Решение № 554 от 21.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Пловдив, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Ил. Костадинова при участието на секретаря София Г. Чаушева като разгледа докладваното от Диана Ил. Костадинова Гражданско дело №

20215330106177 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от К. Т. Т., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. П.П. срещу Д. К. Т., ЕГН ********** и А. К. Т., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Е. К. М., ЕГН **********, с правна квалификация на иска по чл. 150 вр. чл. 143, ал.2 СК - за намаляване на присъдена в полза на децата месечна издръжка, определена с влязло в законна сила съдебно Решение № 4353/14.12.2018г., постановено по гр.д. № 12233/2018 г., по описа на Районен съд Пловдив, в размер от по 300 лева за всяко дете или общо 600 лева до законоустановения минимум на дете от 162,50 лева или общо 325 лева.

В исковата молба се твърди, че по силата на споразумение, инкорпорирано в решение № 4353/14.12.2018 г., постановено по гр. дело № 12233/2018 г. по описа на РС - Пловдив, V бр. с., влязло в сила на същата дата, ищецът е задължен да заплаща издръжка на децата си А. и Д. в размер на по 300 лв. за всяко дете, чрез тяхната майка. Твърди, че надлежно изпълнявал тези свои задължения. За период от близо две години настъпили нови обстоятелства. Променили се социално - икономическите условия в страната към по-лоши, с оглед инфлационните процеси и респективно и доходите, които получавал, драстично намалели. Не упражнявал трудова дейност от 22.06.2020г., когато прекратил трудовото си правоотношение и се регистрирал в Бюрото по труда, като единственият му доход било получаваното оттам обезщетение за безработица, като след 22.04.2021 г. нямало да получава повече обезщетение за безработица.

1

Към момента на подаване на исковата молба ищецът все още бил безработен, а доходите, които получавал след 22.06.2020 г. били в месечен размер около 1500 лв. Твърди да има добра трудова квалификация, но предвид влошената социално-икономическа обстановка не можел да си намери работа в продължителен период от време. Имал задължение да издържа и други деца, доколкото през 2019 г. сключил нов брак. Настоящата му съпруга К. Т. имала три деца, с които живеели всички заедно в едно домакинство и за които ищецът полагал грижи и бил ангажиран в тяхното отглеждане. Твърди да има перманентни разходи, изразяващи се в задължения към два висящи кредита - потребителски в размер на 610 лв. месечна вноска и ипотечен в размер на 256 лв. месечна вноска, като потребителският кредит бил обявен от банката за предсрочно изискуем, поради невъзможността му да го обслужва редовно, което допълнително влошило материалното му положение. Преместил се да живее в гр. С. с новото си семейство, като имал разходи за режийни сметки в голям размер, като плащал над 200 лв. сметка за парно. Имал и три полици застраховка „Живот“, сключени през 2019 г., по които внасял месечно - по едната 450 лв., по другата 150 лв. или общо около 600 лв. Твърди след разтрогването на брака да е изпаднал във финансови затруднения, доколкото майката на ответниците го осъдила да плаща издръжка и трябвало да заплаща на ЧСИ дължимите суми, както и разноски и лихви.

Счита, че е налице трайна промяна във възможностите му като родител, който следва да заплаща издръжка, доколкото не можел да реализира трайни доходи, достатъчни за осигуряване на издръжката. Било непосилно за него да плаща издръжка в общ размер на 600 лв. за двете деца, като намира същата за прекалено завишена, поради което и следвало да бъде намалена. Счита, че подобно намаляване няма да попречи на задоволяване потребностите на децата, тъй като същите живеели в жилище, собственост на родителите на майката и в едно домакинство с нея, тя полагала адекватни грижи за тях, имала постоянна работа, което позволявало тя също да поема част от финансовата издръжка на децата. Освен това притежавала и съсобствено жилище с него на съседния етаж, където понастоящем живеели и не била семейна.

