Решение № 14005 от 16.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14005 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. А.ОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110101786 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 12.10.2023 г., подадена от Т. А. А. срещу „У. Е. У.“ Црт., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ, чл.

215 КТ вр. чл. 31 Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, чл. 177 КТ, чл. 264 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявен е и установителен иск с правно основание по чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ за прогласяване недействителността на клаузата по чл. 5.а) от процесните трудови договори от 07.07.2015 г. и 27.12.2016 г. и последващите ги анекси.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение относно наличието на трудово правоотношение с ответника, възникнало на основание сключен трудов договор на 07.07.2015 г., по силата на който, считано от 08.07.2015 г., била назначена на длъжност „Младши член на кабинния екипаж“. В договора било предвидено, че работодателят наемал служителя на основание чл. 68, ад, 4, във връзка с чл. 68, ал, 1, т. 1 КТ за определен срок в размер на 18 месеца, който започвал на 08.07.2015 г. С договора било постигнато съгласие, че брутна заплата на ищцата ще включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими съгласно КТ. На 27.12.2016 г. между страните бил сключен нов трудов договор, по силата на който, считано от 08.01.2017 г., ищцата била назначена на длъжност „Стюард/Стюардеса“. Съгласно договора, след всеки планиран и приключен сектор работодателят следвало да заплаща на служителя т.нар. „секторно плащане“, като сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден щели да се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и работодателят нямало да прави отделни плащания за тези сектори. Между страните било постигнато съгласие, че размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите, приключени от служителя в един ден, в допълнение на първите два сектора, ще бъде на стойност 24,45 лева – бруто, като тази сума щяла да бъде допълнително изплащана от работодателя всеки месец. Предвидено било, че служителят ще има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни 1 командировъчни по смисъла на Раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед на работодателя. Със сключен анекс от 25.06.2018 г. към трудовия договор се изменило съдържанието на чл. 1 от същия, като било уговорено, че ищцата следва да полага труд при работодателя за неопределено време. С анекси от 01.01.2019 г., 01.01.2020 г. и 30.03.2020 г. страните се договорили за увеличаването на размера на основното трудово възнаграждение на ищцата. По силата на анекс от 22.01.2020 г., считано от 23.01.2020 г. ищцата следвало да изпълнява длъжността „Старши член на кабинен екипаж“. На 14.10.2020 г. трудовият договор с ответника бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Ищцата твърди, че в периода от 01.12.2019 г. до 14.10.2020 г., в нарушение на чл. 5 от трудовия договор, ответното дружество не е начислявало и не й е изплащало в пълен размер уговорените „секторни плащания“, въпреки че същата е била част от кабинния екипаж на оперирани от дружеството самолети, изпълнявали международни рейсове – „сектори“. Счита, че възможна причина за неначисляване и неплащане на „секторни плащания“ за първите два изпълнени сектора през съответния ден била неправилното тълкуване на разпоредбите на чл. 5 от договора от страна на работодателя. Навежда доводи за недействителност на разпоредбата, съгласно която страните изрично са се съгласили, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори. Твърди, че посочената уговорка е в противоречие с разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 247 КТ вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Поддържа, че работодателят бил длъжен да заплаща на служителите секторните плащания за всеки изпълнен международен рейс.

Счита, че ответното дружество следва да й изплати както сбора от дължимите секторни плащания, така и законната лихва върху посочените изискуеми вземания за периода 01.12.2019 г. – 14.10.2020 г., считано от падежа за плащането им през съответния месец до окончателното погасяване на дълга. Съгласно договора, работодателят се задължил в допълнение към уговорените трудови възнаграждения да изплаща в нейна полза и командировъчни пари на ден, според раздел IV от НСКСЧ.

Въпреки договореностите помежду им, в рамките на процесния период ответното дружество начислявало и изплащало на ищцата командировъчни пари в размер далеч по-нисък от минималния, предвиден в Приложение № 3А от НСКСЧ, поради което твърди, че дружеството й дължи разликата между изплатените и дължимите командировъчни пари за ден, считано за времето за изпълнение на международни рейсове, съгласно приложимата ставка за изпълняваната от нея длъжност. Сочи, че предвид факта, че работодателят не е изплащал в пълен размер дължимите „секторни плащания“ е получила и по-ниско по размер възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ за дните, през които е ползвала платен годишен отпуск в рамките на периода от 01.01.2020 г. до 14.10.2020 г. В тази връзка, счита че работодателят следва да й заплати законната лихва върху дължимите за съответния месец от периода 01.01.2020 г. – 14.10.2020 г. възнаграждения за времето, през което е ползвала годишен отпуск, считано от падежа на съответното плащане до окончателното погасяване на дълга.

