Решение № 59 от 16.09.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Частно наказателно дело 295/2026
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 16.09.2026
- В сила
- 24.09.2026
- Състав
- Павел Неделчев
РЕШЕНИЕ
№ 59 гр. Габрово, 16.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Павел Неделчев при участието на секретаря Ваня Д. Матеева в присъствието на прокурора П. П. Д. като разгледа докладваното от Павел Неделчев Частно наказателно дело № 20264200200295 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32, във вр. с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции за признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган на Кралство Нидерландия срещу българския гражданин Г. Б. Б. с местоживеене в гр. Севлиево, с което му е наложена финансова санкция – глоба, в размер на 210 евро за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата. Изпратеното удостоверение съставлява искане за признаване и изпълнение на влязло в сила решение на несъдебен орган – Politie ZaWa, Transactiemodule, с което на лицето е наложена финансовата санкция.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово счита, че са изпълнени изискванията на закона и финансовата санкция следва да се признае за изпълнение.
Засегнатото лице Г. Б., нередовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Съдът, след като съобрази разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, разгледа делото без негово участие и след като му назначи защитник – адвокат Н.П..
1
Защитникът заявява, че искането на издаващата държава следва да бъде допуснато.
Съдът, като се запозна с представените по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:
Засегнатото лице Г. Б. Б. е с постоянен и настоящ адрес в гр. Севлиево, поради което Окръжен съд - Габрово е компетентният съд по признаване на решението на решаващата държава.
В постъпилото удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции се сочи, че същото е издадено въз основа на решение (Reference CA - 276373458), постановено на 14.03.2026 г. от несъдебен орган Politie ZaWa, Transactiemodule и е влязло в сила на 25.04.2026 г. В удостоверението се посочва, че на лицето Г. Б. е наложена финансова санкция – парична сума от 210 евро, за нарушаване на чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Нидерландия, изразяващо се в следното: Неспиране на червен светофар: при трицветен светофар; Beverwijk, Alkmaarseweg, 19.08.2025 г., 14:23 часа. В Удостоверението е вписано, че решението е влязло в сила, като по информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и няма решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава.
Удостоверено е още, че производството е било писмено, като засегнатото лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Въз основа на това се прави и искане за признаване на решението за наложената финансова санкция.
Съдът приема, че в случая е налице влязъл в сила в държава-членка на ЕС акт, от който произтича задължение за плащане на финансова санкция. Актът попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно чл. 30, ал. 2 от Закона двойна наказуемост не се изисква за деяние, което според законодателството на издаващата държава съставлява поведение, което нарушава правилата за двиЖ.е по пътищата, какъвто е настоящият случай.
Удостоверението по чл. 4 от рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета е представено по делото в образец с превод на български език, издадено от компетентен орган на издаващата държава. Спазени са изискванията за форма, съдържание и превод, съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС.
Съдът намира, че не са налице предвидените в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС факултативни основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция. В Република България не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и няма такова решение, което е 2 изпълнено в държава, различна от издаващата и изпълняващата. Давностният срок за изпълнение на решението не е изтекъл. Деянието, за което засегнатото лице е наказано по административен ред в Нидерландия, не е било от компетентност на български административни или съдебни органи. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, което да прави изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такава деяние. Възрастта на засегнатото лице не изключва отговорността му. Съдът намира, че не е налице и факултативното основание за отказ по чл. 35, т. 10 от Закона. Видно е от Удостоверението, че в него се съдържа информация за спазване на условията съобразно законодателството на издаващата държава, като заинтересованото лице е уведомено за правото на обжалване и сроковете за обжалване на решението.
По изложените съображения молбата за признаване и изпълнение на решение, постановено от несъдебния орган на решаващата държава Нидерландия срещу българският гражданин Г. Б., с което му е наложена финансова санкция – глоба в размер на 210 евро за извършено административно нарушение, следва да бъде уважена. Към момента на разглеждане на настоящото производство съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 33 във вр. с чл. 17 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане или решения за налагане на имуществена санкция, а именно за приспадане частично или изцяло на изплатена от лицето имуществена санкция.
По излоЖ.те съобраЖ.я и на основание чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение от 14.03.2026 г. (Reference CA 276373458) за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен/административен орган – Politie ZaWa, Transactiemodule, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 25.04.2026 г., с което на българския гражданин Г. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.
Севлиево, *****, е наложена финансова санкция (глоба) за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата в размер на сумата от 210 (двеста и десет) евро.
Препис от настоящото решение, след влизането му в сила, да се изпрати на НАП – офис Габрово, за изпълнение.
3
Да се уведоми, на основание чл. 38 от ЗПИИРКОРНФС, компетентният орган на издаващата държава, който отговаря за изпълнение на решението – Centraal Justitieel Incassobureau – Postbus 185, 8900 AD Leeuwarden, Nederland.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 7дневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________ 4