Определение № 881 от 13.09.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 881 гр. София , 13.09.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Величка Маринкова

Даниела Талева

Кристина Гюрова като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно дело № 20211100603569 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 и т.6 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С определение, постановено в открито разпоредително заседание на 19.08.2021г., съдът е констатирал, че на досъдебното производство не са били допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, ограничили правото на защита на обвиняемата, които да налагат прекратяване на съдебното производство по НОХД №16694/20г. по описа на СРС, НО, 136-ти състав. Със същото определение е потвърдил МНО взета спрямо подсъдимата „подписка“.

Срещу определението на първоинстанционния съд, в законоустановения срок, е постъпила частна жалба от адв. Р.Р. и адв. Д.С., в качеството им на защитници на обвиняемата Й. М. П..

В жалбата са преповторени същите доводи, които защитата е изтъкнала и в хода на разпоредителното заседание за допуснато съществено процесуално нарушение с внесения в съда обвинителен акт. Според защитниците с така изготвения обвинителен акт е допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение, изразяващо се в наличието на изречение в обвинителния акт, интерпретиращо показания на обвиняемата, дадени в качеството на свидетел. Защитниците считат, че именно наличието на това изречение е ограничило правото на защита на предаденото на съд лице, поради което претендират неговото отстраняване от обвинителния акт, което считат, че може да се постигне с прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Допълнително в жалбата са изтъкнати и съображения за неправилност на определението в частта, с която е 1 потвърдена взетата спрямо обвиняемата МНО „подписка“.

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в законоустановения седмодневен срок от произнасяне на определението и от лица, които имат право на жалба, насочена е срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.

След като извърши преценка на твърденията, изложени в частната жалба и служебно извърши цялостна проверка за наличието на допуснати в досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, по същество въззивният съд намери, че частната жалба е неоснователна по следните съображения:

В проведеното от първия съд разпоредително заседание защитниците са изложили твърдения, че подзащитната им няколкократно е била разпитвана в хода на досъдебното производство в качеството на свидетел, като при тези разпити не са били разяснени правата да откаже да дава отговори на въпроси, с които би уличила себе си или свои близки в извършване на престъпление, както и правото да се консултира с адвокат, което представлява съществено процесуално нарушение. Същите твърдения излагат и във въззивната жалба, като подчертават, че от момента, в който Й.П. е придобила качеството на обвиняем, показанията от досъдебното производство като свидетел не могат да бъдат ползвани като доказателство по делото. Въпреки това претендират, че изречението в описателната част на обвинителния акт, на стр.6 (гръб), абзац 2, в което прокурорът е посочил, че обвиняемата, разпитана в качеството на свидетел, е заявила, че инкриминираните стоки е придобила преди години, но предвид изминалия период от време и липсата на законов ангажимент, не пази документи за произхода им, представлява съществено отстранимо процесуално нарушение, накърнило правото на защита на подсъдимата.

Първостепенният съд е преценил тази теза на защитата за несъстоятелна. Въззивният съдебен състав напълно се солидаризира с оценката на районната инстанция. Суверенно право на прокурора е да прецени срещу кое лице а повдигне обвинение, за какво престъпление и на база на какви доказателства. Друг е въпросът дали доказателствата, на които се позовава прокурора са събрани по предвидения в НПК ред при спазване на процесуалните правила и дали представляват годно доказателствено средство.

Тези въпроси обаче са въпроси по същество на делото и на тях съдът ще следва да отговори с крайния си съдебен акт и по-точно с мотивите към присъдата. Ето защо позоваването в обвинителния акт на доказателства, които се твърди да са събрани при допуснати съществени процесуални нарушения, не представлява съществено и отстранимо процесуално нарушение, което да е затормозило правото на защита на обвиняемата. Още 2 повече, че както правилно посочват защитниците в жалбата, от момента, в който П. е придобила качеството на обвиняем в досъдебното производство, показанията , дадени в качеството на свидетел, не могат да бъдат ползвани като доказателство по делото.

Въззивният съд намери за неоснователно и искането за отмяна на взетата спрямо подсъдимата МНО. В тази връзка, на първо място следва да се каже, че това е най-леката МНО в закона. На следващо място, необходимо е да се посочи, че дори по дела за престъпления, които не са тежки по смисъла на закона, съдът може да разпореди да се яви подсъдимият, ако това е необходимо за разкриване на обективната истина (чл.269, ал.2 НПК), т.е. защитата не може изначално да преценя, че подсъдимата може и да не се явява в съдебно заседание. Не на последно място, трябва да се имат предвид и целите на МНО – да се попречи на обвиняемия/подсъдимия да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда. Изхождайки от целите на мерките за неотклонение, се установява, че такива се вземат не само, за да се осигури присъствието на подсъдимия в съдебно заседание, а и за да му се попречи да извърши друго престъпление или да не осуети изпълнението на влязла в сила присъда. Преди да е приключило делото в първата инстанция не може да се каже каква присъда ще постанови съдът, респ. дали няма да наложи ефективно наказание. По тези съображения твърденията на защитниците, че МНО в конкретния случай изобщо не е необходима, са необосновани и не намиращи подкрепа в обстоятелствата по делото.

С оглед на горното атакуваното определение на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито разпоредително заседание на 19.08.2021г. по НОХД №16694/20г. по описа на СРС, НО, 136-ти състав.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на процесуалните действия.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4