Твърди, че в периода 01.12.2019 г. – 14.10.2020 г. е полагала труд по време на официални празници, който не й бил заплатен от работодателя съгласно разпоредбата на чл. 264 КТ. Навежда доводи, че през периода от 08.07.2015 г. до датата на прекратяване на трудовия й договор, в качеството й на член на летателния състав на гражданското въздухоплаване, е имала право на удължен платен годишен отпуск съобразно прелетените часове през съответната календарна година. Твърди, че през 2 срока на действието на трудовия договор ответното дружество не я било уведомило за размера на полагащия й се удължен годишен отпуск за съответния период. Счита, че към датата на прекратяване на трудовия договор е разполагала с неизползван платен годишен отпуск в размер на 89 дни, за който е следвало да й бъде изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. В нарушение на законоустановените изисквания й било изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 54 дни, като размерът на обезщетението бил определен от работодателя без да се вземе предвид общия размер на „секторните плащания“, които е следвано да получи, съответно ответникът бил длъжен да й заплати разликата между платеното и реално дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск заедно със законната лихва от падежа на задължението до окончателното изплащане на сумата. Във връзка с изложеното, моли съда да осъди ответника да й заплати сумите, както следва: 1/ 6 112,98 лв., представляваща сбора от неизплатените от ответника „секторни плащания“ за периода от 01.12.2019 г. до 14.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното им изплащане; 2/ 3 973.14 лв., представляваща сбора от неплатените от ответника командировъчни пари, дължими на ищцата за периода от 01.12.2019 г. до 14.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното им изплащане; 3/ 4 989.38 лв., представляваща сбора от неизплатените от ответника възнаграждения по чл. 177 от КТ, дължими за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното им изплащане; 4/ 265.40 лв., представляващи неизплатено от ответника възнаграждение за работа през дните на официалните празници през периода от 01.12.2019 г. до 14.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното им изплащане; 5/ 6 388.98 лв., представляваща неизплатена част от дължимото от ответника обезщетение по чл. 224, ад, 1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното им изплащане; 6/ законната лихва върху всяко от секторните плащания за периода от падежа на съответното плащане до 10.01.2023 г., в общ размер на 1 586.50 лв.; 7/ законната лихва върху всяко от неизплатените възнаграждения по чл. 177 от КТ за периода от падежа на съответното плащане до 10.01.2023 г, в общ размер на 1 310.76 лв.; 8/ законната лихва върху неизплатеното от ответника възнаграждение за работа през дните на официалните празници за периода от падежа на съответното плащане до 10.01.2023 г., в размер на 74.53 лв.; 9/ законната лихва върху неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за периода от 30.11.2021 г. до 10.01.2023 г., в размер на 1 349.56 лв.

Моли съда да обяви за недействителна поради противоречието й със закона евентуално поради заобикаляне на закона следната клауза от трудовия договор от 07.07.2015 г. и от 27.12.2016 г., а именно: „5.а) Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на Служителя съгласно чл. 56 и Работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори".

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба.

Навеждат се доводи за недопустимост на предявените искове, доколкото ищцата е била в трудови правоотношения с клон на дружеството. Взема становище относно неоснователността на предявените искове. Оспорва твърденията на ищцата относно дължими в нейна полза и неизплатени секторни плащания. Сочи, че съгласно чл. 5б от договора, същите се дължат след втория сектор за деня, тоест за приключили през деня сектори 3, 4, 5 и прочее, като същата претендирала възнаграждение на база 3 всички прелетени сектори, което било в противоречие с уговореното в трудовия договор. Счита за неоснователно искането на ищцата за обявяване на недействителност на чл. 5б от трудовия договор. Поддържа, че секторното плащане представлявало допълнително плащане, като работодателят имал право на преценка дали същото се заплаща след втори, пети или десети прелетян сектор. Счита, че оспорваната разпоредба от договора не противоречи на нормативните изисквания, доколкото секторните плащания били договорени между страните специфични възнаграждения над основната работна заплата. Навежда доводи за неоснователност на претенциите на ищцата относно неизплатени командировъчни пари, като твърди че дружеството й е заплатило надлежно дължимите вземания. Сочи, че НСКСЧ не намира приложение към екипажите на въздухоплавателни средства под чужд флаг.

Поддържа, че секторните плащания не следва да се включват при изчисляването на възнаграждение по чл. 177 КТ, доколкото същите имат характер на бонуси с непостоянен и непредвидим характер. Оспорва твърдението на ищцата, че същата е „част от летателния състав на гражданското въздухоплаване“ по смисъла на чл. 30 НРВПО, съответно че й се дължи удължен платен годишен отпуск. Поддържа, че съгласно чл. 224, ал. 1 КТ, работодателят изплащал на служителите си само неизползвания платен годишен отпуск, който не е погА. по давност. Навежда доводи за неоснователност и на претендираните акцесорни вземания. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на заявените претенции. Моли съда да остави без разглеждане предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвърли като неоснователни. Претендира разноски.