Решение № 163 от 13.02.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Пазарджик, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220100116 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от Б. Ч. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „*****, кантора ** против С. С. С., с ЕГН ********** от с.

Мокрище, общ. Пазарджик, ул. *****, с която се иска от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 7500 лева, с която се е обогатил във вреда на поемателя по запис на заповед, издаден на 15.01.2019 г. от ответника и предявен за плащане на 16.01.2019 г., обезпечаващ дадени в заем от ищцата на ответника суми на 14.01.2019 г. в размер на 2700 лева и на 15.01.2019 г. в размер на 4800 лева, както и сумата от 2749 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 7500 лева за период от 13.01.2022 г. до 13.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба и допълнителната молба с вх. № 2497/27.01.2025 г. се излагат обстоятелства, че на 14.01.2019 г. и на 15.01.2019 г. ищцата дала в заем на ответника сумата от общо 7500 лева. Първия ден му дала сумата от 2700 лева, а на втория ден му дала сумата от 4800 лева. На 15.01.2019 г. ответникът подписал запис на заповед, съгласно който се задължил срещу представянето на ценната книга да заплати на ищцата сумата в общ размер на 7500 лева с място на плащане гр. Пазарджик, ул. „*****8, кантора ** и с падеж на предявяване. Записът на заповед бил предявен за плащане на ответника на 16.01.2019 г.

Твърди се, че ищцата многократно е приканвала ответника да заплати дължимата сума, но плащане от него така и не е извършено.

Посочва, че на 27.12.2024 г. чрез куриерска фирма ищцата изпратила до ответника 1 писмена покана за плащане на сумата, с която го поканила в едноседмичен срок от получаването й да заплати дължимата сума по посочената банкова сметка, ведно със законната лихва за забава. Поканата била върната в цялост с отбелязване, че по данни на съседите ответникът и семейството му живеели във Франция от много години.

В допълнителната молба се посочва, че основава иска си на неоснователно обогатяване въз основа на менителничен ефект по запис на заповед по чл. 534 от ТЗ.

Посочва, че тази абстрактна сделка обезпечава каузалните сделки по двата договора за заема от 14.01.2019 г. в размер на 2700 лева и от 15.01.2019 г. в размер на 4800 лева с падеж на връщане на двата заема - датата на предявяване на записа - 16.01.2019 г. Твърди, че давността по исковете за неоснователно обогатяване е 3 години след изтичане на срока за предявяване на менителнични искове по запис на заповед и в този срок предявява настоящата искова претенция.

Претендира разноски.

В хода по същество ищцата се явява лично, като моли съдът да уважи исковите претенции в цялост. В предоставен от съда срок представя писмена защита с подробно изложени съображения в подкрепа на становището си.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения особен представител – адв. А.

П. от АК Пазарджик депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковите претенции.

Оспорва положените подписи в представения от ищцата запис на заповед. Твърди, че подписите не са положени от ответника и ответникът не е изписал саморъчно имената си върху него.

Счита, че не са предприети всички необходими действия за уведомяване ответника за дължимите на ищцата суми.

Оспорва размера на претендираната мораторна лихва като счита, че същият е завишен.

Моли съдът да отхвърли исковете.

В проведеното съдебно заседаниe, при редовност на призоваването, ответникът се представлява от назначения особен представител, който моли съда да отхвърли исковете. В предоставен от съда срок депозира писмена защита с изложени аргументи в подкрепа на становището си.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен в препис запис на заповед, издаден на 15.01.2019 г. в гр.

Пазарджик, с който С. С. С., с ЕГН ********** от с. Мокрище, общ. Пазарджик, ул. *****, л.к. № ***, издадена на 20.06.2011 г. от МВР Пазарджик неотменимо и безусловно се е задължил срещу представяне на записа на заповед да заплати на ищцата Б. Ч. Д. сумата от 7500 лева, с падеж – на предявяване, с място на плащане – гр. Пазарджик, ул. „*****, 2 кантора **. Ценната книга съдържа отбелязване на дата на издаване – 15.01.2019 г., както и саморъчно изписани трите имена и подпис на издателя С. С. С.. На гърба на ценната книга е направено отбелязване, че същата е предявена за плащане на 16.01.2019 г. като това обстоятелство е удостоверено чрез ръкописно изписан текст, три имена и подпис на С. С. С..

Във връзка с направеното оспорване на положения подпис от името на ответника в записа на заповед същият е приет като доказателство по делото в оригинал и е назначена съдебно-почеркова експертиза. От заключението на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, което съдът кредитира с пълно доверие като обективно, изчерпателно и компетентно изготвено, се установява, че подписът за издател в запис на заповед с дата на издаване 15.01.2019 г. и саморъчно изписаните имена, както и подписът на гърба на записа на заповед, където е отразено предявяването му и саморъчно изписаните имена, са положени от ответника С. С. С..

По делото е приета като доказателство покана от ищцата и адресирана до ответника, с която ответникът е поканен в едноседмичен сок от получаване на поканата да заплати сумата от 7500 лева въз основа на подписания от него запис на заповед от 15.01.2019 г., който е предявен на 16.01.2019 г., ведно с дължимата лихва в размер на 4980 лева или общо сумата от 12 480 лева по посочена в поканата банкова сметка. В поканата се посочва, че записът на заповед е предявен за плащане на 16.01.2019 г., но поради неплащане дължимата сума издателят изпаднал в забава от тази дата. Поканата се е върнала с отбелязване, че лицето живее в чужбина и няма такъв получател на посочения адрес, поради което пратката е върната.

