Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 285 от 03.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 553/2025
Вид
Решение № 285
Подписан
03.06.2025
В сила
03.06.2025
Състав
Николай Грънчаров, Вили Дацов, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 498 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 498, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 522, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 30 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл. 49 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Благоевград, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200500553 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по жалба на А. М. П., ЕГН **********, подадена чрез адв.

И. Д., срещу Разпореждане от 24.04.2025 г. на ДСИ при РС Разлог, с което е оставена без уважение молба с вх. 785/22.04.2025 г. от А. П. с правно основание чл. 522, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 522, ал. 1 ГПК поради липса на годен изпълнителен титул.

Жалбоподателката има качеството на купувач от публична продан. С подадената от нея молба с вх. 785/22.04.2025 г. тя е поискала да се образува изпълнително дело срещу длъжника У. М. Ш., ЕГН **********, и да се осъществи извършване на въвод във владение по отношение на имоти, придобити от нея въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.10.2012 г. по изп. дело № 20097980400108 по описа на Г. С. – ЧСИ, вписана под № 798 в Регистъра на КЧСИ, вписано под № 331/25.01.2013 г. в Служба по вписванията – гр. Разлог.

В жалбата се изразява становище за неправилност на разпореждането.

Жалбоподателката сочи, че постановлението за възлагане е пряко изпълнително основание, поради което за купувача от публична продан не е необходимо да се снабдява с изпълнителен лист. Изразява несъгласие със становището на ДСИ, че въвод по чл. 498 от ГПК може да се извърши само по изпълнителното дело, по което е издадено постановлението за възлагане и че въз основа на последното не може да се образува друго изпълнително дело.

Счита, че няма правна пречка въвода да бъде извършен и по друго изпълнително дело, образувано въз основа на постановлението за възлагане.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се укаже на ДСИ да 1 образува изпълнително дело срещу У. М. Ш., ЕГН **********, и да се насрочи провеждането на въвод във владение на жалбоподателката по отношение на посочените в молба недвижими имоти.

Съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, както и отказа да образува изпълнително дело. В случая с молба вх. 785/22.04.2025 г. са обективирани искания да се образува изпълнително дело и да се извърши изпълнително действие – въвод във владение.

Отказът за образуване на изпълнително дело представлява преграждащ акт на съдебния изпълнител, с който се възпрепятства извършването на всички изпълнителни действия за удовлетворяване на изпълняемото право на взискателя – молител, докато о тказът да се извърши исканото изпълнително действие само ограничава правото на взискателя да удовлетвори своето изпълняемо право чрез съответния изпълнителен способ – при вече образувано изпълнително дело (виж. „Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес. Приложен коментар. Анализ на съдебната практика“, И К „Труд и право“, София, 2023, стр. 681). В доктрината (Сталев, Ж.

„Българско гражданско процесуално право“, десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК, „Сиела Норма“ АД, София, 2020, стр.

1296) се посочва, че отказът да се образува изпълнително дело подлежи на обжалване, защото в този случай съдебният изпълнител отказва да извърши всички изпълнителни действия, включени в съответния изпълнителен способ. Следователно в случая в Разпореждане от 24.04.2025 г. на ДСИ при РС Разлог, с което е оставена без уважение молба с вх. 785/22.04.2025 г., е обективиран отказ да се образува изпълнително дело, който по своето естество включва и отказ да се извършат изпълнителните действия, включени в посочения изпълнителен способ – въвод във владение.

Отказът да се образува изпълнително дело обуславя и липсата на друга страна по делото, както и липсата на процесуално правоотношение между нея и съда. Затова по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е бил изпращан на У. М. Ш. и от това лице не е постъпвало писмено възражение по чл. 436, ал. 3 ГПК.

ДСИ Д. В. Д. представя мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, в които се изразява становище за неоснователност на подадената жалба по съображенията, изложени в обжалваното разпореждане. В него е посочено, че молбата е нередовна поради непредставяне на доказателства за внесени държавни такси за образуване на производство и за въвод съгл. чл. 30 и чл. 49 ТДТССГПК.

ДСИ е посочил, че е сезиран с молба по чл. 522, ал. 1 ГПК, която разпоредба касае осъществяването на въвод във владение, след като е бил проведен исков процес, приключил с влязло в сила съдебно решение. Сочи, че настоящия случай касае хипотезата на въвод във владение на купувач от публична продан – чл. 498, ал. 1 ГПК. Посочил е, че влязлото в сила постановление за възлагане е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички, поради което не е необходимо за извършването на въвод купувачът да се снабдява с изпълнителен лист.

Приел е, че въвод по чл. 498 от ГПК се извършва по изпълнителното дело, по което е издадено постановлението, а не се образува изпълнително дело с друг номер. Счел е, че не може да се образува ново изпълнително дело въз основа 2 на постановлението за възлагане. Позовал се е на решение № 87 от 22.07.2015 г. по гр. д. № 659/2015 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС. По тези съображения е намерил, че правото на А. П. като купувач по публична продан следва да бъде осъществено в рамките на изпълнителното производство, в което е било издадено постановлението за възлагане.

Окръжен съд Благоевград, след като взе предвид доводите в жалбата, мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК и доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата отговаря на изискванията за редовност, формулирани в чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Тя е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.

