Решение № 13 от 06.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Бургас, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20252120106360 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на К. И. Н., ЕГН ********** от гр. *** против “Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от З. С. Р. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 519.60 лева, платена без основание по недействителен договор за кредит от 23.06.2025г.

Твърди се от ищцата, че е сключила на 23.06.2025г. с ответника договор за кредит, по силата на който й е предоставен кредит от 1000 лева. В договора било записано, че се дължи 206.31 лева, представляваща такса за бързо разглеждане. Счита, че тази такса трябва да бъде включена в ГПР, което в случая не е сторено. Така договорът е недействителен поради неточното посочване на размера на ГПР. Ищцата е заплатила по кредита сума от общо 1519.60 лева, като доколкото договорът е недействителен, част от сумата в размер на 519.60 лева е платена без основание. Таксата за бързо разглеждане противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като е свързана с усвояване на кредита. Ето защо клаузата е нищожна. Таксата не е включена в ГПР и така е заобиколен чл.19, ал.4 от закона. Таксата е в значителен размер и такса се нарушава принципа за добросъвестност и справедливост. Чрез тази такса се постига скрито оскъпяване на кредита и се цели неоснователното обогатяване на кредитора.

Договорът е недействителен заради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Таксата за бързо разглеждане е разход по кредита и той е трябвало да бъде включен в ГПР, което не е станало. Така се цели прикриването на действителните разходи по кредита. След като не е посочен правилният ГПР, е нарушен чл.11, т.10 ЗПК, което влече недействителност на целия договор на основание чл.22 ЗПК. Моли се искът да се уважи. Искът е по чл.23 ЗПК и чл.55 ЗЗД.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК е подал отговор, с който оспорва иска. Заявява, че ищцата е заявила ползването на допълнителната услуга и между страните е сключено споразумение в тази връзка. Посоченият в договора ГПР е правилно изчислен спрямо 1 разходите по кредита. Правилото на чл.11, т.10 ЗПК изисква ГПР изобщо да не е посочен и не може да бъде тълкувано разширително. Таксата за допълнителна услуга е 20% от главницата и затова не е несправедливо или неразумно висока. Допълнителната услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за сключване на договора. Елементите на дълга са ясно и точно дефинирани в договора и няма възможност за промяна на ГПР.

Оспорва се твърдението, че таксата противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК. В закона няма легално определение какво значи изразът управление на кредит, поради което може само да се предполага, че таксата е за действие, свързано с усвояване и управление на кредита.

Разпоредбата за таксата не е и неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, защото тя не е била условие за отпускане на кредита. Моли се искът да се отхвърли.

Бургаският районен съд намира иска за основателен.

Представен е договор за кредит № *** от 23.06.2025г., сключен между кредитора “Вивус.БГ“ ЕООД и длъжника К. И. Н.. Според договора, в полза на потребителя е предоставен кредит от 1000 лева, който е следвало да се върне на 23.07.2025г. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40.99% на година. Общият размер на всички плащания е 1033.69 лева. ГПР е в размер на 49.70%. Страните са сключили и споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, според което кредиторът предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга за бързо разглеждане на подаденото от него искане за отпускане на кредит. С подписването на споразумението кредиторът се задължава да разгледа подаденото искане и да предостави отговор в рамките на 15 минути от подписването. Кредитополучателят се задължава да заплати на кредитора възнаграждение в размер на 206.31 лева със срок до 23.07.2025г. С анекс от 08.08.2025г. срокът на договора е удължен с 30 дни, като за уговореното преструктуриране кредитополучателят дължи на кредитора еднократно възнаграждение от 240 лева, а датата на връщане на общата дължима сума се удължава до 07.09.2025г. Сключен е и анекс към споразумението за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането, според който възнаграждението от 206.31 лева трябва да се заплати до 07.09.2025г.

Представени са доказателства, че кредитополучателката е заплатила в полза на кредитора суми в общ размер на 1519.60 лева. На 08.08.2025г. са платени 240 лева, а на 05.09.2025г. са платени 1279.60 лева.

