Решение № 562 от 10.06.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. Стара Загора, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Д.а като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20245530105350 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10, чл. 19 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищцата Е. А. И. твърди в исковата си молба, че била страна по Договор за кредит с номер ..., сключен с ответното дружество, през месец септември 2021 г. в гр. Стара Загора.

Според този договор на заемателя се предоставяла заемна сума в размер на 1000 лева, като ищцата се задължавала да върне заема при следните условия - годишен лихвен процент по заема - 32.55% , годишен процент на разходите по заема /ГПР/ - 38.50%, месечна вноска в размер на близо 184 лева. Съгласно чл.9,ал.1 от договора, заемателят се задължил да плати парична сума за услугата „бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 350.11 лева, като същата сума била дължима на равни части и добавена в размера на вноската. Съгласно чл.9,ал.2 от процесния договор, кредитоискателят заявил желание да ползва и втора услуга, опредЕ. от кредитора като „Динамично плащане“, като дължимата сума за нея била в размер на 500.00 лева. Тази такса също била включена в месечната вноска, която заедно с таксата за бързо разглеждане на искането, достигнала сумата от 183.64 лева. На ищцата не бил предоставен екземпляр от сключения договор, включително и при поискване, преди завеждане на исковата молба отново й било отказано предоставянето на такъв в офис на ответника. Съгласно договора ищцата заплатила на ответното дружество сумата от 1433 лева по следния начин: на 16.09.2022 г. - сумата от 162.00 лева за което ответникът издал касов бон №687216; на 05.10.2022 г. сумата от 184.00 лева за което ответникът издал касов бон №678991; на 09.11.2022 г. сумата от 184.00 лева за което ответникът издал касов бон №678840; на 22.12.2022 г. сумата от 50.00 лева за което ответникът издал касов бон №671006; на 07.02.2023 г. сумата от 210.00 лева чрез „Изипей" в гр.Стара Загора по сметка 1 на ответника - разписка №0300017859282700; на 06.03.2023 г. сумата от 200.00 лева чрез „Изипей“ в гр.Стара Загора по сметка на ответника - разписка №0300018103588983; на 07.04.2023 г. сумата от 200.00 лева чрез „Изипей" в гр.Стара Загора по сметка на ответника разписка №0300018387985038; на 03.05.2023 г. сумата от 185.00 лева чрез „Изипей" в гр.Стара Загора по сметка на ответника - разписка №0300018615051611; на 05.06.2023 г., сумата от 58.22 лева за което ответника издал касов бон №671916. На ищцата не били издадени други платежни документи от страна на ответното дружество. На 05.06.2023 г. ответникът „Би енд Джи кредит“ ООД издал на ищцата Удостоверение за изплатен кредит в уверение на това, че кредит № ... бил погасен. Клаузите на чл.9, ал.1 и ал.2 от процесния договор, били нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, а именно императивните разпоредби на чл.22 от ЗПК, вр.чл.11 ,ал.1 т.10 вр. с чл.19, ал.1 от ЗПК. Следвало да се имат предвид разпоредбите на глава VI от ЗПК недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.22, когато не били спазени изискванията на чл.10 ал.1 ,чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1-9, договорът за потребителски кредит бил недействителен. Според т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК, договорът трябвало да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който бил свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение №1 начин. Процесният договор за паричен заем бил потребителски по своя характер, поради което в случая били приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, както и за него се прилагали правилата на чл.143-148 от ЗЗП.

Уговорената между страните такса за експресно разглеждане на документи и такса „динамично плащане" били неравноправни, съответно и нищожни. Претендираната такса за бързо разглеждане на искането за кредит, чрез които длъжникът кандидатствал за отпускане на кредита, противоречала на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранявала на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. В случая бързото разглеждане на документи било част от процедурата по усвояване на кредита. С така опредЕ.та за плащане от ищеца такса, кредиторът целил да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Този извод се подкрепял и от това, че реално липсвало предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да обосновяла начисляването на претендираната от него такса, тъй като не било ясно каква била разликата между бързото и обичайното преглеждане на документите и дали въобще имало друга процедура освен тази, която била наречена от кредитора „бързо разглеждане на документи“, не било ясно въз основа на какви критерии бил формиран този необосновано висок размер, което пък било допълнително основание да се приеме, че по същество тази уговорена "такса" оскъпявала по скрит начин кредита, респективно ГПР, като основен критерий за длъжника при определяне на финансовата тежест на кредита. Предвид противоречието на горепосочената клауза за такса за бързо разглеждане на документите с разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК, същата била нищожна поради противоречие със закона.

