Определение № 2913 от 11.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2913 гр. Пловдив, 11.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502906 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.419 във вр. с чл.418 и чл.417 т.2 от ГПК.

Образувано е по подадени две частни жалби – съответно от А. В. П., ЕГН – **********, гр.*********, чрез адв.М.

Ч., против Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед № 1318/26.02.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, изд. по ч.гр.д.№ 2892/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, XIII гр.с. Моли да бъде отменено допуснатото незабавно изпълнение и да бъде обезсилен Изпълнителен лист с № 1235/01.03.2023г., издаден по същото дело. Претендира разноски. съответно от „Банка ДСК“ АД, ЕИК – 121830616, със седалище и адрес на управление- гр. София, ул. „Московска” № 19,чрез юрк. А.Д. против Разпореждане №15534/20.06.2023г. по ч.гр.д.№ 2892/2023г. по описа на Районен съд -Пловдив, XIII гр.с., с което на осн.чл.420 от ГПК е спряно изпълнението по изп.д.№ 224/2023г. по описа на ЧСИ *****. Моли да бъде отменено като неправилно. Претендира разноски.

А. В. П., ЕГН – **********, в качеството на въззиваемата страна, чрез адв.М. Ч., депозира писмен отговор, че частната жалба на „Банка ДСК“ АД е неоснователна.

1

„Банка ДСК“ АД, в качеството на въззиваема страна, чрез юрк. А.Д. депозира писмен отговор, че частна жалба на А. В. П. е неоснователна.

I.Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба на А. В. П. против Разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед № 1318/26.02.2023г., е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

По-конкретно въведени са възражения, че дружеството - заявител не е споменал в заявлението си по чл.417 т.2 от ГПК, че главният длъжник по договора за кредит - М.М., е починал на 20.10.2020 г. В продължение на повече от две години заявителят „Банка ДСК“ АД не е предприела каквито и да е действия да издири наследниците на покойния си длъжник и да ги покани за изпълнение. Съгласно приложеното Определение № 4835/25.04.2023 г, по чгд № 4034/2023г. на РС-Пловдив, едва през 2023 година и то след подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК по делото, дружеството е сезирало Районен съд - Пловдив с Молба по чл. 51 от Закона за наследството. Съгласно препис от Определение № 4835/20.04.2023г. по ч.гр.д.№ 4034/23г. на РС-Пловдив, XXV гр.с., се установява, че открито съдебно заседание по това производство е насрочено за 19.06.2023 г.

Приложено е и Удостоверение за вписан отказ от наследство от единия от наследниците - Б.М.М., както и молбата му, подадена по съда по производството по чл. 51 от ЗН, от която е видно, че същият се е отказал от наследство. След направена справка по посоченото дело, се констатира че и другият призован наследник - В.М.М., е направила отказ от наследство и производството спрямо нея по посоченото дело е прекратено, но на този процесуален етап не се снабдила с доказателства затова.

А. В. П. поддържа, че към настоящия момент на подаване на частната жалба все още не е ясно кои точно наследници на покойния длъжник ще поемат наследството му, включително и задълженията към заявителя „Банка ДСК“АД. Позовава се на чл. 84, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД - в случай, че падежът на задължението е настъпил след смъртта на длъжника, то неговите наследници изпадат в забава след изтичане на седем дни от поканата. В случая, всички претендирани вноски от банката са с падеж след датата на смъртта 20.10.2020 г.

2

Посочва също, че „Банка ДСК“ АД не е отправила покана към наследниците на покойния си длъжник, тъй като не е ясно кои точно наследници следва да покани. В тази връзка, изискуемостта на всички претендирани със заявлението по чл. 417 от ГПК вноски, предвид това, че същите са с падеж след смъртта на главния длъжник, все още не е настъпила.

Договорът за поръчителство безспорно е акцесорен към главното задължение.

Отговорността на поръчителя е производна на отговорността за главния дълг и не допуска задължението на поръчителя да стане изискуемо преди главния дълг, тъй като съдържанието на отговорността на длъжника е функция на съдържанието на главното задължение, чийто обем определя обема и на отговорността на поръчителя.

С частната жалба се прави и възражение, че кредиторът твърди в заявлението си, че основава претенциите си срещу А. П. - като поръчител, на Договор за кредит за текущо потребление от 23.12.2016 г, Договор за поръчителство от 23.12.2016 г., Допълнително споразумение от 29.05.2019 г. и Допълнително споразумение от 17.08.2020 г. Застъпва, че поръчителят не е приемал и подписал последното приложено Допълнително споразумение от 17.08.2020 г.

Допълнителното споразумение от 17.08.2020г. е сключено между банката кредитор и главния длъжник за сума, различна от последното подписано от поръчителя допълнително споразумение от 29.05.2019 година, при различни от предходните условия. Така в пункт 2 от Допълнителното споразумение от 17.08.2020 г. е договорен максимален размер на лихвения процент при неизпълнение от 13,32%, при договорен през 2019 г. процент от 13,270% /пункт 2 от Допълнително споразумение от 29.05.2019 г /. Различна е сумата по главницата, увеличени са месечните вноски за погасяване.

Различен е и размерът на променливия лихвен процент по двете споразумения. А. В. П. не е приела да отговаря пред кредитора солидарно с главния длъжник при тези условия, видно от липсата на подпис на поръчителя върху споразумението. Липсва прието от поръчителя изменение на клаузите на договора за поръчителство, пои наличие на съществено изменение на условията на договора за кредит.

