Определение № 2018 от 14.08.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2018 гр. Бургас, 14.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА в присъствието на прокурора П. Б. О. като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Частно наказателно дело № 20262120202981 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 и сл. от НПК.

Постъпило е искане от прокурор при Районна прокуратура – град Бургас, с което се иска да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия по ДП № 434 ЗМ 450/2026 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР – Бургас, вх. №15047/2026г. по описа на Районна прокуратура – Бургас – А. М. С., ЕГН: **********, срещу когото е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. първо, вр. чл. 195, ал.1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.

В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – град Бургас поддържа изцяло внесеното искане, като счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Акцентира върху обремененото съдебно минало на обвиняемия.

Защитникът на обвиняемия - адв. С. К. от БАК счита, че с оглед събраните по делото доказателства са налице законовите предпоставки за налагане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Обвиняемият А. М. С. се присъединява към казаното от неговия защитник. В предоставената от съда възможност за последна дума, заявява:

„Нямам какво да кажа“.

1

Съдът, като разгледа така постъпилото искане по реда на чл. 64, ал. 1 НПК, взе предвид становищата на страните и след като се запозна с материалите по досъдебното производство и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Досъдебно производство № 434 ЗМ 450/2026 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР - Бургас е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 НПК и се води за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 , вр. чл. 194, ал. 1 НК. С постановление от 12.08.2026 г., предявено на същата дата, в качеството на обвиняем за гореописаното престъпление е привлечен А. М. С., ЕГН:

**********.

С постановление на БРП, предявено на същата дата обвиняемият е задържан за срок до 72 часа с цел довеждането му пред съда за разглеждане на настоящето искане.

На първо място следва да се посочи, че вземането на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ не е самоцел. Същата се взима при строго определени предпоставки и преследва целите, визирани в чл. 57 НПК.

Първата предпоставка за взимане на МНО „Задържане под стража“ е престъплението, за което е привлечен обвиняемият да се наказва с лишаване от свобода или с друго по тежко наказание. Преценката, която дължи съдът е чисто формална, като се ограничава до това да провери дали санкцията, предвидена за престъплението, за което е привлечен обвиняемият, предвижда наказание лишаване от свобода или по-тежко наказание. В конкретния случай С. е привлечен за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. първо, вр. чл.

195, ал.1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, за което в особената част на наказателния кодекс е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години, поради което и първата изискуема предпоставка за взимане на МНО „Задържане под стража” е налице.

Втората задължителна предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 НПК, е наличието на „обосновано предположение”, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен. Към този ранен етап на наказателното производство, законът не изисква обвинението да е доказано по несъмнен начин (каквото изискване е поставено пред осъдителната присъда с нормата на чл. 303, ал. 2 НПК), а само да е налице обоснована вероятност за авторството, която да се установява от съвкупната преценка на 2 доказателствения материал. Практиката на националните съдилища, както и тази на ЕСПЧ се е ориентирала към схващането, че за да е налице «обосновано предположение» е достатъчно наличието на факти и информация, която биха убедили едно трето лице - обективен наблюдател, че обвиняемият може да е извършил престъплението, за което е обвинен от прокурора.

В конкретния случай съдът счита, че и тази предпоставка е налице, като към настоящия момент интензитетът на обоснованото подозрение съответства на ранния процесуален етап от разследването. Видно от съвкупния анализ на доказателствените материали и най-вече от гласните доказателствени средства - показанията на разпитаните свидетели - св. П.Д. и св. Г.И., св. В.Н., обяснения на обвиняемия дадени в протокола за разпит на обвиняем , а и от проведените огледи на веществени доказателства /л. 34 -л. 35, л. 38 - л. 45 от ДП/, съдът стига до извода, че към настоящия момент и за нуждите на настоящето производство, обоснованото предположение е налично. В тази връзка следва да се посочи, че разпитаният полицейски служител е категоричен, че при преглед на записи от охранителни камери в обекта е установил, че лицето, което е извършило престъплението е именно обвиняемият С., който е добре познат на органите на МВР. Следва да се има предвид, че заявеното от свидетелите Д. и И. и от полицейския служител – св.

