Решение № 9202 от 17.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9202 гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110158179 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от [******], ЕИК [******], срещу Т. М.

М., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 415 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 07.04.2023 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15449/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [******], аб. № [******] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане, още повече в случая услугата е била предоставяна от ищеца. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител адв. Л. Ц., оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са недоказани и 1 неоснователни. Заявява възражения за погасяване на вземанията по давност. Оспорва да дължи лихви за забава.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията, като с доклада по делото, приет без възражения, съдът е обявил на страните, че давността за част от процесните вземания е спряла да тече по силата на ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. за период от 2 месеца и 7 дни.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

С оглед изложеното и въз основа на доказателствата по делото (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот [******], постановление за възлагане на недвижим имот от 23.05.2022 г. на [******] по изп.д. [******] по описа на този съдебен изпълнител, влязло в сила на 07.06.2022 г., заявление декларация от 20.07.2022 г., подадено от [******] и др.), съдът приема, че през периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г. ответникът е бил собственик на имота, находящ се в [******], за който при ищеца е разкрит аб. № [******]. Последното го легитимира като купувач по продажбеното правотоношение с ищеца, съответно задължен за заплащане на цената на доставената 2 до имота топлинна енергия.

По делото са приети писмени доказателства (изравнителни сметки и фактури), от които се установява, че през процесния период за имота е начислявана топлинна енергия за отопление на същия и за подгряване на вода. Видно е от същите, че ответникът е извършвал плащания за погасяване на задълженията си към ищеца, с оглед което и съдът приема, че е признал вземанията му. Установява се от справката на л. 37 от делото начина на формиране на задължението за главница за топлинна енергия, като е видно, че от задължението по общата фактура за отоплителен сезон 01.05.2019 г.

– 30.04.2020 г. е останал непогасен остатък в размер на 25,77 лева. Начислени са суми по корекции в размер на 5,15 лева, 12,22 лева и 47,23 лева. По общата фактура за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е останал непогасен остатък в размер на 170,06 лева. Начислени са суми по корекции в размер на 1,56 лева, 17,69 лева. По общата фактура за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. дължимата сума след изравняване е в размер на 67,69 лева, като са начислени суми по корекции в размер на 2,23 лева и 0,16 лева. Така общия размер на цената на ТЕ за периода за имота възлиза на сумата от 349,86 лева, за която съдът намира претенцията на ищеца за доказана по основание и размер.

Ответникът своевременно е заявил възражение за погасяване по давност на част от главницата, което следва да бъде разгледано.

Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.

111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.

32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност. Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 24.03.2023 г.

Съгласно императивната норма на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, обаче, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. След добавяне на 3 посочения период, погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г., тъй като вземането за м.12.2019 г. е станало изискуемо на 15.02.2020 г. и при отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП, давността за него, не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 24.03.2023 г.

Следва обаче да се посочи, че от представените от ищеца документи е видно извънсъдебното признание на последния за извършени от ответника плащания, с кояито са били погасени частично задълженията му към ищеца за главница за топлинна енергия. Видно е от съставените изравнителни сметки и общи фактури, че за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. реално дължимата сума след извършено изравняване е била в размер на 372,23 лева, като още към 31.07.2020 г.ответникът е бил погасил чрез плащания суми в размер на 111,86 лева, като след извършеното изравняване дължим е бил остатъкът от 251,55 лева. От последната сума към предявяването на иска остатъкът е възлизал на сумата 90,34 лева, а дължимата сума по фактури извън погасителна давност за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2020 г. е в повисок размер, а именно 170,19 лева. Ето защо и предвид извършените от страна на ответника плащания, не са налице вземания на ищеца, които да са погасени по давност.

По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:

Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е извършвана през процесния период от ищеца, като са били изготвяни изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сградаетажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача –[******], от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период, още повече в случая тази услуга е извършвана от дружеството.