С подписаното споразумение между кредитора и главния длъжник са уговорени съществени условия, различни от приетите от поръчителя по 3 договора за кредит. Тъй като това споразумение не е прието и подписано от поръчителя, то той не следва да отговаря пред кредитора при условия, различни от тези, за които се е съгласил да поръчителства. Допълнителното споразумение от 17.08.2020 г. не е породило правно действие по отношение на поръчителя, а то изменя съществени условия по договора за кредит, предвид което поръчителят не следва да отговаря пред кредитора по него. В този смисъл и претенцията на кредитора към поръчителя е неоснователна, тъй като практически поръчителят не е приел документ, на който кредиторът основава вземането си.

На следващо място, с частната жалба са изложени доводи, затова, че в заявлението по чл. 417 от ГПК кредиторът е претендирал, че е налице забава в изплащане на 27 месечни вноски по кредита, всяка в различен размер, посочен в табличен вид в т. 4 в заявлението. Същата таблица е посочена и в извлечението от счетоводни книги, въз основа на което е основана и претенция по чл. 417 от ГПК. Посочените в таблиците суми са различни за всяка претендирана като просрочена вноска. В тях се претендират суми, които не кореспондират по никакъв начин с който и да е от приложените към заявлението погасителни планове към договора и допълнителните споразумения.

Въведени са и възражения затова, че в договора и споразуменията са налице неравноправни клаузи, които са подробно описани.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е основателна.

Съгласно чл.417 т.2 от ГПК - Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: 2. /изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г./ - документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

По делото са налице писмени данни, че кредитополучателят М.В.М. е поч. на 21.10.2020 г. съгласно Удостоверение за наследници, изд. от на 11.04.2023г. от Община -Пловдив, като е оставил наследници В.М.М. и 4

Б.М.М.. Съгласно Удостоверение, изд. от РС – Пловдив с изх.№ 4203/02.03.2021г. вписан е в особената книга на съда под № 139/2021г. отказа на същия от наследството, останало от покойния наследодател М.В.М..

Досежно втория наследник В.М.М. е представено копие от Определение № 4835/25.04.2023г. в производство по реда на чл.530 и сл. от ГПК във вр. с чл.51 от ЗН по ч.гр.д.№ 4034/2023г. на РС – Пловдив, XXV гр.с. за насрочено открито съдебно заседание за 19.06.2023г. с дадени указания към молителката.

Съгласно чл. 84 изр.1, изр.2 и изр.3 от ЗЗД - Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

Макар и да не е приложено по делото удостоверение за вписан отказ за наследство на В.М.М., може да се направи извод, че след смъртта на длъжника по договора за кредит М.В.М. кредиторът е бил длъжен да се съобрази с разпоредбата на чл.84 ал.1 изр.2 и изр.3 от ЗЗД да установи кои лица са наследници, писмено да ги покани да изпълнят задълженията на наследодателя в определения от закона минимален срок и едва при неизпълнение от тях да предприеме процесуални действия за защита на правата си по договора. Заявлението по чл.417 от ГПК е входирано с №18591/24.02.2023г., а заповедта за изпълнение е издадена на 26.02.2023г.

Видно е, че описаните предпоставки на чл.84 от ЗЗД не са спазени, поради което и изискуемостта на претендираните вноски след 20.10.2020г. не е настъпила. Тъй като Договорът за поръчителство от 23.12.2016г., сключен с А. В. П., е акцесорен по своето естество, то и отговорността по него е в зависимост от основното правоотношение и затова към настоящия момент не може да се ангажира поръчителя за заплащането на задълженията по кредита.

На следващо място, от приложените Извлечение от счетоводни книги с № 11/24111871 от 24.02.2023г., Договор за кредит от 23.12.2016г., Договор за поръчителство от 23.12.2016г., Допълнително споразумение от 29.05.2019г. и Допълнително споразумение от 17.08.2020г. към Договора за кредит от 23.12.2016г., с приложени погасителни планове, като неразделна част, не се 5 налага извод, че поръчителят А. В. П. е поела отговорност да отговаря за задълженията по кредита, тъй като не е подписала Допълнителното споразумение от 17.08.2020г. /на л.46/, с което са изменени основни параметри на Договора за кредит от 23.12.2016г., допълнен със Споразумение от 29.05.2019г. По отношение на остатъка от дълга в размер на 28 650 лв. са променени съществени клаузи като се договаря гратисен период за издължаване на главницата по кредита в размер на 3 месеца, фиксираната стандартна надбавка е променена от 13,270 % на 13,32 %, увеличен е размера на месечните вноски, съгласно погасителния план от 352,57 лв. на 374,75 лв. при променен ГПР от 7,38 % на 7,33 % при тримесен еквивалент на ГПР от 1,84 % на 1,83 %. В това Допълнително споразумение от 17.08.2020г. изрично е записано, че сключва при поръчителството на физическото лице А. В. П., като „поръчителите остават солидарно отговорни с кредитополучателя до пълното изплащане на кредита“. Новоподписаните клаузи от 17.07.2020г. от кредитора „Банка ДСК“ АД и кредитополучателя М.В.М. не разпростират правните си последици на солидарна отговорност по отношение на поръчителя А. В. П.. При това положение, налага се правен извод, че приложеният документ по чл.417 т.2 от ГПК – Извлечение от счетоводни книги с № 11/24111871 от 24.02.2023г. не отговаря на изискванията на чл.418 ал.2 от ГПК да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, респ. в случая срещу поръчителя.