Решение № 2201 от 29.10.2025, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 2201

Добрич, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СИЛВИЯ САНДЕВА

При секретар ИРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ САНДЕВА административно дело № 20257100700381 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО.

Образувано е по жалба на К. Н. К., [ЕГН], с постоянен адрес: град Добрич, [жк], [адрес], срещу Решение № 22/24.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 241-00-2142-3/15.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич, с което му е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и потвърденото с него разпореждане поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъобразяване с целта на закона. Основните възражения се свеждат до липса на мотиви, неспазване на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, несъответствие с действителната фактическа обстановка и неправилно тълкуване на термина „пребиваване“ съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004. Твърди се, че не е извършена цялостна оценка на наличната информация относно релевантните за спора факти, поради което неправилно е определен центърът на интересите на заинтересованото лице. Счита се, че мястото на обичайно пребиваване на жалбоподателя е в Република България, поради което именно ТП на НОИ – Добрич е компетентната институция, която следва да се произнесе по искането за отпускане на парично обезщетение за безработица по реда и при условията на действащото българско законодателство. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по същество при съобразяване указанията на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Твърди, че България не е държава по пребиваване съгласно § 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, поради което няма основание за отпускане на парично обезщетение за безработица по българското законодателство. Иска отхвърляне на жалбата. Прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна.

От данните по делото се установява, че със Заявление с вх. № 241-00-2142/27.12.2024 г. на ТП на НОИ – Добрич К. Н. К. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Жалбоподателят е декларирал, че за периода от 30.04.2024 г. до 26.12.2024 г. е упражнявал трудова дейност в Швейцария при работодател „Викинг Кетъринг“, като е приложил акт за прекратяване на правоотношението му.

С Писмо изх. № У-241-00-2142-1/30.12.2024 г. административният орган е поискал от заявителя да представи допълнителни документи, необходими за преценката на правото му на ПОБ – заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава – членка на ЕС със СЕД U002 и U004 и декларация относно определяне на пребиваването (във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004).

В определения срок К. Н. К. е представил изисканите документи, видно от справка за приети, върнати и липсващи документи с вх. № 243-00-2142-2/13.01.2025 г. В заявлението си за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи и в декларацията си относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 жалбоподателят е посочил, че през периода 2018 г. – 2024 г. е работил като сезонен работник на круизен кораб в Швейцария по срочни трудови договори. Декларирал е, че през периода на последната заетост в чужбина партньорката и детето му и преобладаващата част от роднините му са живели в България, разполага с постоянно жилище в страната, в чужбина е живял на борда на кораба, на който е работил, прибирал се е в България няколко пъти годишно през задължителните ваканции и с държавата по последна заетост го свързва само работата.

По повод на заявлението е извършена служебна проверка в регистрите на НОИ, в резултат на която е установено, че последното трудово правоотношение на жалбоподателя в България е за периода от 13.07.2006 г. до 22.09.2006 г.

На основание чл. 54г, ал. 4 от КСО административното производство е спряно с Разпореждане № 241-00-2142-1/13.01.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич поради изпращане на запитване до КИ на Швейцария за удостоверяване на осигурителни периоди.

Чрез електронния обмен на социалноосигурителна информация между България и ЕС административният орган е отправил СЕД U003 искане за информация за заплатата на заявителя за периода 30.04.2024 г. – 26.12.2024 г., СЕД U001СВ – искане за осигурително досие на трансграничен работник за същия период, и СЕД Н005 – искане за информация за пребиваване.

На 03.02.2025 г. КИ на Швейцария е изпратила СЕД Х012 – изясняване на съдържанието, с което е поискала допълнителна информация, необходима за извършване на националната проверка относно мястото на пребиваване на заявителя. В искането е посочено, че за да се извърши разследването, трябва да се знае поне кантона, в който лицето е пребивавало.

На 20.02.2025 г. в ТП на НОИ – Добрич е приет ПД U1 от Швейцария – предоставен от заявителя.

С Заявление вх. №313-1379/16.04.2025 г. жалбоподателят е декларирал промяна в обстоятелствата поради започване на нова работа в Швейцария, считано от 21.04.2025 г. Към заявлението си е приложил и трудов договор, сключен с работодател „Викинг Кетъринг“ за срок от 21.04.2025 г. до 31.12.2025 г.

На 08.05.2025 г. е получен отговор от КИ на Швейцария, че не е в състояние да представи информация за пребиваване на жалбоподателя поради липса на достатъчно данни. В основанията към отговора е посочено, че лицето няма швейцарски адрес.

