Решение № 694 от 20.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 694 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

И. Ал. Стоилов при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА в присъствието на прокурора А. Б. Н. като разгледа докладваното от И. Ал. Стоилов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100604625 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка по реда на тази глава.

С Присъда от 27.06.2018 г. по НОХД № 15695/17 г. по описа на СРС, НО, 14 с-в, СРС е признал А. И. Д. за невиновен, като, на основание чл. 304 от НПК, го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е постъпил протест от страна на прокурор при СРП.

В протеста и в допълнението към него се твърди за неправилност на присъдата, като се развиват доводи за доказаност на деянието от обективна и субективна страна, както и на неговото авторство. Моли се за отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна такава, от въззивния съд.

С протеста не се правят доказателствени искания.

Срещу протеста не е постъпило възражение от подсъдимия или от неговия защитник.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция прокурорът от СГП счита, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Поддържат се аргументите в протеста. Моли се за нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

1

Подсъдимият Д. и неговият защитник адв. И., редовно призовани с лично връчени призовки, не се явяват и не изтъкват уважителни причини за това. В тази връзка въззивният състав счете, че не са налице процесуални пречки за даване ход на въззивното производство, доколкото, от една страна, съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от НК, се касае за обвинение за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до 5 /пет/ години, поради което участието на подсъдимия не е задължително и, от друга страна, налице е редовна процедура по призоваване на подсъдимия и неговия защитник и нито един от двамата не е изтъкнал уважителни причини за неявяването си. Следва да се има също предвид, че се протестира съдебен акт, постановен в интерес на подсъдимия.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е процесуално-допустим, доколкото е депозиран в срок и то от активно легитимирана страна – прокурор от СРП.

Разгледан по същество, съдът намира протестът за неоснователен. Съображенията на състава са следните:

За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подс. А. И. Д., ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, с адрес в гр. София, ж.к.

„Банишора“, ул. ****.

Срещу подс. Д. СРП е внесла в СРС обвинителен акт, с който го обвинява в това, че на 14.09.2016 г., около 11:00 часа, в гр. София, ул. „Кресна“ пред № 5, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост – на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените от закона правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и човешко достойнство: хванал за лявата ръка представителя на Столична община район „Сердика“ – Д.С.Н., блъснал я и крещял, че ще я убие; наплюл в лицето полицейски служител при 02 РУ-СДВР – полицейски инспектор П.В.П., крещял към нея: „****, ще те очистя, ще те убия“, ударил я с юмрук в областта на стомаха, хванал с двете си ръце лявата ръка на П., одрал я, като с действията си й причинил кръвонА.дане в областта на лявата мишница и охлузване в областта на лявата предмишница; крещял към присъстващите: „Ще ви избия всичките, ****, ще ви съдя“; буйствал при опит да бъде качен в служебен лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ****, собственост на СДВР; след качването му в служебния автомобил започнал да рита с крака от вътре задната лява врата на автомобила, в резултат на което изкривил в посока навън металната рамка в областта над стъклото, при което се образувал луфт с ширина около 15 мм – престъпление по чл. 325, ал.

2, вр. ал. 1 от НК.

На 14.09.2016 г., около 09:50 часа, св. Д.Н., главен експерт в Столична община, район „Сердика“, и колегата й, в лицето на св. Д.С., същия старши експерт в отдел „Устройство на територията и строителен контрол“, отишли на адрес в гр. София, ж.к. „Банишора“, ул. ****, във връзка с премахване на двуетажна къща, която била преминала административна процедура, в резултат на която била обявена за опасна сграда.

На горепосочения адрес присъствали служители на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението /РСПБЗН/, на фирмата, наета от общината да премахне сградата, както и представители на служба „Охранителна полиция“.

На горепосочения адрес живеели св. П. Д.а, на 66 г., нейния съпруг св. И. Д. (същият с психично заболяване), както и техния син, в лицето на подс. А. Д..

2

Пред пристигналите на горепосочения адрес на 14.09.2016 г. сутринта лица св. Д.а заявила, че не била уведомена за протеклата процедура за дома, в който живеела, и отказала да напусне къщата, за да се пристъпи към процедурата по събарянето й.

Около 11:00 часа на горепосочения адрес пристигнал подс. А. Д. – същият бил на работа до този момент, но бил уведомен от близките си за случващото се. Силно афектиран, директно и без да опита да проведе разговор с когото и да е било, подс. Д. се насочил към св.

Н., хванал я за лявата ръка, блъснал я назад и я ударил в тухлената ограда на съседния имот.

След това подс. Д. наплюл св. П.В.П. - полицейски инспектор в сектор „Охранителна полиция“, група „Териториална полиция Сердика“ при 02 РУ - СДВР, ударил я с дясната си ръка, свита в юмрук, в областта на стомаха, след което започнал да крещи към нея „****, ще те очистя, ще те убия“, а после я хванал за лявата ръка и я одрал.

Присъстващият полицай от „Охранителна полиция“, в лицето на свидетеля Д.А., заедно с експерта св. С. и св. И.Д., служител на РСПБЗН, използвали сила срещу подсъдимия, в резултат на което и след известна борба успели да му сложат белезници.

