Определение № 133 от 08.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 133 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500171 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.2,изр.1,предл.2 от ГПК.

Обжалвано е определението, постановено в откритото съдебно заседание на 5.02.2024 г. по в.гр.д. № 3144/2023 г. на ОС-Пловдив, с което окръжният съд на основание чл. 262,ал.2,т.2 от ГПК връща въззивната жалба, подадена от И. Д. С. чрез адвокат Б. М., и прекратява производството по делото.

Жалбоподателят И. Д. С. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображенията, изложени в частната жалба с вх. № 5406/13.02.2024 г., и делото да бъде върнато на окръжния съд за разглеждане на жалбата.

Ответникът по частната жалба Д. А. Т. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в отговор с вх. № 10 654/25.03.2024 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Производството по в.гр.д. 3144/2023 г. на ОС-Пловдив е въззивно и е 1 образувано по подадената от И. Д. С. въззивна жалба с вх. № 10 0285/6.11.2023 г. против постановено от РС-Пловдив решение № 4074/12.10.2023 г. по гр.д. 16 906/2022 г., с което районният съд е осъдил И.

Д. С. по предявен иск по чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД да върне на Д. А. Т. сумата 1 350 британски лири, представляваща заплатената от ищеца стойност на поръчан смесител, съответно индивидуализиран, поради разваляне на неформален договор за поръчка, сключен на 17.12.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 22.12.2022 г. до изплащането и ведно с разноски в размер на 1092 лв. Въззивната жалба е постъпила в окръжния съд с вх. № 35 729/22.11.2023 г. С разпореждане № 5065 от 28.11.2023 г. окръжният съд установява, че въззивната жалба не е подписана, поради което насрочва делото в открито съдебно заседание на 5.02.2024 г. и дава възможност на жалбоподателя И. С. в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да представи подписан екземпляр от въззивната жалба, като му указва, че в противен случай въззивното производство ще бъде прекратено.

В откритото съдебно заседание на 5.02.2024 г. съдът констатира, че препис от разпореждането е връчен на жалбоподателя чрез пълномощника му адвокат Б. М. на 30.11.2023 г. и в указания едноседмичен срок, който е изтекъл, както и до момента, по делото не е постъпил подписан екземпляр от въззивната жалба. Съдът намира, че затова тя се явява нередовна – не са отстранени констатираните нередовности в дадения за това едноседмичен срок, поради която тя следва да се върне, а производството по делото – да се прекрати. Затова съдът с обжалваното сега определение връща въззивната жалба и прекратява производството по делото.

За определението на окръжния съд от 5.02.2024 г. жалбоподателят И. С. е уведомен на 12.02.2024 г. чрез връчване на съобщение заедно с препис от определението и на 13.02.2024 г. е подадена частната жалба до апелативния съд, получена в окръжния съд с вх. № 5406/13.02.2024 г. С нея жалбоподателят заявява, че пред РС-Пловдив са подадени три екземпляра от изготвената въззивна жалба, ведно с квитанция за такса и пълномощно, като от самата жалба явно са подписани само два екземпляра, при което единият е върнат на въззивника, а вторият е изпратен на ответната страна, като РС в преписката е запазил неподписаният екземпляр и не е приел за нужно да изиска отстраняване на пропуска в единия от екземплярите. Заявява, че 2 окръжният съд след приемане на жалбата не е предприел нарочни действия за отстраняване на констатирания пропуск, а е изпратил призовка с надлежно указана дата на съдебното заседание, определена с цитираното разпореждане, както и е записано, че същото е приложено. Твърди, че към призовката вместо разпореждането е приложен писменият отговор на въззиваемия ведно с приложения, общо 17 листа. Заявява, че за самото съдебно заседание е подал надлежно подписана молба с искане то да се състои, в която изрично е посочил, че поддържа жалбата. Твърди, че до момента на получаване на съобщението за постановеното определение за връщане на жалбата не е уведомен за допуснатия пропуск. Моли да бъде взето предвид, че в приложената призовка няма изрично указание за отстраняване на нередовност, както и че към тази призовка са приложени 17 страници отговор на другата страна и приложения, но не и самото разпореждане, и да бъде отменено обжалваното определение, а делото да бъде върнато за разглеждане на подадената въззивна жалба.

С отговора на частната жалба ответната по нея страна Д. Т. възразява, че е неясно и единствено в сферата на предположенията на жалбоподателя дали е подписан или не някой от екземплярите, входирани в РС-Пловдив, но това е и без значение, тъй като въззивната жалба и преписите към нея следва да бъдат с еднакво съдържание и да съдържат всички задължителни реквизити, включително да бъдат подписани. Посочва, че е без значение оплакването на жалбоподателя, че РС-Пловдив не е дал указания за отстраняване на нередовността, а именно липсата на подпис на въззивната жалба, тъй като въззивната инстанция е направила самостоятелна проверка на съдържанието и реквизитите на въззивната жалба, установила е липсата на подпис върху нея и е предоставила възможност на жалбоподателя да отстрани така допусната нередовност. Посочва, че процесуалният представител на С. на 30.11.2023 г. е получил призовка с датата на насроченото открито съдебно заседание, към която е бил приложен препис от разпореждането на окръжния съд, и твърдението на жалбоподателя, че към призовката не било приложено разпореждането, а били приложени други документи, остава недоказано и няма как да бъде установено дали отговаря на обективната действителност или не. Посочва, че възниква и реторичният въпрос защо процесуалният представител на жалбоподателя не е върнал призовката в цялост с отбелязване, че към нея не са приложени описаните в нея документи, както и 3 защо не се е запознал с посоченото в призовката разпореждане при справка в съда или електронната система, ако същото действително не е било приложено към призовката, а е било отбелязано в същата. Заявява, че именно с полагането на подписа си върху призовката процесуалният представител на жалбоподателя е информирал съда за това, че е получил както призовката, така и описаните към нея приложения, а допускането на недоказани предположения за обратното и/или „поправянето“ на пропуските на процесуалния представител на жалбоподателя въз основа на тези предположения би довело до нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните в процеса и до заобикаляне на процесуалните правила на ГПК.