На 12.05.2025 г. с Разпореждане № 241-00-2142-2 административният орган е възобновил производството поради получаването на СЕД Н006 от КИ на Швейцария.

С Разпореждане № 241-00-2142-3 от 15.05.2025 г., издадено на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (EО) № 883/2004, ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО с мотива, че НОИ не е компетентната институция за това съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004. Изложил е съображения, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност в България след 22.09.2006 г. и последните му осигурителни периоди за времето от 2017 г. до 2024 г. са в Швейцария. При прекъсване на трудовата си дейност в Швейцария през 2019 г. лицето е ползвало парично обезщетение за безработица в България за периода от 10.11.2019 г. до 10.03.2020 г. Към датата на издаване на настоящото разпореждане заявителят отново е декларирал сключен договор за работа в Швейцария. Въз основа на тези обстоятелства органът е приел, че лицето няма стабилна трудовоправна връзка с България, което е основен критерий за определяне на дадена държава като държава по пребиваване по смисъла на европейските норми. Направил е заключение, че компетентната държава за отпускане на ПОБ в случая е Швейцария, която е държавата по последна заетост.

Това разпореждане е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Добрич, който с Решение № 22/24.06.2025 г. го е потвърдил. Споделил е изводите на административния орган, че България не е компетентна държава нито по последна заетост, нито по пребиваване на лицето, позовавайки се на данните за осигурителните периоди на лицето в Швейцария и на определение на СЕС от 24.03.2023 г. по дело С-30/22 относно тълкуването на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. В резултат на това е приел, че правилно е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

Решението на директора на ТП на НОИ – Добрич е връчено на заявителя на 30.06.2025 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят има българска банкова сметка и постоянен и настоящ адрес в град Добрич. Има и идеална част от апартамент в града, за който плаща необходимите данъци, такси и консумативи.

В съответствие с писмените доказателства са и показанията на разпитаните по делото свидетелки – П. К. (сестра на жалбоподателя) и Св. С. (съжителстваща с жалбоподателя). От тях става ясно, че от дълго време жалбоподателят живее на семейни начала със свидетелката С., с която имат десетгодишен син. През 2015 г. са закупили при равни дялове жилище в гр. Добрич. Първоначално двамата са работили на круизни кораби, но след като е забременяла, С. е останала в България. Понастоящем живеят заедно със сина си в общия им апартамент в град Добрич. Детето посещава училище, като жалбоподателят се грижи за него при завръщанията си в страната. Останалите близки и роднини на лицето също живеят в България. И двете свидетелки сочат единодушно, че жалбоподателят никога не е искал да се установява трайно в Швейцария. Работи в чужбина само заради заплащането и издръжката на семейството си. Няма собствено жилище или банкова сметка в Швейцария. Докато работи, живее на круизния кораб. Трудовите му договори са сезонни. Около шест месеца работи на круизния кораб, след което шест месеца е в България. Когато му изтече договорът, се прибира веднага в страната, като мястото му на кораба се заема от друг човек, който го замества. Круизният кораб плава под швейцарски флаг, но преминава през няколко държави до крайната точка и обратно. Извън сезона семейството на жалбоподателя преживява със средствата от чужбина.

Показанията на свидетелките са непротиворечиви, логични и последователни, отразяват техните лични впечатления и съвпадат с писмените доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира като обективни и достоверни.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни административни органи, в кръга на предоставените им по закон правомощия съгласно чл. 117, ал. 3, във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО и чл. 54ж, ал. 1 от КСО, в необходимата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Основният мотив за постановяване на обжалвания отказ е, че България не е компетентна държава нито по последна заетост, нито по пребиваване съгласно чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, поради което няма основание да се извършва преценка на правото на обезщетение за безработица по българското законодателство.

Не се спори между страните, че заявителят е престирал труд в полза на работодател със седалище в Конфедерация Швейцария, която е присъединена към вътрешния пазар на ЕС. Спорът е от правен характер и се свежда до това коя е компетентната държава по отпускане на парично обезщетение за безработица, след като последната заетост на жалбоподателя е била на територията на държава, която е различна от държавата – членка на ЕС, пред която е подадено искането за изплащане на парично обезщетение за безработица.

Правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС са въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и с Регламент (ЕО) № 987/2009 и се прилагат от Конфедерация Швейцария по силата на двустранни споразумения с ЕС. С тези регламенти са определени общите критерии и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагането на националните закони.