Междувременно бил извикан патрул на полицията и след като на ръцете на подс. Д. вече били поставени белезници, на място се отзовали полицейските служители в лицето на свидетелите Р. С. и М. Д., които следвало да транспортират задържаното лице със служебен лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ****.

Подс. Д. продължил да се държи агресивно, с трудности бил качен в патрулния автомобил и там започнал да рита с крака по задната лява врата, като успял да изкриви рамката на вратата над прозореца. Подсъдимият бил транспортиран във 02 РУ-СДВР, където бил задържан за 24 часа.

В хода на ДП на подс. Д. била изготвена съдебно-психиатрична експертиза (СПЕ), съгласно чието заключение по време на инкриминираното деяние същият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, както и можел да участва във всички фази на наказателното производство. Вещите лица заключили също по отношение на подс. Д., че „поради ниския фрустрационен праг е възможно, поставен в ситуации, възприети от него като застрашаващи, да реагира остро, което да наложи кризисна интервенция“.

Съгласно заключение на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена по отношение на св. П. П., с действията си подс. Д. й причинил болка и страдание.

Нанесени били щети по служебен лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ****, които били отстранени от служители на 02 РУ-СДВР – същите поправили нанесените щети като изпънали изкривената рамка, без да търсят щети от застрахователно дружество.

За да възприеме гореизложената фактическа обстановка (макар и пестеливо, същата вярно и по достатъчен начин отразява действително случилите се събития), първоинстанционният съд се е ползвал от следните гласни и писмени доказателствени средства: показанията на свидетелите Д.Н., П. П., Д.С., П.М., Д.А., И.Д., Р. С., М. Д., Р.Т., П.Л., К.К., П. Д.а, Л.Т., В.Н., П. Д.а и И. Д. (включително показанията от ДП, приобщени по реда на чл. 281 от НПК); заключенията на СПЕ и СМЕ; протоколи за оглед на местопроизшествие и на лек автомобил; справка за съдимост и криминалистически регистрации на подсъдимия; справка от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ – също по отношение на подсъдимия.

Доколкото обвинението визира квалифициран състав на „хулиганство“, което обективно предполага събирането на данни от преки очевидци на твърдените като такива действия, първоинстанционният съд правилно е отдал приоритет и е отчел първостепенната важност на гласните доказателствени средства, като е предложил в достатъчна степен 3 подробен и аргументиран анализ на показанията на разпитаните свидетели, който въззивната инстанция напълно споделя.

Основателно са изключени от доказателствената маса определено заинтересованите показания на св. П. Д.а – майка на подсъдимия, като изолирани от останалия доказателствен материал, както е правилно частичното изключване на част от показанията на св. И. Д., баща на подсъдимия, отчитайки и влошеното му психично здраве. Закономерно са кредитирани и заключенията на вещите лица, както и останалите цитирани по-горе писмени доказателствени средства.

Всъщност не е и необходим самостоятелен анализ на доказателствата от страна и на въззивния състав, не само поради вярната интерпретация на фактите и подкрепящите ги доказателства, но и предвид обстоятелството, че между съда и прокуратурата принципно няма спор относно установените факти. Спорът е единствено по отношение правната преценка на тези факти и в частност субективната страна на деянието.

При така установената фактическа обстановка и на база правилния, подкрепящ я анализ на доказателствата, първоинстанционният съд е приел, че от обективна страна са налице всички съставомерни признаци на изпълнителното деяние на посочения престъпен състав, както и доказателства за неговото авторство, доколкото първият съд намира за доказани всички вменени с обвинителния акт действия, като осъществени от подс. Д.: както спрямо свидетелите Н. и П. и спрямо останалите присъстващи, така и по отношение щетите, нанесени на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ****.

Действително, както е приел и първият съд, разгледани самостоятелно, всички тези действия, осъществени от подс. Д., не могат да бъдат характеризирани по друг начин, освен като израз на неприличие, невъздържаност и неуважение, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото и осъществени на публично място, поради което реално са станали достояние на множество хора.

Съвсем основателно обаче първоинстанционният съд е отбелязал, че тези действия не могат да бъдат разглеждани самостоятелно и изолирано от обективната реалност, че същите са били определено провокирани от действията на представители на общинските власти и други правоохранителни институции, ангажирани със събарянето (след проведена административна процедура) на къщата, в която е живеел самият подсъдим, заедно с възрастната му майка и психично обременения му баща.

Точно това последно обстоятелство е залегнало при обсъждането на субективната страна на деянието, предложено от първия съд, който е приел, че не са налице основания за ангажиране на наказателната отговорност на подс. Д., поради липсата на елемент от субективната страна на деянието – хулиганските подбуди. Отделно първият съд е декларирал, че „личният мотив винаги изключва хулиганството“.

Въззивният състав не може да се съгласи с горната декларация на първия съд, доколкото личният мотив не изключва безусловно хулиганските действия и за това е налице практика на ВС. Преценката за това доколко хулиганските подбуди се явяват доказани, независимо от съществуващия личен мотив (обикновено изразяващ се в предхождащ конфликт между деец и лицето, обект на хулиганските действия) се прави на база на конкретните факти и обстоятелства - не само инкриминираните, но и тези, които са свързани със зараждането на личния мотив, фактите около предхождащия конфликт и ескалацията на същия.