички знаели, че имотът е на Н.. През 2001г. ищцата и семейството й се настанили в друг имот, който закупили. Тогава сестра й В. се настанила в жилището заедно с нейното семейство.

Майката М. не прехвърлила имота на В., защото ищцата се противопоставила на това.

Ищцата досега не завела дело за делба, защото чакала плащане на цената на имота, каквато уговорка имало. Тя се грижила за майка си, когато пребивавала в страната.

Имала постоянен контакт с нея по телефон и скайп. Плащала й периодично парична издръжка. Тя не била на погребението на майка си, защото не знаела за нейната смърт.

После платила на сестра си разходите по погребението. През 2013г. двете сестри се договорили В. да закупи половината от имота, която била на ищцата. Парите не били платени. През януари 2015г. ищцата предложила на сестра си да продадат имота и си разделят парите. В. и синовете й отвърнали, че искат да купят жилището и помолили Н. да им намери работа в Англия, където ищцата живее, за да спечелят пари, с които да й платят. Ищцата им съдействала и им намерила квартира. И. и К. пристигнали в Англия и почнали работа, а по-късно пристигнали и В. и С.. В последствие всички се прибрали в България. Ответниците не спазили уговорката да платят цената на имота.

През годините те постоянно обещавали да закупят частта на ищцата, но това не се случвало. Когато ищцата идвала в страната през лятото, винаги посещавала имота, като поддържала контакти с ответниците. Те никога не са владеели имота, а са били само държатели. Не са демонстрирали промяна в намеренията си. Моли се искът да бъде отхвърлен.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и отговора, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът за делба е основателен.

Делбеният имот, апартамент в гр. Бургас, е бил закупен от М. Н. П. с договор за продажба на държавен недвижим имот от 15.12.1989г. Така тя е станала негов собственик. М. е починала през 2011г. Оставила е за наследници своите две дъщери Н. и В.. Всяка от тях е наследила по ½ от жилището. През 2022г. е починала В., като нейни наследници са децата й С., И., К. и С.. Всеки от тях има равен дял от наследството на своята майка, което е половината от имота. Следователно, всяко дете 2 на В. има по 1/8 ид.ч. от делбения имот.

Ответниците възразяват, че са придобили имота по давностно владение. За изследване на въпроса кой е владял жилището, по делото са разпитани свидетели.

Св. Б., познат и приятел на Н., е заявил, че съпругът й Д. е живеел в процесния имот в Бургас през 2001г. Свидетелят познава и сестрата на Н. – В., като заявява, че я е виждал заедно с децата й в Англия, където те отишли по покана на мъжа на Н.. Това станало през 2015г. Н. тогава казала, че сестра й и племениците й дошли там, за да спечелят пари и да наплатят част от жилището и така да го придобият. Дошли, за да си оправят сметките. Св. К., също приятел на семейството на Н., е споделил, че тя и мъжът й Д. живеели в процесния имот. През 2001г. Н. и Д. се изнесли от апартамента, а там останала да живее майката М.. След това семейството на В. се нанесло в имота.

През 2013г., след смъртта на М., на юбилея на Н., тя повдигнала въпроса какво ще се прави с апартамента. В. казала, че няма смисъл да го продават и че ще наплати на Н..

В. отишла да работи в Англия през 2015-2016г., за да търси препитание. През 2018г. свидетелят я срещнал в Бургас, като тя му споделила, че двете с Н. още не са се оправили във връзка с апартамента, но ще й го наплати. Св. П., която познава сестрите от години, е споделила, че В. е живеела в имота в Бургас, като там били родени и всичките й деца. В имота приживе била е и майка й. Н. поне от 20 години живее отделно. Свидетелката никога не е виждала ищцата в жилището. Тя не дошла на погребението на своята майка. Не дошла и на погребението на В.. Всичките ремонти в жилището са правени от В. и от децата й. Ищцата никога не е присъствала в живота на сестра си и на нейните деца. Според свидетелката, Н. предявява претенции към имота.

