Определение № 2827 от 01.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2827 гр. Пловдив, 01.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502957 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, чрез пълномощника по делото адвокат С.У., , против определение № 10379/13.09.2023 г. постановено по гр.д.№ 7109/2022г. на ПдРС, ХХ гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с вх. № 76197/22.08.2023 г. за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение №3155/07.07.2023г. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се развиват съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв. е прекомерно и размерът на същото следва да бъде определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на сключване на договора за правна помощ между ищцата и нейния пълномощник, както и че разпоредбата на чл.

2, ал. 5 от Наредбата не намира приложение, тъй като в случая предявените искове се основават на един и същ правопораждащ факт – клауза към договор за кредит и едно и също правоотношение. От това според частния жалбоподател следва, че размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се определи съобразно материалния интерес на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно. В жалбата се поддържа, че претендирането на суми по чл. 38, ал. 1 ЗА , вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за всеки един от съединените искове нарушава изискването за добросъвестно упражняване на професията и реализиране на правата, както и че в случая е налице злоупотреба с права от страна на пълномощника на ищеца.Заявява се искане обжалваното определение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което размерът на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата адв. К. бъде намален на сумата 300 лв.

1

В отговор на частната жалба насрещната страна адвокат К.К. мотивира становище за неоснователност на жалбата с искане да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в определения от първостепенния съд 2-седмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на първоинстанционното производство е била претенция с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД- за връщане на недължимо платени по недействителен договор за кредит суми, посочени поотделно като възнаградителна лихва в размер на 224,07 лв. и неустойка в размер от 855, 83 лв. С постановеното решение РС е уважил изцяло претенцията. В хода на производството ищецът е бил представляван безплатно от адвокат К. в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. С решението съдът е присъдил в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в общ размер от 900 лева, формирано както следва- по 300 лева за всеки иск и 300 лева за проведените по делото съдебни заседания след второто на основание чл.7,ал.9 от НМРАВ.

С молба, подадена в срока за обжалване на решението, ответното „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, е поискало изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, с индентични на инвокираните в процесната частна жалба възражения , с искане да бъде намалено на сумата 300 лв. присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение.

Първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, с което е оставил без уважение искането. РС е посочил, че в процесния случай намира приложение разпоредбата на чл.2, ал.5 от НМРАВ, според която дължимото адвокатско възнагражденията се определят съобразно броя на предявените искове, като на пълномощника на ищеца се дължи и възнаграждение по чл.7,ал.9 от НМРАД , поради проведените по делото повече от две съдебни заседания.

Въззивният съд намира така постановеното определение за неправилно.

Изискването на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за определяне на възнаграждение съобразно вида и броя на предявените искове намира приложение при определяне на възнаграждения при искове в защита на различни интереси и съответно при различен характер на осъществената защита. По делото е предявен иск за недължимост на вземания на общо за тях основание, а именно поради недействителност на договор за кредит на специално основание по чл.22 ЗПК. Настоящият съдебен състав намира, че в случая интересът на ищеца е един, а такава е и осъществената от пълномощника на ищеца защита по делото, независимо от отделното посочване на сумите според клаузите на договора в исковата молба. При това положение съдът намира, че нормата на чл.2, ал.5 от НМРАВ е неприложима.

Дължимото адвокатско възнаграждение за представителството, осъществено 2 по реда на чл. 38 от ЗАдв., следва да се определи въз основа на общия размер на сумата, чиято недължимост се претендира. Съдът намира, че на осн. чл.38 от ЗАдв. адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на 300 лева при приложимата към казуса редакция на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ.Решаващият състав на съда намира, че в полза на пълномощника на ищеца не следва да се присъжда и допълнително възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от НМРАВ , тъй като разпоредбата на посочената правна норма не предвижда присъждането на възнаграждение за всяко проведено съдебно заседание, а за осъществявана защита в повече от две съдебни заседания. В настоящия случай отлаганията на делото са свързани единствено с необходимостта да бъдат изготвени допуснатите експертизи.

Като е достигнал до различен извод, районният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение намалено до дължимия размер от 300 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 10379 от 13.09.2023 г. постановено по гр.д.

№7109/2022г., по описа на Районен съд- Пловдив, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №3155 от 07.07.2023г., постановено по гр.д.

№7109/2022г., по описа на Районен съд-Пловдив, ХХ гр.с., в частта му, имаща характера на определение, с която „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, бл.Парк Лейн Офис Център, ет.8, със законен представител С.Ю.А., е осъдено да заплати на адв.К.К., с личен номер 1600049240, гр.Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 68, сумата от 900 лева- адвокатско възнаграждение, като НАМАЛЯВА от 900 лева на 300 лева размера на сумата за адвокатско възнаграждение, която „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК 202255877, следва да заплати на адв.К.К., с личен номер 1600049240.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3