Купувачът на публична продан с влязло в сила постановление за възлагане, има процесуалното положение на взискател, поради което отказът на съдебният изпълнител да го въведе във владение подлежи на обжалване на осн. чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК (виж определение № 4069 от 09.12.2019 г. по в. гр. д. № 5448/2019 г. на Апелативен Съд - София). Затова жалбата изхожда от взискател, който е легитимиран на осн. чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК и е насочена срещу годен предмет на обжалване. Следователно жалбата е редовна и допустима, поради което същата следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. От посоченото следва, че съдебният изпълнител образува изпълнително дело само въз основа на акт, представляващ годно изпълнително основание, като правото на преценка е на съдебния изпълнител, който носи отговорност за своите действия (виж решение № 4848 от 29.04.2015 г. по адм. д. № 1226/2015 г., ІІІ отд. на ВАС). Наличието или липсата на изпълнително основание се преценява към момента на образуване на изпълнителното производство (решение № 95 от 15.08.2022 г. по гр. д. № 719/2022 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС).

Съдебният изпълнител е длъжен да провери наличието или липсата на пряко изпълнително основание към момента на образуване на изпълнителния процес и да се увери, че е налице надлежна легитимация на страните в него (виж „Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес. Приложен коментар. Анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, София, 2023, стр. 188).

Според доктрината (Сталев, Ж., цит. съч., стр. 1005) влязлото в сила постановление за възлагане на съдебния изпълнител по чл. 498 ГПК е класически пример за пряко изпълнително основание и в този случай не се образува ново изпълнително дело, то продължава обаче по новото изпълнително производство за въвода във владение на купувача от публичната продан срещу длъжника.

Съдебната практика също приема, че въводът във владение на купувача от публичната продан се извършва по същото изпълнително дело, по което е било издадено и постановлението за възлагане.

Според решение № 87 от 22.07.2015 г. по гр. д. № 659/2015 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това прави възможно осъществяването 3 на въвода, освен срещу длъжника и срещу всяко лице, което бъде заварено в имота, включително и срещу истинския собственик, щом като той не е предотвратил принудителната продан. Това специфично изпълнително основание е за да се удовлетвори непаричното вземане на купувача на имота за установяване на фактическата му власт върху него и е различно от изпълнителното основание, въз основа на което е образувано спряното изпълнително производство – изпълнителният лист, предназначен да се постигне принудително събиране на паричното вземане на взискателя. По силата на това постановление за възлагане възникват процесуални отношения между купувача по публичната продан и съдебния изпълнител и между съдебния изпълнител и длъжника, които са свързани с осъществяване защитата на правото на купувача, като собственик на имота, да получи владението върху него. Принудителния способ за осъществяване на тази защита е предаване на владението върху недвижимия имот чрез извършване на въвод. Тези процесуални отношения са различни от процесуалните правоотношения по повод спряното изпълнително производство – последните са между съдебния изпълнител, взискателя и длъжниците. За да се извърши въводът е необходимо постановлението за възлагане да е влязло в сила, да е вписано, купувачът да удостовери, че е внесъл таксите за прехвърляне на имота и за вписването. При тези условия съдебният изпълнител извършва въвода. Налице е пряко изпълнително основание и за да се извърши въводът не е необходимо изваждането на изпълнителен лист. Въводът се извършва по същото изпълнително дело като номер на делото. Налице е обаче друг, макар и функционално свързан с изпълнителното производство за удовлетворяване на паричното вземане изпълнителен процес. Той се води за удовлетворяване на притезанието на купувача от публичната продан срещу длъжника за предаване владението на купения от публичната продан имот.

Изпълнителният способ вече е въвод във владение.

В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 1406 от 27.02.2019 г. по в. гр. д. № 5559/2013 г. на Софийски градски съд, решение № 774 от 24.06.2019 г. по в. гр. д. № 993/2019 г. на Окръжен съд – Варна, решение № 116 от 30.06.2021 г. по в. гр. д. № 7180/2021 г. на Софийски градски съд, решение № 439 от 08.03.2022 г. по в. гр. д. № 14388/2021 г. на Софийски градски съд, решение № 260063 от 24.01.2024 г. по в. гр. д. № 15115/2019 г. на Софийски градски съд.

Според решение № 273 от 14.12.2015 г. по гр. д. № 3303/2014 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС въводът на купувача от публичната продан в закупения имот на основание влязлото в сила постановление за възлагане е изпълнително действие, което се осъществява по делото за принудително изпълнение на парично вземане, но има различно основание и засяга отношенията между различни страни. Влязлото в сила постановление за възлагане удостоверява правото на купувача от публичната продан да получи владението на закупения имот. То е пряко несъдебно изпълнително основание, чиято изпълнителна сила не зависи от изпълнителната сила на акта, удостоверяващ паричното вземане.

Съгласно решение № 1812 от 01.11.2018 г. по в. гр. д. № 2293/2018 г. на Окръжен съд – Варна влязлото в сила постановление за възлагане съставлява пряко изпълнително основание и за да бъде извършен въвод на купувача не е 4 необходимо издаване на изп. лист. Въводът се извършва по същото изп. дело като деловоден номер, но по същността си е налице друг изпълнителен процес, имащ за цел не да удовлетвори притезанието на взискателя срещу длъжника, описано в изп. лист, а притезанието на купувача от публичната продан да получи владението на купения от публичната продан имот.