В. изживявала това много тежко, защото двете нямали диалог. Ищцата пишела на сестра си остри съобщения, които В. преживявала тежко. Атаките започнали, след като починала майка им М.. Ищцата искала сестра й и семейството на сестра й да излязат от апартамента и той да се продаде. Това станало още след смъртта на майката. Н. започнала да тормози В. по социалните мрежи, от което В. плачела. Тя споделила, че Н. й пише груби неща и не се интересува къде те ще отидат, ако се продаде апартаментът. Св. Г., съпруга на ответника К., е заявила, че децата на В. живеят в имота над 20 години. Н. се изнесла оттам през 2000г. и не го е посещавала.

Свидетелката не познава Н., нито децата и мъжа й. Откакто свидетелката живее там, вече осма година, ищцата не е идвала на посещение. Тя не дошла на погребението на сестра си, нито на майка си. Ищцата няма претенции към имота и няма и ключ от него.

В апартамента ремонти са правени от децата на В.. Сега там живеят свидетелката, съпругът й К. и сестра му С..

В мотивите на ТР № 1/06.08.2012г. по т.д. № 1/2012г. на ОСГК на ВКС е посочено, че след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическа власт върху вещта, признава такива и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части, и за да ги придобие по давност, е необходимо да превърне с едностранни действия държанието им във владение. Завладяването на частите на останалите съсобственици и промяната в намерението трябва да се манифестира пред тях, освен ако това е обективно невъзможно. Приема се, че такава обективна невъзможност е налице например когато на сънаследника - владелец не е било известно наследодателят да има и други наследници поради липса на данни за това в регистрите на населението, или когато невладеещият съсобственик е напуснал пределите на страната и адресът му е неизвестен. В тези случаи за да бъде осъществен фактическия състав на придобивната давност е достатъчно владеещият съсобственик да е изявил намерението си да свои целия имот за себе си по отношение на всички3 чрез извършване на такива действия, които не оставят съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си, и за които всеки заинтересован може да узнае.

Според Решение № 1 от 8.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 231/2018 г., I г. о., ГК при наследствено правоприемство, владението преминава по право към всички наследници, независимо дали само един от тях остава да ползва имота, дали се познават помежду си, дали знаят или не знаят какви вещи са останали в наследството.

В техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части, поради което презумпцията на чл.69 ЗС не намира приложение и наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците. Промяната на намерението предполага външна изява не просто чрез извършване на активни действия, а на такива, които не могат да се тълкуват по друг начин, освен като отричане на правата на другите сънаследници, и които са от естество да бъдат възприети по този начин от всички, за да се приеме, че съсобствениците, които не са дезинтересирали от имота, обективно също са могли да узнаят за тях и да предприемат необходимото за защита на правата си. Докато останалите сънаследници са в неведение относно промененото намерение на един от тях да завладее и да придобие техните идеални части, докато то не бъде изявено по несъмнен начин, сънаследникът-владелец не може да им противопостави владението си.

В случая процесният делбен имот е бил собствен на М. П. – майка на Н. и В..

Тя го е купила през 1989г. Починала е през 2011г. и е наследена от двете си дъщери.

Става ясно от свидетелските показания, че приживе на майката, в имота отначало е живеела Н., а след 2001г. там се е нанесла да живее В. със своето семейство. Майката М. също е живяла там до смъртта си.

След 2011г., когато М. е починала, в имота е продължила да живее В.. Понеже имотът е наследствен, предвид цитираната съдебна практика, трябва да се приеме, че В. е била владелец на своите идеални части от жилището и съответно държател на идеалните части на своята сестра Н., която тогава не е обитавала апартамента. Касае се за наследствено правоприемство, като законовото предположение на чл.69 ЗС в случая не важи. В. е била само държател на частта на Н. от съсобственото жилище.

За да може В. да стане владелец на целия имот, тя е трябвало да е променила намерението си и да е завладяла частта на сестра си Н.. Това завладяване обаче е трябвало също така да се манифестира явно и открито пред Н., като до нейното знание се сведе, че В. вече се счита за едноличен собственик и съответно отрича правата на сестра си върху апартамента.