Определение № 1687 от 18.05.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1687 гр. Варна , 18.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20213100500198 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е във връзка с постъпила молба вх. 6693/08.04.2021 г., подадена от А. Д.

З., чрез адв. И.Р., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение № 612/25.03.2021 г., постановено по настоящото дело. Излага се становище за дължимост на разноски в полза на въззивната страна като се сочи, че не е съобразено направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Николай Банков, изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по повод въззивна жалба, депозирана от „Eлектроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. В.М., срещу Решение № 261343/20.11.2020 г., постановено по гр. д. № 4246/2020 г. по описа на ВРС, ХІV-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че А. Д. З., ЕГН **********, не дължи на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. Вл.Варненчик № 258, Варна Тауърс – кула Е, сумата в размер на 648,36 лева, начислена по фактура от 13.04.2020 г. и представляваща стойността на ел.енергия за клиентски № 1100255994, с адрес на потребление с. Зорница, ул. "1-ва" № 2, с титуляр А.З., която сума е начислена от ответното дружество по корекция от 10.04.2020 г. на осн. чл. 50, ал. 2 и 3 от ПИКЕЕ, за периода 11.01.2020 г. - 09.04.2020 г., по предявения отрицателен установителен иск, на осн. чл. 124 ГПК.

Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 612/25.03.2021 г., с което е отменил обжалваното първоинстанционно решение и вместо него е отхвърлил предявения от А. Д. З., 1

ЕГН **********, срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено, че Анджелина З. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – кула Е, сума в размер на 648,36 лева, начислена по фактура от 13.04.2020 г. и представляваща стойността на ел. енергия за клиентски № 1100255994, с адрес на потребление с. Зорница, ул. "1-ва" № 2, с титуляр А.З., която сума е начислена от ответното дружество по корекция от 10.04.2020 г. на осн. чл. 50 ал. 2 и 3 от ПИКЕЕ, за периода 11.01.2020 г. - 09.04.2020 г.

В резултат на това произнасяне в полза на „Електроразпределение Север“ АД са присъдени разноски, направени пред ВРС и ВОС, в размер на 920 лева, на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК.

Пред въззивната инстанция въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение. Съдът намира същото за неоснователно, доколкото претендираният размер не надвишава установения задължителен минимум, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззивникът е възложил процесуалното си представителство по делото на адвокат, който е регистриран по ЗДДС, поради което е било заплатено от страната адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. В двете съдебни инстанции са представени списъци на разноските по чл. 80, договори за правна защита и съдействие, фактури и платежни нареждания, които доказват извършените плащания.

С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. 6693/08.04.2021 г., подадена от А. Д. З., чрез адв. И.Р., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение № 612/25.03.2021 г., постановено по в. гр. дело № 198/2021 г. по описа на ВОС.

Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3