Посочва, че в хода на откритото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е имал възможност да подпише жалбата, което не е сторил, доколкото изобщо не се е явил. Затова моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 260,т.7 от ГПК въззивната жалба трябва да съдържа подпис на жалбоподателя. Съгласно нормата на чл. 262,ал.1 от ГПК, ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260,т.7, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатата нередовност.

Съгласно разпоредбата на чл. 262,ал.2,т.2 от ГПК жалбата се връща, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Съгласно нормата на чл.

267,ал.1 от ГПК, в закрито заседания въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбата при съответно прилагане на чл. 262 от ГПК и насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбата може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните. В случая окръжният съд с разпореждането от 28.11.2023 г. е констатирал нередовността (липса на подпис на въззивната жалба, подадена чрез упълномощен адвокат Б. М. за жалбоподателя И. Д. С.), дал е възможност на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да представи подписан екземпляр от въззивната жалба, указал му е, че в противен случай въззивното производство ще бъде прекратено, и с оглед процесуална икономия, както е посочил в мотивната част, е насрочил делото в открито съдебно заседание. На жалбоподателя е изпратена на 29.11.2023 г. призовка за съдебно заседание на 5.02.2024 г., в която е посочено, че като приложение се изпраща препис от 4 разпореждане № 5065/28.11.2023 г. В призовката не е посочен текста от диспозитива на разпореждането с указанията на съда относно подписването на въззивната жалба. По начало за отстраняване на нередовност следва съдът да съобщи на страната със съобщение съгласно чл. 262,ал.1 от ГПК, като относно разрешаване на въпроси по допустимостта на жалбата съдът може да се произнесе и в първото заседание по делото, но ако прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните, докато в случая такова изслушване несъмнено не е необходимо. На страната не е изпратено съобщение, а само призовка, в която няма изрично вписано указание за отстраняване на нередовността. Призовката е връчена лично на пълномощника на страната адвокат Б. М. на 30.11.2023 г., като няма основания да се приеме, че с нея не е бил връчен и препис от разпореждане № 5065/28.11.2023 г. Обстоятелството колко на брой въззивни жалби е представил жалбоподателя в деловодството на районния съд и дали те са били подписани или не е без правно значение, доколкото е несъмнено, че въззивната жалба, по която е образувано делото на окръжния съд и единствено която се намира в делото, не е подписана. Безспорно е, че до съдебното заседание на окръжния съд на 5.02.2024 г. въззивната жалба не е била подписана, поради което съдът е върнал жалбата и е прекратил делото.

Преди съдебното заседание на 5.02.2024 г. обаче е постъпила на 1.02.2024 г. с вх. № 3892 молба от жалбоподателя С., подадена чрез адвокат Б. М., в която е заявено искане ако няма законови пречки, съдът да даде ход на делото, заявено е поддържане на въззивната жалба, претендира се за присъждане на разноски и е посочено, че подробни съображения са изложени в самата жалба, за които се моли да бъдат приети като изявление по съществото на спора. При тези обстоятелства следва да се отчете, че поради насрочването на делото за открито съдебно заседание въпреки констатираната нередовност на въззивната жалба (липса на подпис на жалбоподателя), изпращането на призовка, а не на съобщение за отстраняване на нередовността, липса на вписване в призовката на указанието за отстраняване на нередовността и подадената на 1.02.2024 г. молба за откритото съдебно заседание е налице липса на сигурност, че жалбоподателят е бил надлежно уведомен за указанията на съда относно необходимостта да отстрани нередовността, което не е констатирано от окръжния съд в съдебното заседание на 5.02.2024 г. и не са предприети мерки за изясняване дали и процесуалните действия на съда не 5 са допринесли за неотстраняването на нередовността, едва след което да се предприемат действията за връщане на жалбата и прекратяване на делото.

Установява се, че частната жалба е основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението, постановено в откритото съдебно заседание на 5.02.2024 г. по в.гр.д. № 3144/2023 г. на ОС-Пловдив, с което окръжният съд на основание чл. 262,ал.2,т.2 от ГПК връща въззивната жалба, подадена от И. Д. С. чрез адвокат Б. М., и прекратява производството по делото.

ВРЪЩА делото на същия съд и състав на Окръжен съд-Пловдив за предприемане на съответните съдопроизводствени действия.

Определение е окончателно и не подлежи на обжалване.