По искане на ищцовата страна в хода на производството са разпитани в качеството на свидетели К. С. В. и И. Н. Г..

От показанията на свидетеля К. С. В. се установява, че през месец януари 2019 г. свидетелят е посетил кантората на ищцата във връзка с упражняваната от нея адвокатска дейност. Докато обсъждали неговия казус в кантората влязъл познат на ищцата, който попитал дали са му готови парите. Ищцата изкарала банкноти по 50 лева, общо за сумата около 2800 лева и му ги дала, след което човекът си тръгнал. На следващия ден свидетелят В. отново срещнал същия човек в кантората на ищцата. Свидетелят видял как ищцата му броила сумата от 4000 лева или 4500 лева. След това ищцата казала на този човек да се подпише на документ за парите. При въпрос на свидетеля В. към ищцата дали нещо ще купува, тя отговорила, че дава парите на този човек на заем. Свидетелят видял, че ищцата извадила лист, на който отгоре пишело запис на заповед и казала на човека на предната страница да си напише имената. Тогава свидетелят видял, че въпросният човек се казва С. С. и се подписал върху запис на заповед. Ищцата му обяснила, че и за предния път всичко е на едно. Свидетелят видял този човек С. С. да получава парите, след което си тръгнал.

От показанията на свидетеля И. Н. Г. се установява, че с ищцата работят от 2003 г. в една кантора. През месец януари 2019 г. ищцата обсъждала със свидетелката Г. как да оформи заем, който поискал нейн клиент от нея. Обяснила на свидетелката, че човекът се занимавал с врати и паркети и му трябвали в кратък срок, за да закупи материали, като 3 сумата била общо около 6000-8000 лева. Няколко дни след това свидетелката се върнала от отпуска и по повод на случилото се, ищцата казала, че С. С. ще дойде, защото тя му е дала в заем определена сума, както и че дори ще донесе част от парите. Малко след този разговор в кантората влязъл С., който се извинил, че в момента не носи никакви пари поради финансови затруднения. В присъствието на свидетелката Г.а ищцата му предявила записа на заповед за плащане, а С. написал на гърба, че му е предявен, и написал имената си. Повече свидетелката не го е виждал, а по повод връщане на заетата сума ищцата споделяла, че същата не й е върната. Установява се също, че свидетелката е присъствала на няколко телефонни разговора, при които ищцата го е приканвала да й върне парите, но С. отлагал поради липса на финансови средства. Конкретно в края на 2022 г. - началото на 2023 г. ищцата се обадила на С. по телефона и го пуснала на високоговорител, попитала го кога ще й върне парите, а той отговори, че не мисли да ги връща. Консултирал се с друг адвокат, който му казал, че може да не ги връща, тъй като документът, който подписал, бил с изтекла давност, след което затворил телефона.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни, логични, непротиворечащи помежду си и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 534, ал. 1 от ТЗ, когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда. Разпоредбата установява възможност за приносителя на записа на заповед да търси защита на правата си по правилата на неоснователното обогатяване. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищцата е да установи при пълно и главно доказване възникване на валидно менителнично правоотношение по запис на заповед, по който е настъпил падежът, както и настъпването на вреда за нея поради изгубване исковете по записа на заповед поради давност.

В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на процесната сума, вкл. направеното с писмения отговор възражение, че подписите не са положени от него.

Съгласно разпоредбата на чл. 531 от ТЗ, приложима досежно записа на заповед съгласно препращащата разпоредба на чл. 537 от ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. Правната последица от погасяване на менителничния иск по давност е прескрибиране на менителничния ефект. С изтичането на давнoстта се преклудира правото на поемателя на ценната книга да иска принудително осъществяване на вземането си и материалното му право не се ползва със защита. След 4 изтичане на давността приносителят му може да проведе единствено защита по чл. 534 от ТЗ с нарочен иск, основан на неоснователно обогатяване. Правото да се предяви специалният менителничен иск по чл. 534 от ТЗ възниква, когато е погасено правото на иск по чл. 531, ал. 1 от ТЗ. Прекият менителничен иск и искът по чл. 534 от ТЗ са две различни средства за защита, характеризиращи се с различни правни основания. Първият се основава на права, произтичащи от едностранна абстрактна сделка, а вторият се базира на плоскостта на неоснователното обогатяване. Давността за иска по чл. 531, ал. 1 от ТЗ започва да тече по общо правило от деня, в който вземането е станало изискуемо - падежът на задължението, определен съгласно чл. 486 от ТЗ. В случая падежът на задължението е 16.01.2019 г. - датата на предявяване на ценната книга за плащане и давността започва да тече от този ден. Ето защо предявяването на иск по чл. 531 от ТЗ не е предпоставка за водене на специалния иск по чл. 534 от ТЗ /В този смисъл е Определение № 131/02.03.2011 г. по т. д. 736/2010 г., І т. о. на ВКС/. В процесния случай падежът на задължението по ценната книга е настъпил в момента на предявяването, т.е. на 16.01.2019 г., като от тази дата по отношение на задължението по същата е започнала да тече специалната погасителна давност предвидена за прекия менителничен иск на приносителя на процесния запис на заповед по чл. 537 вр. чл. 531, ал. 1 от ТЗ, респ. същата е следвало да изтече на 16.01.2022 г., но предвид наличието на извънредно положение, обявено на 13.03.2020 г. със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/ е уредено, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат редица срокове, в това число и давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Извънредното положение е отменено след 13 май 2020 г. и е даден гратисен период от една седмица, поради което за периода 13 март до 21 май 2020 г. давностните срокове, с които се погасяват правата на частноправните субекти са спрели.