Решение № 664 от 30.04.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 664 гр. Русе, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20244520107089 по описа за 2024 година

Л. Г. Г. заявява, че на 29.09.2023г. сключил с „*********“ ЕООД трудов договор, по силата на който, изпълнявал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева. В периода 29.09.2023г. – 23.12.2023г. извършвал международна транспортна дейност в ЕС и Великобритания

Твърди, че работодателят не му заплатил дължимото трудово възнаграждение и командировъчни пари. Пояснява, че бил командирован, както следва:

- със Заповед №150Б/29.09.2023г. за времето от 30.09.2023г. до 07.10.2023г. в Италия с право на дневни пари 68 евро на ден;

- със Заповед №159/06.10.2023г. за времето от 08.10.2023г. до 14.10.2023г. в Италия с право на дневни пари 68 евро на ден;

- със Заповед №167/18.10.2023г. за времето от 18.10.2023г. до 22.12.2023г. в ЕС и Великобритания с право на дневни пари 90 евро на ден.

Общо дължимите и неизплатени командировъчни за посочените периоди възлизали на 6870 евро, а лихвата за забава, за периода 23.12.2023г. – 12.12.2024г. – 1680 лева.

Неизплатените трудови възнаграждения били на стойност: за м.септември 2023г. 31.86 лева; за м.октомври 2023г. – 605.27 лева; за м.ноември 2023г. – 605.27 лева и за м.декември 2023г. - 537.99 лева, общо 1780.35 лева. Претендира лихва за забава върху посочените суми в общ размер 40 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „*********“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от управителя Н. В. А. да му заплати сумите:

1

- 6870 евро – неизплатени командировъчни пари за периода 30.09.2023г. – 23.12.2023г. и 1680 лева – мораторна лихва за периода 23.12.2023г. – 12.12.2024г.;

- 31.86 лева - трудово възнаграждение за м.септември 2023г.;

- 605.27 лева – трудово възнаграждение за м.октомври 2023г.;

- 605.27 лева – трудово възнаграждение за м.ноември 2023г.;

- 537.99 лева – трудово възнаграждение за м.декември 2023г.;

- 40 лева – мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.12.2024г. до окончателното им изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът „*********“ ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на договор №48/29.09.2023г., по силата на който Л. Г. Г. заемал длъжността "шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ в „*********“ ЕООД с място на работа – „транспорт“, при пълно работно време – 8 часа и сумарно изчисляване на работното време по график, с период на сумарното изчисляване – един месец, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева.

Със Заповед №167/18.10.2023г. ищецът е командирован до ЕС и Великобритания с цел извършване международен транспорт – превоз на товари за времето от 18.10.2023г. до 22.12.2023г., като са му отпуснати дневни пари в размер на 90 евро на ден.

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.128 и чл.215 от КТ.

Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №11152/19.12.2024г. са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид релевираните в хода на производството писмени доказателства, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на иска.

Съобразно изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 3000 лева –възнаграждение за процесуално представителство.

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 656.31 лева (537.51 лева по иска с правно основание чл.215 2

КТ; 50 лева – по иска с правно основание чл.128 КТ и 68.80 лева – по акцесорната претенция).

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:

*******, представлявано от управителя Н. В. А. да заплати на Л. Г. Г., ЕГН ********** с адрес: ******* сумите:

- 6870 евро – неизплатени командировъчни пари за периода 30.09.2023г. – 23.12.2023г. и 1680 лева – мораторна лихва за периода 23.12.2023г. – 12.12.2024г.;

- 31.86 лева - трудово възнаграждение за м.септември 2023г.;

- 605.27 лева – трудово възнаграждение за м.октомври 2023г.;

- 605.27 лева – трудово възнаграждение за м.ноември 2023г.;

- 537.99 лева – трудово възнаграждение за м.декември 2023г.;

- 40 лева – мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.12.2024г. до окончателното им изплащане;

- 3000 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 656.31 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните по делото за сведение.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3