Твърди, че той също участва в живота на двете си деца, като ги виждал редовно и полагал грижи за тях. Освен това родителите на майката на децата притежавали общо около 10 апартамента, така че не бил налице риск децата да останат без задоволяване на своите потребности.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което на основание чл. 150 от СК да измени размера на постановената с предходно решение месечна издръжка, дължима от него в полза на децата, действащи чрез тяхната майка и законен представител, като я намали от 300 лв. на 162,50 лв. месечно на дете, считано от датата на входиране на исковата молба 14.04.2021г. Претендират се направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответниците, действащи чрез своята майка и законен представител. Оспорват твърденията на ищеца, че са налице обстоятелства, които налагат намаляване издръжката на децата и че същият е в затруднено финансово положение. Оспорват твърденията на ищеца, че родителите на майката на 2 ответниците разполагат с 10 апартамента и че за децата няма риск да им бъдат задоволени потребностите. Оспорват и твърденията, че децата живеели в жилище на баба си и дядо си по майчина линия. Заявяват, че факта, че ищецът е семеен, а майката на ответниците е несемейна, не налага ищецът да плаща по-малка издръжка, защото при поети вече задължения за издръжка към децата си, вземайки решение да създаде ново семейство налагало извода, че същият е направил преценка, относно възможностите си и има достатъчно средства да се справи с това предизвикателство. Освен това се подчертава, че трите деца на настоящата му съпруга не са негови и че той няма задължения към тях да ги издържа. В действителност ищецът и майката на ответниците имали задължения по ипотечен кредит, но в последните месеци кредитите се обслужвали изцяло от майката на ответниците, като ищецът не бил платил нито лев по този кредит. В същото време другият кредит бил изтеглен и използван изцяло за лични нужди на ищеца, но той умишлено отново не го плащал, за да тормози и притиска майката на ответниците. Според ответниците апартаментът, в който ищецът се преместил да живее в гр. С. е собственост на съпругата му К. Т., поради което същият не плащал наем, а разходите за режийни сметки били стандартни и обичайни и следвало да се поделят със съпругата му, като това не можело да служи като оправдание да не се плаща или да плаща по-нисък размер на издръжка към родните му деца.

Завява се от ответната страна, че наличието на полици „Живот“ също не е основание за намаляване на издръжката. Очевидно било, че ищецът ги е сключил доброволно, като е преценил възможностите си да ги обслужва и същите целяли спестяване на средства за старини. Счита се, че щом ищецът може да си позволи да заплаща 600 лв. месечни вноски за застраховка, би могъл да си позволи да заплаща и издръжка на своите деца в същия размер.

С приоритет било плащането на издръжката. С настоящия размер на издръжката се бил наложил и установил стандарт на живот, с който децата са свикнали и същият следвало да бъде запазен. Децата били на 14 години и на 9 години, което налагало доста големи разходи за обучение, закупуване на дрехи, обувки, пособия, учебни материали, лекарства при боледуване, както и джобни пари за транспорт, за хобита и за развлечение на децата.

Твърди, че макар да се води безработен, ищецът изцяло управлявал фирмите на своя брат близнак П. Т., който понастоящем бил в чужбина. Чрез тези фирми се занимавал със земеделие и реализирал доста голям доход, който му позволявал да живее съвсем спокойно и без затруднения, както и да плаща дължимата издръжка на децата си. Ищецът разполагал и с недвижимо имущество, което би могъл и би следвало да продаде, ако изпитва затруднение с издържането на децата си. Същият притежавал имоти в режим на СИО заедно с настоящата си съпруга: жилище в гр. Б. , самостоятелна собственост по плана на с. З. , общ. Б. с площ от 1620 кв.м, ид. част от гараж, находящ се в гр. П. и ид. част от апартамент, находящ се в гр. П. . Твърди се, че на 04.04.2019 г. ищецът продал в съсобственост със своя брат жилище в гр. П. , ведно с прилежаща изба за сумата от общо 20 000 лв., т.е ищецът бил получил сумата от 10 000 лв. Ноторно било известно обаче, че това не е пазарната стойност на имота, а просто сделката е изповядана на данъчна основа. Освен това на 02.10.2020 г. К.

Т. и съпругата му продали жилище на две нива в с. П., ведно с идеалните части от поземления имот, представляващи две паркоместа и озеленено дворно пространство за 3 сумата от 90 000 лв., което означавало, че е получил половината от продажната цена. От всичко гореизложено се виждало, че ищецът разполагал както с достатъчно средства, така и с достатъчно имоти, което от своя страна налагало извод, че същият имал възможност да заплаща издръжка за децата си в размер на 300 лв. за всяко едно от тях и същата не следвало да бъде намалявана. С оглед изложеното е направено искане съдът да постанови решение като отхвърли така предявения от ищеца иск за намаляване на присъдената издръжка до законоустановения минимум на дете. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е, че страните са родители на децата Д. К. Т., ЕГН ********** и А. К. Т., ЕГН **********. Безспорно е и, че със съдебно Решение № 4353 от 14.12.2018г. постановено по гр. д. № 12233/2018г. по описа на ПдРС, V брачен състав, е утвърдено споразумение по чл. 51 ал. 1 от СК, с което родителските права по отношение на децата са предоставени на майката, като бащата е осъден да заплаща издръжка на децата чрез тяхната майка и законен представител в размер на по 300 лева за всяко дете или общо 600 лева.

По делото е представено заверено копие от Застрахователна полица № ** със срок на покритие 14.04.2020г. – 14.04.2058г., Застрахователна полица № **** със срок на покритие 19.11.2020г. - 19.11.2057г., открити в М. Ю. Д.А.К- Клон България и Застрахователна полица № ***** открита в ЗА ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с срок на покритие 01.12.2020г. - 30.11.2040г., от които е видно, че застраховано лице по тях е ищеца и същите представляват Застраховка „Живот“, свързана с инвестиционни фондове.

Представено е заверено копие от Справка за актуално състояние на трудови договори към 23.03.2021 за ищеца, от която е видно, че за периода от 2005г. до 2018г. същият е заемал длъжността Изпълнителен директор в:

Местна инициативна група – К. А. и Сдружение Местна инициативна група – П. - Р., както и длъжността:

Аналитични специалисти в общинска администрация и звена в Община Пловдив, като последното трудово правоотношение е прекратено на 22.06.2020г., по което ищецът е заемал на длъжността Изпълнителен директор в Сдружение местна инициативна група – К. – А.

Предоставено е заверено копие от Справка за изплатено парично обезщетение за безработица от 16.03.2021г. от НОИ, от която е видно, че на ищеца е изплащано обезщетение, като последната изплатена сума е от месец юни 2020г.

Приети по делото са и заверени копия от платени задължения на ищеца към „Топлофикация - София“ ЕАД.

По делото са приети и: копие от Договор за потребителски кредит № ***** от 10.12.2014г. със страни „Райфайзенбанк България“ ЕАД, К. Т. Т. и Е. К. Т., от който е видно, че същият е отпуснат за потребителски нужди; заверено копие от Договор за жилищен кредит № **** от 21.12.2017г. със страни Райфайзенбанк България ЕАД, К. Т. Т. и Е. К. Т., отпуснат за покупка на жилище, находящо се в гр. .П., ул. „Д. Х.“ № и гараж.

По делото са представени заверени копия от: запорно съобщение от **********, с район на действие ПОС, изпратена до длъжника – ищец, от което е видно, че върху трудовото му възнаграждение, получавано от Сдружение местна инициативна група – К– А, е наложен запор от 19.02.2020г., като задължението за което е наложен е издръжка, както и копие от съобщение изпратено до длъжника – ищец, с което е оставена без уважение молбата до **** , за прекратяване на изп.дело.