Решение № 3932 от 02.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София, 2.07.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева

ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова мл. съдия Марина Гюрова при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 1633 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С

Решение от 2.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 37942/ 2017 г. на Софийски районен съд, ГО, 128 състав, В.К.Т. /ЕГН **********/ и П.Д.Т. /ЕГН **********/ са осъдени да заплатят солидарно на “Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ********/ сумата 880.56 лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 1.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за имот, находящ се в гр. София, жк „*********, аб.№ 230102, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 9.06.2017 г., до окончателното й изплащане, и сумата 108.84 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 1.09.2015 г.- 18.05.2017 г., както исковете са отхвърлени: относно главницата- за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1 306.93 лв., и относно лихвите за забава- за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 228.14 лв. и за периода от 9.08.2013 г. до 31.08.2015 г., като неоснователни и недоказани. Със същото решение са отхвърлени като неоснователни и предявените от “Т.С.” ЕАД срещу В.К.Т. и П.Д.Т. искове за солидарно присъждане на сумата 43.40 лв. /главница/, претендирана като дължима такса за дялово разпределение на имот с аб.№ 230102 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., и на сумата 9.35 лв.- обезщетение за забава при плащане на посочената главница за периода от 09.08.2013 г. до 18.05.2017 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците В.Т. и П.Т. са осъдени да заплатят на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 1 050.75 лв.- разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.

С определение от 22.11.2018 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставена без уважение молба на ответницата П.Т. за изменение на цитираното първоинстанционно решение в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба от ответниците П.Д.Т. и В.К.Т. /присъединил се към жалбата на другаря си П.Т./- чрез назначените от съда особени представители по чл.47 ГПК адв. Хр. К. и адв. Хр. Б., в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в осъдителната му част, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ не изразява становище по повод подадената от ответниците въззивна жалба.

Третото лице- помагач на ищеца- „Т.С." ЕООД- *** не изразява становище по жалбата.

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество- неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Поради неоснователност на релевираните във въззивната жалба доводи за неговата неправилност решението на СРС- в обжалваната осъдителна част, следва да бъде потвърдено.

По делото не е спорно обстоятелството, че през исковия период между страните е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия, основано на притежавано от ответниците В.Т. и П.Т. право на собственост върху процесния топлоснабден имот /чл.153, ал.1 ЗЕ/, придаващо им качеството потребители на топлинна енергия по силата на закона.

Така установеното наличие на облигационно договорно право-отношение между ищеца и ответниците през процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответниците, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162&nbsp ГПК.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения за начислените за процесния имот суми и са приети в първо-инстанционното производство експертни заключения на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи. Няма основание посочените експертни заключения да не бъдат съобразени от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертите да са Л.2 на Реш. по гр.д.№

1633/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в дали неверни заключения /съзнателно или по непредпазливост/. Според даденото от вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза заключение- в конкретния случай дължимата сума за доставена в имота на ответниците топлинна енергия е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и обстоятелства: че в имота не е имало отоплителни тела, тъй като са били затапени /преди процесния период/, поради което и топлинна енергия за отопление на същия не е начислявана, а също и че е начислявана само топлинна енергия за сградна инсталация, при възприет от топлинния счетоводител отопляем обем на жилището от 164 куб.м. /съответен на посочените в неоспорения списък на етажните собственици параметри/, и топлинна енергия за БГВ, като потреблението на топла вода /БГВ/ е определено на база реален отчет на показанията на 1 бр. узаконен водомер за топла вода /при осигурен от абоната достъп за отчет/. Според даденото от вещото лице Б. Й.заключение общо дължимата за процесния период стойност на доставена в имота на ответниците топлинна енергия възлиза на 880.56 лв., от които: 197.40 лв.- за отопление на имота /по отчет/, и 651.49 лв.- за БГВ / по отчет/.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза не е установено от страна на ответниците да е било извършено плащане цената на топлинната енергия за процесния период. Определените от вещото лице по тази експертиза лихви за забава върху посочената главница, считано за периода до 18.05.2017 г., възлизат на общо 108.84 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ

/обн. ДВ- бр.107/ 2003 г./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. За процесния период между страните е бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрени с Решение № ОУ-001/ 7.01.2008 г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-02/ 3.02.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в действащата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ- бр.34/ 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.6 ЗЕ потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топло-подаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. За сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, дяловото разпределение и отчитането на индивидуалните топло- разпределителни уреди е било възложено за процесния период на третото лице- помагач по делото „Т.С." ЕООД, от което са съставени съответни отчетни документи, взети предвид от експертите при извършване на съдебните експертизи по делото. В първоинстанционното производство ответниците не са ангажирали доказателства да е налице неправилно отчитане на доставената за сградната инсталация и за БГВ топлинна енергия от фирмата, осъществяваща услугата топлинно счетоводство. Относно отчета на показанията на общия топломер в абонатната станция следва да се има предвид, че количеството топлинна енергия за технологични разходи в АС представлява разликата от количеството топлинна енергия, измерена при производителя, и количеството топлинна енергия, измерена при потребителя, като тези технологични разходи са за сметка на топлопреносното дружество.

Неоснователен е доводът на въззивниците относно приложението на установената в разпоредбата на чл.62 ЗЗП забрана за непоискани доставки, поради следните съображения:

Съгласно дадените с Тълкувателно решение № 2 от

25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/ 2016 г. на ВКС, ОСГК, задължителни разяснения, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда- етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на чл.62 вр. § 1 от ДР на ЗЗП. Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане- чл.62, ал.2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а в унисон с уредбата на отношенията в топло-енергетиката към този момент, защото чл.133, ал.2 ЗЕ /в редакция след изм. ДВ- бр.30/ 2006 г./ изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик /той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част/, а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребителят на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези Л.3 на Реш. по гр.д.№

1633/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

В мотивите на цитираното ТР е посочено, че централното топло-снабдяване се е наложило в България като ефективен начин за отопление на многофамилни сгради в градовете през втората половина на ХХ век. Отношенията между етажните собственици и начина на управление на общите сгради са били регулирани в чл.37- чл.49 ЗС, Правилника за управлението, реда и надзора на етажната собственост /ПУРНЕС- отм./ и с отделни разпоредби в други нормативни актове. Нормативната уредба към онзи момент не изисква съгласие в писмена форма на етажните собственици за топлоснабдяването на сградата, което е икономически обяснимо с оглед съществувалите тогава обществено- икономически условия: отоплението с централно подавана топлинна енергия е лесно, евтино и хигиенично.