Решение № 113 от 23.06.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Ихтиман, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светозар Люб. Георгиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно наказателно дело № 20211840200583 по описа за 2021 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление №21-1204000115/08.02.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“, с което на В. СТ. К., ЕГН **********, за нарушение на чл.

58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че липсва надлежно описание на нарушението, както и че причината за движение в аварийната лента е технически проблем на автомобила.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, като жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

На 22.01.2021 г., около 20,46 ч., на АМ Тракия, в района на 53км, посока гр. Пловдив, жалбоподателят управлявал автомобил м ... с рег. №.....

По време на движение автомобилът започнал да губи мощност и не позволявал движение със скорост повече от 70км/ч.. Проблемът наложил навлизане в аварийната лента за пропускане на по-бързо движещите се автомобили.

Автомобилът на жалбоподателя бил възприет от компетентните органи, които след извършена проверка преценили, че е налице извършено 1 нарушение и му съставили АУАН за извършено нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП.

След проверката водачът закарал автомобила на св. т т, който сменил горивния филтър на автомобила, с което проблемът със загуба на мощност бил решен.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по делото – писмени доказателства – картон на НП, докладна записка, справка за собственост на МПС, заповеди за компетентност, справка за нарушител/водач, както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Б., К., с К. и т.

Доказателственият материал в по-голямата си част последователен и безпротиворечив, поради което съдът му даде вяра изцяло.

Основното противоречие в гласните доказателствени средства е касателно това имало ли е повреда на ППС, управлявано от жалбоподателя.

По отношение на това обстоятелство съдът не кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля по акта по отношение на липсата на техническа изправност на автомобила. Актосъставителят в показанията си заявява, че няма никакъв спомен за случая, както и за причината автомобилът да се движи в аварийната лента. Липсата на спомен и неопределеността в показанията на свидетеля съдът отдава на изминалия период от време и многото на брой подобни проверки, които са част от дейността му като служител на ОДМВР София. Свидетелят по акта от своя страна заявява, че водачът не е заявил да има технически проблем. Това се опровергава от показанията на св. т, който е извършил ремонт на автомобила и лично е възприел повредата на автомобила, последиците от нея (загуба на мощност) и отстраняването им. В подкрепа на показанията на св. т са и обясненията на жалбоподателя.

Показанията на св. с К. са относими единствено в частта, в която описва техническия проблем на автомобила. В останалата им част показанията на свидетеля касаят различен случай от процесния.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

На първо място съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗАНН АУАН трябва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му, а според т. 7-имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите. Следователно законът не допуска актосъставителят и свидетелят по акта да са едно и също лице. В конкретния случай в АУАН лицето Г. ИВ.

Б. е посочен едновременно като актосъставител и свидетел при 2 съставянето на акта. Този порок в съдържанието на АУАН не може да бъде отстранен по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН или в съдебна фаза чрез свидетелски показания, поради което представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.

На второ място съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН АУАН трябва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. От показанията на св. К., който изобщо не е посочен в АУАН, се установява, че същият е свидетел при съставяне на АУАН, а не актосъставител. Същевременно обаче св. К. заявява, че поправката с химикал в АУАН относно мястото на нарушението- „53 км“, е извършена от него и подписът срещу тази поправка също е негов. Свидетелят при съставяне на АУАН не разполага с правомощия да съставя АУАН и в частност да посочва мястото на извършване на нарушението. След като свидетелят при съставяне на АУАН е попълнил съществен реквизит на АУАН какъвто е мястото на извършване на нарушението чрез посочване на конкретния километър от АМ Тракия, то е налице нарушение на процедурата по съставяне на АУАН, поради което издаденото въз основа на такъв АУАН НП следва да бъде отменено и на това основание.

На трето място, дори да се приеме, че не са допуснати горепосочените нарушения във връзка със съдържанието на АУАН, то п ри направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че по делото не се доказа по безспорен начин виновно извършено нарушение по чл. 58, т. 3 ЗДвП от страна на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП забранява на водачите на ППС при движение по автомагистрала да се движат или спират в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

В случаите, когато водач на ППС се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията, посочени по-горе, санкционната норма на чл. 178ж ал. 1 ЗДвП предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лева.

Съдът намира, че в случая не е доказана липсата на едно от изключенията, предвидени в чл. 58, т. 3 от ЗДвП, а именно - повреда на пътното превозно средство. От събраните доказателства липсата на повреда на МПС не се установява по безспорен начин.

В конкретния случай се установи, че жалбоподателят се е движел в лентата за принудително спиране при наличие на едно от изключенията на горепосочената разпоредба - повреда на пътното превозно средство, изразяваща се в загуба на мощност на автомобила, непозволяваща движение със скорост повече от 70км/ч. Състоянието на автомобила не е позволявало движение с необходимата за автомагистрала скорост и е създавало опасност за движението, поради което автомобилът се е движил с ниска скорост и в аварийната лента. Впоследствие на автомобила бил извършен ремонт- смяна на горивен филтър.

При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице обективни 3 причини жалбоподателят да се движи в аварийната пътна лента- поради повреда на МПС. Налице е било едно от изключенията, посочени в чл. 58, т.

3 ЗДвП, поради което вмененото нарушение се явява недоказано от обективна страна.

Предвид неправилното приложение на материалния закон обжалваното НП се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С молба на л. 47 от делото се претендират разноски, като съгласно пълномощно на л. 9 от делото заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.

Възражение за прекомерност съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се прави от въззиваемата страна (л. 3 от делото). Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до законовия минимум съгласно чл. 18, ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно- 300лв..

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-1204-000115/08.02.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“, с което на В. СТ. К., ЕГН **********, за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР София да заплати на В. СТ. К., ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 4