2

В чл. 9, ал. 2 от договора била предвидена такса за „динамично плащане“ в размер на 500,00 лв. Посочената клауза била нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й бил необосновано висок и не била еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Още повече въобще не било ясно от договора в какво се състояла престацията на кредитора, какво включвала тази услуга. Очевидно тази такса служила за увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем и целила да бъдат заобиколени императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.е. с тази клауза се целило единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар. „скрита възнаградителна лихва“. Добавено към уговореното възнаграждение по договора, възнаграждението за допълнителната услуга „динамично плащане“ несъмнено водело до превишаване тавана на ГПР. Таксата била в размер на 500,00 лв. при главница от 1000,00 лв., което от своя страна обуславяло нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение /арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК/ и липса на основание за дължимост на това вземане.

Клаузата за такса „динамично плащане“ била установена и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не можел да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за предоставяне на отпуснатия финансов ресурс по местожителството на длъжника и тези за събиране на дължимите погасителни вноски по местожителството на длъжника, т.е. такива свързани с изпълнение на поетото договорно задължение, представлявали разходи по управление на договора. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК давали възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това били услуги, които нямали пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. В настоящия случай услугата „динамично плащане“ имала за предназначение да улесни взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнаела кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него.

Въпросните суми - такси за динамично плащане и за бързо разглеждане на документите били част от дължимите вноски и следвало да бъдат включени в ГПР, тъй като били разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК, който предвиждал, че ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Невключването им в ГПР представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, В случая следвало да се има предвид също така, че с включването на горепосочените такси, предвидения в Договора за заем ГПР от 38.5%, действителния такъв щял да нарасне многократно и вероятно над допустимата стойност, която била пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в лева /ОЛП на БНБ + 10 пункта х 5/. В този смисъл, обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти следвало да бъдат ясно посочени при сключване на договора, за да можел потребителят да прецени дали да сключи договора за кредит при така 3 определените условия за връщането на заетата сума. Общо за двете такси можело да се посочи, че уговорените такси за бързо разглеждане и динамично плащане задължавали потребителя да заплати такси в изключително голям размер в сравнение с действителната стойност на предоставената в заем сума /стойността на двете допълнителни услуги е общо 850.00 лв. или 85% от размера на предоставената в заем сума/, поради което противоречали на добросъвестността и водели до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и кредитополучателя. Съгласно практиката на Съда на ЕС преценка за неравноправния характер на една договорна клауза се правела с оглед на всички обстоятелства по делото, като се следило първо, евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, и второ, наличието на евентуална значителна неравнопоставеност между правата и задълженията по договора във вреда на потребителя, като при преценка за евентуалното наличие на значителна неравнопоставеност, съдът трябвало да отчита характера на стоката или услугата, за които бил сключен договорът, като вземел предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, както и всички останали клаузи от договора /Решение на СЕС от 16.01.2014 г. по дело С-226/12/. В практиката на СЕС било посочено, че една клауза създавала значителна неравнопоставеност между правата и задълженията по договор с потребител, когато услугите, чието заплащане се претендирало, се извършвали при управлението или отпускането на кредита, или ако сумите, начислени на потребителя за такси и възнаграждения, били непропорционални спрямо размера на кредита. В процесния случай именно значителната стойност на двете допълнителни услуги в сравнение с предоставената в заем сума превръщала таксите за бързо разглеждане и динамично плащане в неравноправни клаузи в потребителски договор. С оглед претендираната нищожност на клаузите по чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Договор за потребителски кредит с номер ... при установяването й щяла да е налице липсата на правно основание на задържането от страна на ответника на получените от него при начална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД суми в размер на 350.00 лв. за такса за „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и 500.00 лв. за такса за „Динамично плащане“ по договора и същите следвало да бъдат върнати на ищеца. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при който бил обвързан от наведените от ищеца основания, когато бил сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само можел, но и бил длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания. Ищцата моли съда да постановите решение с което да прогласи за нищожна клаузата за такса за „бързо разглеждане“, обективирана в чл. 9, ал. 1 от договор за потребителски паричен заем МАХ ... сключен между Е. А. И. и „Би Енд Джи Кредит“ ООД, да прогласи за нищожна клаузата за такса за „динамично плащане", обективирана в чл. 9, ал.2 от договор за потребителски паричен заем МАХ _ 500052808 г. сключен между Е. А. И. и „Би Енд Джи Кредит“ ООД, да осъди „Би енд джи кредит“ ООД, да заплати на Е. А. И. сумата 350.00 лева, представляваща платена без основание такса „Бързо разглеждане на искането за кредит“ по Договор за кредит с номер МАХ ..., ведно със законна лихва от датата на 4 подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, да осъди „Би енд джи кредит“ ООД да заплати на Е. А. И. сумата 500.00 лева, представляваща платена без основание такса „Динамично плащане“ по Договор за кредит с номер МАХ ..., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, дължимо при условията на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Разпечатката съдържа 13 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f1c4f2e-6cbc-4fd0-a07d-452a179940c6