Договорът за кредит е сключен по електронен път, от разстояние, по повод попълнена от ищцата електронна заявка и е обвързал формално страните.

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

В случая съдът намира, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на закона за посочване на коректен и действителен размер на ГПР. В конкретната хипотеза, към договора е подписано и споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, според което за тази услуга кредитополучателят се задължава да заплати възнаграждение от 206.31 лева в срок до 23.07.2025г. Това възнаграждение нарушава закона – чл.10а, ал.2 ЗПК. Според тази разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Бързото разглеждане на искането за кредит е действие, свързано с усвояването на кредита. Това е така, доколкото кредитът още не е усвоен, предстои подписване на договора и длъжникът ползва услуга за бързото 2 разглеждане на искането си. Макар в закона да няма легална дефиниция за усвояване на кредита, ясно е по логически път, че бързото разглеждане на искането за отпускане на сумата касае именно усвояването на кредита. Тази такса за бързо разглеждане е разход по кредита, защото ищцата е длъжна да я заплати във връзка с договора за кредит. Съгласно §1, т.1 ДР на ЗПК “Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С Решение на СЕС от 21 март 2024 година по дело C-714/22 е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В случая БРС счита, че тези разходи за допълнителни услуги представляват конструкция, която е предназначена да прикрие действителните разходи по договора. Възнаграждението за бързото разглеждане на искането е забранено от ЗПК. Нищо не налага кредиторът да иска такова възнаграждение, за да разгледа искането бързо. Така че това уговорено възнаграждение всъщност е правна конструкция, която цели да прикрие, че то по същността си е добавка към възнаградителната лихва, т.е. друга печалба за кредитора. След като се касае за добавка към възнаградителната лихва, е трябвало това възнаграждение да бъде включено в ГПР. Това очевидно не е станало, за което и няма спор по делото. Ако възнаграждението за бързото разглеждане беше включено в ГПР, то неговият размер би бил над законовия максимум. Смисълът на закона е в договора да се посочи не някакъв формален размер на ГПР, а реален и правилен размер, за да се считат за изпълнени изискванията на чл.11, ал.1 ЗПК. В случая законът е нарушен, понеже в ГПР не е включено възнаграждението, поради което на основание чл.22 ЗПК договорът е недействителен.

Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая ищцата е платила общо 1519.60 лева за погасяване на кредита. Договорът е недействителен, ето защо ищцата дължи да върне само главницата от 1000 лева, която е получила. Тя обаче е платила повече, а именно 1519.60 лева, следователно горницата от 519.60 лева е надплатена недължимо от ищцата. Тази сума трябва да й бъде върната.

Следва решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 519.60 лева или 265.67 евро, платена при липса на основание, заради недействителния договор за кредит.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски от 50 лева или 25.56 евро за държавна такса.

В полза на адвоката на ищцата, представлявал я при условията на безплатна правна 3 помощ, следва да се присъди на основание чл.38 ЗА адвокатски хонорар. Съдът определя размера му да е равен на минимума по НМРАВ, предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора и масовостта на такива дела. Ето защо следва да се определи адвокатски хонорар от 400 лева. Като се прибави в случая и дължимото ДДС, възнаграждението става в размер на 480 лева или 245.42 евро.

По изложените съображения, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА “Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от З. С. Р. да заплати на К. И. Н., ЕГН ********** от гр. *** сумата от 265.67 евро /двеста шестдесет и пет евро и шестдесет и седем евроцента/, платена без основание по недействителен договор за кредит № *** от 23.06.2025г.

ОСЪЖДА “Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от З. С. Р. да заплати на К. И. Н., ЕГН ********** от гр. *** сумата от 25.56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/ разноски по делото.

ОСЪЖДА “Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от З. С. Р., на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв. Д. Д. Г. от АК-***, с № ***, с адрес гр. *** адвокатско възнаграждение от 245.42 евро /двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два евроцента/.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)_______

4