Решение № 5916 от 28.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5916 гр. София, 28.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110139261 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗАД „Алианц България“ АД, с която е предявен срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 153.39 евро /300 лева/, представляваща неплатена част от регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца по имуществена застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „Шкода”, модел “Кодиак”, с рег. № ***, причинени при ПТП, настъпило на 22.08.2023 г. в гр. София, бул. „Данаил Николаев“ по вина на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ л.а. “Опел”, модел „Астра“ с рег. № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /02.07.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 33.40 евро /65,32 лева/ – мораторно обезщетение върху главница, дължимо за периода от 06.12.2023 г. до 01.07.2025 г.

В исковата молба се твърди, че на 22.08.2023 г. в гр. София, на бул.

„Данаил Николаев“ е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на автомобил “Опел”, модел „Астра“ с рег. № ***, който, при движение по булеварда, поради неосъществен достатъчен контрол върху управляваното от него превозно средство и неспазена дистанция, удря намиращия се пред него лек „Шкода”, модел “Кодиак”, с рег. № ***, изпълняващ маневра за спиране поради червен сигнал на пътния светофар, нанасяйки му имуществени вреди върху задната горна част на бронята, долната част на вратата на багажника и 1 задната долна част на облицовката на задната броня.

Сочи, че за увредения автомобил е била сключена имуществена застраховка „Каско“ с полица № 18 - 0300/300/5001340 при ищцовото застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП.

Ищецът определил застрахователно обезщетение в размер на 1543,97 лева, което на превел по сметка на доверения сервиз, извършил ремонта на автомобила.

Поддържа, че за автомобил “Опел”, модел „Астра“ с рег. № *** е била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което, на основание чл. 411 КЗ, сочи, че е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение.

Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до ответника, като ответното дружество е извършило частично плащане на 06.12.2023 г., като е останала незаплатена сума в размер на 300 лв.

Намира, че считано от датата на извършеното плащане, ответникът е изпаднал в забава за непогасената част от задължението, поради което претендира сумата от 65.32 лева – мораторно обезщетение за периода 06.12.2023 г. до 01.07.2025 г.

Моли за уважаване на предявения иск, претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД подава отговор, с който оспорва исковата претенция по размер.

Сочи, че не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка и описания механизъм на ПТП, както и вината на застрахования при него водач. Не оспорва, че на 06.12.2023 г. е превел по получената регресна претенция на ищеца сумата от 792.90 лева.

Оспорва размера на определеното от ищеца обезщетение, като счита същото за неоснователно завишено. Сочи, че ищецът нито твърди, нито от представените доказателства, от които да може да се установи дали увреденото МПС е било в заводска гаранция, както обстоятелство би мотивирало същото да бъде отремонтирано в официален сервиз на марката.

Предвид изложеното, намира, че с извършеното доброволно извънсъдебно плащане в размер на 792 лева е погасил пълния размер на действителните вреди, равняващи се на средните пазарни такива, като моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективни кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

2

По така предявения главен иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1 / сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3/ отговорност по чл. 45 ЗЗД на прекия причинител на процесното ПТП за вредите, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; вината на извършителя се предполага; 4/ размерът на причинените вреди - в това число, наличието на основание за изплащане на застрахователно обезщетение над средните пазарни стойности; и 5/ сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.

С оглед заявеното в отговора на исковата молба, с приетия за окончателен по делото доклад съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: 1/ сключен застрахователен договор при ищцовото застрахователно дружество за имуществена застраховка за лек „Шкода”, модел “Кодиак”, с рег. № *** с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ извършено плащане от ищеца на застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор в размер на 1543.97 лева; 3/ сключен договор при ответното застрахователно дружество за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за автомобил “Опел”, модел „Астра“ с рег. № ***, валиден към датата на ПТП;

4/ настъпването на ПТП на 22.08.2023 г. в гр. София, на бул. „Данаил Николаев“, предизвикано по вина на водача на автомобил “Опел”, модел „Астра“ с рег. № ***, който, при движение по булеварда, поради неосъществен достатъчен контрол върху управляваното от него превозно средство и неспазена дистанция, удря намиращия се пред него лек „Шкода”, модел “Кодиак”, с рег. № ***, изпълняващ маневра за спиране поради червен сигнал на пътния светофар, нанасяйки му имуществени вреди върху задната горна част на бронята, долната част на вратата на багажника и задната долна част на облицовката на задната броня; 5/ получаването на извънсъдебна покана от ответника за сумата от 1568.97 лева /включваща ликвидационни разноски в размер на 25 лева/ и извършването на доброволно плащане от ответника на сумата от 792.90 лева, включваща и 15 лева ликвидационни разноски.

Спорен между страните е единствено въпросът какъв е размерът на действителните вреди.

За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна практика, постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение № 52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът определя застрахователното обезщетение 3 п о действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнало регресното вземане

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, б е з да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия К3/.

Ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в официален сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Следователно при тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива в официалния сервиз на марката.

В конкретния случай, по делото не се твърди от ищеца и, въпреки уважените от съда доказателствени искания в тази насока, не са представени доказателства увреденият автомобил да е бил в заводска гаранция към датата на ПТП Установява се по делото, че към датата на инцидента същият е бил в експлоатация 4 г., 9 м. и 8 дни.

С оглед на това, независимо, че автомобилът е бил реално отремонтиран в официалния сервиз на марката, съдът намира, че при определяне действителната стойност на вреди релевантни са средните пазарни 4 цени, а не цената на ремонта по представената фактура.

За определяне на средната пазарна стойност на вредите по делото е приета неоспорена от страните и кредитирана от съда съдебна автотехническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, всички описани от застрахователя щети са в причинна връзка с процесното ПТП, като действителната им стойност възлиза на сумата от 1399.01 лева.

За определяне на регресното вземане на ищеца, към тази сума следва да се добави и сумата от 15 лева – стойност на ликвидационните разноски, която съдът определя като обичайна. Т.е. общият размер на претенцията на ищеца, до който същата би била основателна, възлиза на сумата от 1414.01 лева.

Предвид изложеното, доколкото по делото е безспорно, а и се установява от изготвената от ответника автотехническа експертиза по процесната щета /л. 35/, че по предявената извънсъдебно застрахователна претенция за сумата от 1568.97 лева /включваща и 25 лева обичайни разноски/ ответникът е заплатил доброволно на ищеца сумата от 792.90 лева /включваща 15 лева ликвидационни разноски/, то ищецът има вземане към ответника за сумата от 776.07 лева.

Предвид изложеното, а оглед действащото в процеса диспозитивно начало, предявеният иск за по-малка от тази стойност, а именно – за сумата от 300 лева /153.39 евро/, следва да бъде уважен изцяло.

В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба /02.07.2025 г./ до окончателното плащане.

По искът с правно основание чл. 86 ЗЗД: