Решение № 1661 от 01.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1661 гр. Варна, 01.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110113474 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена искова молба от П. Д. П. и А. П. П., и двамата от гр. *, с която срещу **, е предявен отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ответникът не притежава правото на собственост върху недвижим имот, на основание чл. 124, ал. 1, предл. III ГПК.

От ищците П. Д. П. и А. П. П. се твърди, че са придобили правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *, находящ се в с. *с площ 1 594 кв.м., с оглед изтекла в тяхна полза придобивна давност, присъединена към осъществяваното преди тях владение от **П. /баща на ищеца/ и *П. */дядо на ищеца/. В тази връзка излагат, че на *г. ищцата П. депозирала пред **искане да бъде призната за собственик на процесния имот, а на *г. било подадено и заявление за заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка. Във връзка с последното от ответника било издадено удостоверение от *г., в което било посочено, че за имота има съставен Акт № *от *г. за частна общинска собственост.

Посоченият АЧОС ищците считат, че е съставен в нарушение на материалния закон, доколкото ПИ не би могъл да бъде придобит от ответника на посоченото основание. Излага се, че дядото на ищеца – **, завладял имота през 70-те години на миналия век, като в поддръжката му участвали и родителите на страната – **и *П.. След смъртта на дядото на ищеца, съпрузите П. и А. П.и продължили да осъществяват трайно, необезпокоявано и явно владението върху имота за период от повече от 20 години, като дори преди това са помагали за поддържането и обработката на мястото. Сочи се, че към настоящия момент /датата на исковата молба/ ПИ е засаден със слънчоглед и предстои събиране на реколтата, като с оглед достъпа на селскостопанска техника, същият не е ограден. При така изложеното, ищците сочат, че имотът през годните е бил само и единствено частна собственост и не е отчуждаван нито в полза на държавата, нито на общината, или на каквото и да е друго основание, поради което считат, че приложение не могат да намерят ограниченията, предвидени в чл. 86, ал. 1 ЗС, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ или чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Поддържат, че макар и имотът да представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, доколкото никога не е включван в ТКЗС, ДСЗ или 1 други земеделски организации, поради което **не може да е придобила правото на собственост на основание чл. 19 ЗСПЗЗ. Ищците считат, че от една страна в тяхна полза е изтекъл десетгодишният придобивен давностен срок още преди налагане на мораториума по § 1 от ЗИД на ЗС за придобиване по давност на държавни и общински имоти, а от друга, че установената в ЗДС и ЗОС /от 1996 г./ забрана е ограничена само до имоти, представляващи публична държавна или общинска собственост, но не и частна, каквато е процесната.

Отделно от посоченото, в исковата молба се излага, че така съставеният АЧОС няма правопораждащо действие и не установява съществуващо в полза на ответника право на собственост върху процесния имот. При така изложеното се иска уважаване на претенцията.

Моли се за присъждане на разноски по делото.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът ****е депозирал такъв, в който поддържа доводи за недопустимост на иска, поради липса на интерес от водене на делото от страна на ищците. Евентуално, счита иска за неоснователен, като се оспорват заявените в исковата молба твърдения. Не отрича, че издаването на процесния АЧОС няма правопораждащо действие и собствеността върху спорния ПИ не възниква със съставянето му, а единствено удостоверява възникването, изменението или погасяването на това право.

В този смисъл и доколкото актът няма конститутивно действие, страната счита, че моментът не издаването му се явява ирелевантен за момента на придобиване вещното право на собственост върху имота. Ответникът се легитимира като собственик на ПИ на основание чл. 19, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно които разпоредби собственост на общината са *земи, които не принадлежат на граждани, юридически лица или държавата. В тази връзка излага, че с т. 46 от Решение № *от 17.06.2008 г. на *– *, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. *, на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ е възстановен имот № ***/процесният/, находящ се в местност „*“, с площ от 1 682 кв.м. Посоченият имот бил отразен с идентификатор *в графичната извадка от цифровия модел на картата на възстановената собственост на землището на с. *, а в регистъра на имоти към КВС бил записан като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, като не били отразени данни за реституционни претенции от бивши собственици по ЗСПЗЗ. При така изложеното, страната счита, че е налице безпротиворечив извод за наличие на предпоставките чл. 19, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, респ. че е титуляр на правото на собственост досежно процесния имот, доколкото последният се явява земеделска земя, останала невъзстановена и не се притежава от друг субект. В продължение на посоченото, излага, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ ПИ не е попадал в границите на урбанизираната територия, определени с ПУП или с околовръстен полигон, както и не попада в територия по § 4, ал. 2 ЗСПЗЗ, поради което и на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ представлява земеделска земя. По изложените съображения моли за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално – за отхвърляне на исковата молба.

Претендират се разноски.

Депозирано е допълнение на отговора на исковата молба от ответника **, с която е заявено, че страната се легитимира като собственик на спорния имот на основание чл. 27, във вр. чл. 45 ЗСПЗЗ, а посоченото в отговора основание - чл. 19, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, следва да счита за заявено алтернативно. Допълва, че процесният ПИ е възстановен на Община Белослав /в чиято територия административно се е намирало с. *към този момент/ с Решение № *от *г. на ОбСЗ – *в съществуващи реални граници, като с посоченото решение е завършена процедурата по възстановяване, предвид конститутивното действие на акта, респ. ответникът е станал собственик на имота, доколкото към датата на издаване на АЧОС селото попада в територията на Община Варна.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат иска.

С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

2

Представена е Молба-декларация до нотариус *, Удостоверение от Областния управител от *г. и Удостоверение от Община *, МДТ от *г. /л. 6-7/, от които се установява, че ищцата П. Д. П. е поискала да й бъде издаден КНА за собственост върху процесния ПИ с идентификатор *(приет за земеделска земя), за който няма съставен акт за държавна собственост, но е вписан акт за общинска собственост № */*г. От Удостоверение № *г. на Община */л. 9-11/ се установява, че за процесния имот няма данни за извършвано отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. Общинска служба земеделие са отговорили, че съгласно Решение № */*г. е възстановено правото на собственост на неидентифициран собственик, където под № *е описана нивата от 1.682 дка.

Имотът е записан в землището на с. *като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ с Решение № */*г.

Представен е Констативен протокол от Община *, кметство *от *г. /л. 40/ от който се установява, че е извършена проверка в процесния имот и се е установило, че е необработваем, обрасъл с храстовидна растителност, без материализирани на място ограждания. Същият е земеделска земя с начин на трайно ползване – нива. Представена е и снимка към него /л. 41/.

Представена е от Община *, Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ преписката по подаденото на *г. заявление от П. П. за обстоятелствена проверка и признаване правото на собственост /л. 42-108/. Установява се от документите в преписката, че по данни на ОСЗ-*имотът не фигурира в предадените на Община *протоколи с имоти по чл. 19 ЗСПЗЗ, въпреки че с решението от 1992 г е записан като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, а с решението от 2008 г. е записан а неидентифициран собственик. В кметство *не се съхраняват предходни кадастрални планове и разписни листи към тях и няма данни за изготвени заповеди за попълване на възстановени имоти. Съдържа се издадения акт за частна общинска собственост, в който е посочено основание – чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.

Представени са писмени доказателства установяващи, че ищците и техните праводатели се занимават със земеделие /л. 147-157/.

Представени са ортофото снимки от 2019 г. /л. 172-173/, както и цветно копие от карта по чл. 18г ППЗСПЗЗ, копие от КВС, копие от налични регистри, всички съхранявани в ОСЗ*/л. 187-211/, представени са документи във връзка с историята на имота /л. 236-269/.

От заключението на вещото лице инж. Б. по допуснатата по делото съдебнотехническа експертиза /л. 158-170/ се установява кои са били действащите планове за процесната територия, като от регистър по КВС към 14.09.2001 г. е записано, че процесният имот е собственост на Община *и се стопанисва от нея. Имотът липсва регистъра на остатъчен фонд към 14.11.2008 г., поради което и той не е земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. В КВС към 2007 г. няма разлика, като към 2012 г. имотът е записан с неидентифициран собственик.

Вещото лице посочва, че е налице колизия в трите регистъра по КВС. В Кадастралната карта имотът е записан с неидентифициран собственик, съобразно решението от *г. Имот № *по КККР/сегашен вид/ е напълно идентичен по граници/площ на имот № *по КККР/2018 г./.

Вещото лице посочва, че към момента на експертизата Община Варна е вписана като собственик на имота в КККР. Имотът винаги е имал статут на нива. Територията, в която попада процесния имот, е определена за възстановяване в съществуващи на терена стари реални граници. Налице е почти пълно съответствие между описания в решението от 2008 г. имот и този записан в процесния АОС от 2024 г. Няма данни имотът преди колективизацията да не е бил земеделски. Няма данни да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друго подобно образувание. Няма данни за съставен АДС. Няма данни да попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма данни да е заявяван за възстановяване или спрямо него да е било издавано реституционно решение. След оглед на място се установява, че имотът е обработваем, леко самозатревен, неограден, незастроен и се ползва за селскостопански нужди.

От заключението на вещото лице инж. Й. К. по допуснатата по делото съдебнотехническа експертиза /л. 311-315/ се установява, че за последните 10 стопански години, преди стопанската 2024 г. в ДФ „Земеделие“ са налични ортофотоснимки, единствено от 2014 г., 2018 г. и 2022 г. При прегледа на тези снимки вещото лице е установило, че връху 3 тях липсват данни от обработване на земята с цел земеделско производството, каквото се наблюдава в имотите, източно от процесния. По хвърлените по повърхността сенки установил наличието на различни по височина дървета и храсти. Процесният имот не е бил обработван и в същия е имало около 10 бр. дървета и храсти. Представят се самите снимки, както и такава от 2025 г. В съдебно заседание пояснява, че не може да се каже какви трайни насаждения е имало в имота преди 2000 г.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Г. А. */л. 176/ се установява, че същата работи в кметството в с. *, като живее в селото от 1998 г. Споделя, че през ноември 2024 г. посетила с кмета процесния имот във връзка с делото и констатирали, че не се обработва и е запустял, затревен и неограден. Имало сухи храсти в имота и спрямо съседните имоти се виждало, че не се обработва. Няма информация и не е чувала този имот да се обработва от А. П., баща му или дядо му. Познава ги, защото живеят в селото. Знае, че *има дейност по земеделие, но специално за този имот няма лична или служебна информация да се обработва от тях. Преди ноември 2024 г. не е ходила специално до имота.