Н. намира своята опора и в обстоятелството, че обвиняемият е направил самопризнания за извършеното, както и е предал с протокол за доброволно предаване отнетата от обекта парична сума в пълен размер / л. 28 - л. 30 от ДП/, което пък е изключено, ако той не е съпричастен към деянието.

Всичко това към момента и за нуждите на настоящето произнасяне е достатъчно за съда да формира извод, че обоснованото предположение за съпричастност на С. към инкриминираното деяние е налично и интензитета на това предположение съответства на ранния етап на разследването.

Наред с горепосочените задължителни предпоставки за взимане на найтежката мярка за неотклонение, законодателят е предвидил и две допълнителни, а именно – реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Въпросните предпоставки следва да са реални, а не хипотетични, като същите са дадени в алтернативност – т.е. достатъчно е наличието на поне една от тях, за да може да се обоснове взимането на МНО 3

„Задържане под стража“ спрямо обвиняемия.

В конкретния случай, видно от справката за съдимост на обвиняемия – той е осъждан общо 11 пъти, предимно за извършени кражби. Прави впечатление, че обвиняемият е излязъл от Затвора, където е изтърпявал поредното наказание „Лишаване от свобода“, само няколко месеца преди датата на инкриминираното деяние. Обремененото съдебно минало на обвиняемия несъмнено сочи на опасност да извърши престъпление, ако е с друга мярка, различна от „Задържане под стража”.

Отделно и независимо от горното - в разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1 НПК е въведена оборима законова презумпция съгласно, която при първоначално вземане на МНО „Задържане под стража”, ако от доказателствата по делото не се установява противното, реалната опасност е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено в условията на опасен рецидив. Доколкото процесният случай е именно такъв, то и съдът счита, че законовата предпоставка за взимане на МНО „Задържане подс стража“ е налице.

Съдът счита, че към настоящия момент не е налице реална опасност от укриване на обвиняемия, доколкото той живее на адрес, който е известен на органите на МВР и на който е бил открит, без да има данни да се е опитал да се укрие. При това положение съдът счита, че реална опасност от укриване не е налична, но опасността от извършване на престъпление е реална и достатъчна за обосноваване на извод за необходимостта от налагане на МНО „Задържане под стража“, само която би могла да обслужи целите на процеса.

Предвид всичко горепосочено, Бургаският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗИМА спрямо А. М. С., ЕГН: ********** – обвиняем по ДП № 434 ЗМ 450/2026 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР – Бургас, вх. №15047/2026г. по описа на Районна прокуратура –Бургас МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „Задържане под стража”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл. 64, ал. 6 НПК подлежи на незабавно изпълнение.

4

УКАЗВА обвиняемият: А. М. С. ЕГН: ********** да бъде приведен в Арест към Затвора в гр. Бургас.

УКАЗВА на органите на ДП на основание чл. 63, ал. 7 НПК НЕЗАБАВНО да уведомят за задържането семейството на обвиняемия, освен ако обвиняемият не заяви, че не желае това.

УКАЗВА заверен препис от определението да се връчи на органа на досъдебното производство с оглед незабавното му изпълнение.

УКАЗВА заверен препис да се изпрати на Началника на Ареста към Затвора в гр. Бургас за сведение и изпълнение, като УКАЗВА на същия да следи стриктно за спазването на разпоредбите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2, свързани с обезпечаване на здравословното състояние на задържаните, като в случай на нужда да предприеме всички необходими действия за запазване здравето и живота на обвиняемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл. 64, ал. 7 НПК подлежи на обжалване или протестиране с частна жалба или частен протест пред БОС в тридневен срок от днес, като в случай на жалба или протест, насрочва делото за разглеждане от БОС на 21.08.2026 г. от 14.00 часа, за която дата и час страните са редовно уведомени.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5